Участта на лидерите

Настоящият отбор на Лукойл Академик е считан за най-добрият след романтичните години на клуба в началото на изминалото десетилетие, като за щастие това твърдениe се подкрепя от факта, че на българите в тима се разчита и то много. И увереността, която им се вдъхваше през целия сезон, даде резултат точно навреме. Лукойл Академик не бе печелил Купата от две години, а подобен финал и то срещу Левски в собствената му зала, бе сериозен тест, който момчета като Божо Аврамов, Веско Веселинов и Тенчо Банев преминаха повече от успешно. Центърът например бе с главен принос за опазването на Прийст Лодърдейл за разлика от доста колебливия в този мач Бруно Шундов. Самочувствието и увереността, с които Аврамов наниза седем тройки, надали има нужда от коментар. Веско Веселинов пък така се раздаде на терена, че принуди Арсич да го остави в игра цялото второ полувреме, за сметка на тренирания допреди няколко години от Фил Джексън в Лос Анджелис Лейкърс - Дев Грийн. Американецът обаче също използва своя шанс, като вкара последния кош за своя отбор, носейки крайния успех за шампионите. Надали има нещо ново да се каже и за капитана Тодор Стойков. В добре познатото си амплоа на лидер, бившият капитан на националния отбор, наниза поредната тройка в своята кариера в много важен момент от мача, отново поведе своите и не остави нито за момент съмнение, че е водещата фигура, която знае как да реши даден двубой.

Въпреки преобладаващо положителните оценки за срещата, не могат да не бъдат отбелязани някои обезпокоителните тенденции. Те са свързани най-вече с темпа на развитие на българските национали на Левски. Докато в Лукойл Академик постепенно българите се превръщат в основни играчи, при "сините" процесът е с обратен знак. Баскетболисти като Асен Великов, Златин Георгиев, Станислав Славейков, Павел Иванов постепенно се превърнаха в хора, които да вършат черната работа в мачовете, а Левски започна да губи приятния облик, на който се радваше през миналия сезон. Тогава отборът залагаше преобладаващо на българската група от състезатели и резултатите бяха налице - Купа на България, титла в Балканската лига и първи финал в първенството от 2001 година насам. В момента обаче процесът на налагане на американците в тима на Константин Папазов взима връх. Често пъти Левски излиза с основна петица, в която има едва един нашенски баскетболист, което е радикален завой, на фона на намеренията на клуба от последните две години да залага на българското.

На първо място привличането на Прийст Лодърдейл промени съществено стила на игра на отбора. Бързината, с която Левски надиграваше своите опоненти допреди три месеца, като че ли се изпари. Мнозина може да припознаят причината за това заради самото присъствие на Пи Ел, но все пак не трябва да се забравя, че "сините" си имат ръководство, което би трябвало внимателно да е разчело позитивите и негативите от привличането на подобен баскетболист. Иначе Лодърдейл бе един от първите, които поеха вината за неуспеха, а като цяло играчът далеч не е причината очакванията с неговия трансфер за спечелване на всичко възможно, да се повишат неколкократно. Игровите минути на капитана Стефан Георгиев пък рязко намаляха, което няма как да не се отрази на отбора. Торо е истинският лидер на Левски вече няколко сезона, но в новата схема на игра неговата роля далеч не е от водещите. Това определено влияе негативно, като бавно, но сигурно това започна да се отразява психологически на тима. През това първенство реализираните точки от страна на националните състезатели Златин Георгиев и Асен Великов паднаха до средната стойност от 4,4 на среща. Именно в понеделник вечерта в "Универсиада" обаче и двамата доказаха, че могат да играят голям баскетбол. Голди бе един от играчите на "сините", които напомниха за най-силните страни от своята игра в отбрана. Всъщност той даде изражение на способности, които го превърнаха още през миналата година в един от най-добрите български защитници, което логично му издейства повиквателна за националния отбор. Факт, който води до недоумение, когато става ясно, че получава по едва 17 минути средно на мач, при това гарнирани с хокейни смени.

Случаят с Асен Великов е още по-интересен, тъй като до момента не е съвсем ясно с какво титулярният плеймейкър на Левски Джейсън Кроу спечели изцяло доверието на старши-треньора Константин Папазов. Опитният гард не впечатлява с някакви особени данни в сравнение с находка като Арън Харпър, но независимо от това на плевенчанина не се разчита до такава степен, както през последните две години. Още повече, че самочувствието на Кроу, меко казано, идва в повече. Гардът не само скочи на бой на своя наставник след загубата от Ямбол в София, а във финалната среща се сдърпа с Тенчо Банев. Отново в четвъртата част от нея за около две минути се отдаде на "trash talking" по адрес на Божидар Аврамов. Резултатът впоследствие - поредната тройка на варненеца в коша на Левски.

За всички, които си позволяват да определят Великов като "лабилен психически" на терена, единствено можем да им препоръчаме да си спомнят ключови негови стрелби през годините, които не веднъж и два пъти са решавали мачове в полза на Левски. Особено любимите на Асен тройки от центъра, които са негов "патент" в последните секунди. Дълбок поклон пред национала на България за поетата отговорност в края на мача срещу Лукойл Академик. И то въпреки факта, че през настоящия сезон далеч не е от ключовите фигури в тима. Пресен пример в това отношение е загубеният от Левски двубой от НБЛ срещу Ямбол в София. Тогава Асен беше изваден 13 секунди преди сирената и то когато Левски падаше с една точка. Останалото е известно - "сините" не направиха нищо смислено и в крайна сметка заслужено отстъпиха на ямболии. Така се стигна до 14 март. Ден, в който се оказа, че Великов трябва да решава в полза на Левски цял един турнир, за който отборът се бе готвил близо два месеца и можеше да влезе в историята, като първата селекция на Левски, печелила трофея три пъти поред.

Финалната осмица за Купата на България през 2011 година бе доказателство за нещо много позитивно, а именно, че българските състезатели в отделните тимове не подведоха своите треньори и фенове. Те бяха звездите на надпреварата и дадоха сериозна заявка, че който има намерение да ги пренебрегне, той ще остане почти толкова разочарован, колкото да загубиш ценен трофей с една точка разлика.