Янис Зику - гаранция за титлата на ЦСКА или не съвсем

ЦСКА направи трансферната бомба на лятото, след като на "Армията" пристигна 27-годишният нападател Янис Зику. Румънецът е смятан за един от най-добрите играчи в северната ни съседка. Така през новия сезон се очаква атаката на "червените" да бъде водена от Платини и Зику. Звучи като тандем между мегазвездите на футбола от 80-те години и едно такова дуо обещава доста голове в нашата "А" група и доближаване до целта - титлата на България. Но има и опасност армейските фенове да останат разочаровани в крайна сметка. Поне това говори историята с повечето чужденци акостирали в Борисовата градина в столицата.

На "Армията" вече са идвали известни имена, като първото от тях пристигна веднага след пръкването на Демокрацията - колумбийският национал Бернардо Редин, който бе една от звездите на отбора си на Мондиале'90. Редин ще се запомни у нас единствено с изравнителното си попадение във Вечното дерби през 1991, което наниза в 90-ата минута и с което разочарова самата княгиня Мария Луиза на Националния стадион. Бобан Бабунски пък бе записал мачове за силния състав на Югославия преди да пристигне в ЦСКА. Левият бек Илия Найдоски дойде като носител на КЕШ с Цървена звезда; Хамилтон Рикард бе играч на английския Мидълзбро, а какво да кажем за Алтин Хаджи и Драголюб Симонович, които кацнаха на "Армията" със статута на звезди в родния шампионат от престоя си в Литекс. В крайна сметка албанецът не бе долюбван от запалянковците в червено и бяло, а Дуци записа едва една среща. Даниел Панку пък бе бивш национал на Румъния, но това не му помогна кой знае колко срещу защитниците в нашенската "А" група. 

А през армейския отбор минаха и доста странни и причудливи образи. Едва ли има фен на ЦСКА, който си спомня как изглеждаше Карлос Пимиенто. Люпчо Марковски пък остава незабравим единствено с култовата си прическа, която можеше да му донесе участие в "Коктейлите" на Въргала. Ристе Милосавов си замина обратно за Добрич така експресно, както и дойде на "Армията". Жаир пък остана енигма почти до края и добре че беше онова 9:0 над Раковски, та "червените" фенове да видят с кой крак рита по-добре топката. Иван Литера записа няколко минутки в "А" група за ЦСКА, а после "новият" Савичевич си потърси късмета в…Кюстендил. А помните ли "Чоко и Боко", както наричаха на "Българска армия" Масена Моке и Чъкс Нвоко. Фабио Лима пък бе скаран с мятането на тъчове, а Евген Немодруг пазеше на вратата под честите скандирания "Нема друг". Какво да кажем за Лео Лима и Родриго Соуса или пък за Мансур Аянда, чиято истинска възраст може да залегне като въпрос за 100 000 лв в "Стани богат". А класикът Роберт Цаха! Достоен за патоанатом. Драган Жилич, Игор Харковченко, Маркос Чарас, Франсиско Мартос (уж от дубъла на Барса), Матия Матко, Куидо Ландзаат, Ненад Настич, Митя Морац, съпругът на Асдис Ран, Руи Мигел, Игор Митрески и Кристиан Тибони допълват тази плеяда от нереализирани "звезди".

Иначе някои от чужденците оставиха приятни впечатления с армейския екип. Ибрахима Гай бе закупен в ЦСКА през 2001 година и за пет години навъртя 110 мача за "червените", което го направи играча от чужбина с най-много срещи в клубната история. Трябва да споменем още Саша Чирич, който в началото на 90-те вкара 8 гола от 14 мача на "Армията", а след това натрупа популярност в Бундеслигата. Артим Шакири бе една от звездите през есента на 2002 година и положи основите на спечелването на шампионската титла, което му донесе трансфер в Англия. Беноа Кое изкара половин сезон в България, след като няколко години по-рано бе рамо до рамо на терена със светила като Роналдо, Роберто Баджо и Кристиан Виери в Интер. Макар и застарял и действащ почти на ходом, френският вътрешен халф имаше своя принос за юбилейната 30-а титла на ЦСКА през 2005. Десният бек Радослав Забавник също се представи на високо ниво, което го прати в Спарта Прага, а по-късно и в германския Майнц 05. Тиаго Силва бе друг чужденец запомнен с добро на "Армията", а бразилецът дори научи и химна на България. Към тези имена трябва да добавим и Стефан Джилио, Макдоналд Мукаси, Мурад Хидиуед, Еуген Трика, Флорентин Петре, Ней, Фелипе Машадо (най-вече заради победния му гол срещу Левски) и Райс Мболи, който вероятно е най-стабилният вратар на ЦСКА от последните години.

Бъдещето ще покаже в коя графа ще попадне Зику. Но каквото и да стане едва ли само той би бил решаващ за титлата на ЦСКА. Типичен пример за това е последният сезон на Левски, в който "сините" не спечелиха нищо, въпреки че разполагаха с най-силния чуждестранен нападател, идвал в България - Гара Дембеле.