Шампионът: Сега ще се целя в рекордните седем титли на Хендри

Интересни неща се случват в живота на човек… Джон Хигинс е най-доброто доказателство за това. Късно снощи шотландецът завоюва четвъртата си световна титла, след като на финала надделя с 18:15 фрейма над 21-годишния талант Джъд Тръмп. През последните 12 месеца Магьосника от Уишоу преживя много. Той бе "изваден" за шест месеца от снукъра, след като бе заснет със скрита камера как се съгласява да продаде няколко фрейма от Световните снукър серии. Независимият трибунал в Лондон го призна за невинен по най-тежките обвнинения, но го намери за виновен в това, че не е информирал своевременно за отправените към него нелегални предложения. В началото на тази година Хигинс преживя още един тежък удар - баща му Джон-старши изгуби битката с коварния рак и почина по времето, когато синът му играеше на "Мастърс" турнира в Германия.

Все пак шотландецът може да е доволен от завръщането си на масата. Той спечели Шампионата на Обединеното кралство, както и Откритото първенство на Уелс. С триумфа в "Крусибъл" той вече има 24 ранкинг титли в кариерата си. Преди него по този показател са единствено Стив Дейвис - с 28 трофея и Стивън Хендри - с 36.  

"Невероятно е, че успях да победя Джъд по този начин, каза Хигинс. - На моменти се страхувах да играя сейфти, защото той реализираше немислими топки. Ако през ноември някой ми беше казал, че подобно нещо може да се случи, щях просто да се изсмея. Няма съмнение, че това е най-голямата и най-важна титла в кариерата ми."



Хигинс не скри амбициите си за бъдещето, като заяви, че иска да стигне до рекордните седем световни титли на Стивън Хендри. "Сега искам да стигна до седма титла. Успях да спечеля световния шампионат в три от последните пет сезона и искам да продъжа по същия начин. Усещането е невероятно. Не виждам причина да не мога да спечеля още няколко пъти в "Крусибъл". През следващите пет години ще се опитам да триумфирам още три пъти", допълни Хигинс.

Не бе подмината и темата за смъртта на баща му и влиянието, което той е оказвал върху бляскавата му кариера. "През цялото това време си мислех за баща ми, продължи през сълзи шотланецът. - Това бе голямата ми мотивация. До края на дните си ще помня как бях посрещнат преди тази последна сесия на финала. Никога не бях изпитвал подобно чувство, но до голяма степен атмосферата се дължеше на играта и заряда, който Джъд носи със себе си", отбеляза Хигинс.