Баскетбол

Камбала: В бокса ще те убият, ако не си готов

05 ноември 2010 | 16:14
Камбала: В бокса ще те убият, ако не си готов

Ексклузивният разказ на латвийския баскетболист пред "Меридиан мач" за кокаина, бокса и за катастрофите в живота си

Лукойл Академик направи трансферния удар на сезона с привличането на Каспарс Камбала. Латвиецът бе смятан за един от най-добрите центрове в Европа между 2001 и 2007 г. В последствие бе спипан в употреба на кокаин и получи 2-годишна забрана. В този период той се занимава с бокс. Кариерата му продължава в Русия, за да се озове в крайна сметка при "студентите" в Правец. Кас, както е известен баскетболистът, прие в апартамента си екипа на "Меридиан Мач" и даде откровено интервю, в което говори за хубавите и лошите моменти, избора си да заиграе в Лукойл Академик и още много интересни факти от живота си.

- Вече месец си в България, какви са впечатленията ти?

- Всичко е много хубаво. Правец е красив и спокоен град, залата, условията, които са ми предоставени са отлични. Градът е много подходящ за работата, която сме се наели да свършим.

- Отговори ли това което завари на твоите очаквания?

- В действителност е по-добре от колкото смятах, че ще бъде. Класата на отбора е по-висока, от колкото си мислех.

- Какво знаеше за отбора и за страната преди да дойдеш и какво ново научи?

- Знаех, че Лукойл винаги играе и се бори за титлата. Освен това знаех, че участва редовно в УЛЕБ. Знаех, че баскетболът тук не е на нивото на испанското или руското първенство, но също така е на едно прилично ниво. Сега, след като вече съм тук разбрах, че шампионатът наистина не е много по-слаб от силните първенства.

- Какво мислиш за конкурентите ви тук?


- Трудно е да се каже, защото все още не сме играли с всички отбори. Ние самите също не сме изградили своя отбор. В момента играем малко с хокейни смени, за да може всеки да покаже на какво е способен.

- Ти си най-голямата звезда, която е идвала да играе у нас. Това повишава сериозно и очакванията към теб, но сякаш не сме те видели в най-добрата ти светлина?

- Не съм играл все още толкова много. В първия си мач играх 23 минути и вкарах 23 т. Очевидно, ако играя повече, мога и да вкарвам по 30 т. В момента играем по този начин - всички получават горе-долу по равно време за изява. Всички очакваха и с интерес сблъсъка между мен и Прийст, но той така и не се получи. Той игра 40 мин, докато аз 13 и не успяхме да се срещнем много на терена. Това е така, защото ние сме много по-добър отбор и имаме равностойни баскетболисти, които могат да се справят с по-слаб опонент. Това сигурно ще се промени, когато дойдат мачовете в Европа.

- Разкажи за сблъсъка с Пи Ел. Той не бе нещо ново за теб...


- Ние с Прийст винаги сме се забавлявали, когато играем един срещу друг, защото сме приятели...

- От къде се познавате?

- От доста години се знаем. Играли сме и друг път един срещу друг. Както вече казах, в този мач нямаше истински сблъсък, тъй като аз не бях много време на терена.

- Предполагам обаче е трудно да играеш срещу човек с неговите размери?


- Да, честно казано е трудно, защото той е огромен. Преди съм играл срещу него по цял мач и вкарвах 25-30 т. Сега играх 13 мин и вкарах 9 т., но и изпуснах няколко добри възможности да се разпиша. Не е редно обаче да се гледа само от тази страна. Все пак неговият отбор в момента е по-слаб от нашия и бе логично той да е постоянно на терена.

- Какво е мнението ти за треньора Йовица Арсич?


- Да ти призная, не смятам, че аз съм човекът, който трябва да коментира треньора си. Той е мой треньор и ми казва какво трябва да правя на терена. Да, понякога се получава така, че играчите мислят едно, а треньора друго и тогава се получава сблъсък. За това най-добре е да правиш това, което треньора ти казва и да се раздадеш на максимум във всеки мач.

- Какви според теб са шансовете на Лукойл в EuroChallenge? Всички смятат, че можете да стигнете до полуфиналите...


- Да, това ни е целта. Моето желание е да станем шампиони и в двата турнира -  Европа и България. Тук съм, за да спечелим всичко, в което участваме.

- Очаква се обаче и да не загубите нито един мач в местния шампионат...

- Определено е възможно. Трябваше да бием и Арис у дома, но не се бяхме сработили, все още не се познавахме. Ако сега ги бяхме срещнали, със сигурност щяхме да ги бием два пъти. Възможно е обаче да направим такъв сезон, че да нямаме повече загуби.

- Играл си в Реал (Мадрид). Какво е усещането да си част от най-големия клуб в Европа?

- Това е огромна отговорност. Щом си в този клуб всички очакват от теб да си постоянно на ниво. Естествено има и сериозни бонуси от това. Животът като играч на Реал е много хубав, отборът е силен, заплатата е страхотна. В живота на човек обаче има моменти, когато той търпи промяна и трябва да опита нещо ново. Хубаво е да играеш в различни страни, да опиташ от различни култури. Не знам, ако бях дошъл в ЛукОйл, когато отборът бе в София, 5 години по-рано, сега нещата щяха да са различни. Сега обаче съм тук и съм доволен от този си избор. Чувствам се едновременно все едно съм на ваканция, с тази атмосфера тук в Правец и в същото време всеки ден тренираме и играем мачове. Много е приятно.

- Защо обаче избра Лукойл? Когато се разбра, че има вариант да дойдеш в България, мнозина не вярваха, че това ще се случи...

- Честно казано, имах много тежка година в Русия. Дъщеря ми почина и исках да отида някъде, където отборът е силен, за да се отърся от всички неприятности. Исках да подпиша с тим, който е над средното ниво и се бори за титла. Чух за Правец, за ситуацията тук и исках да си прочистя главата през този сезон и да започна начисто.

- Това ли бе най-добрата оферта към теб?


- Не всички оферти идват по едно и също време. Честно, имах и други оферти, но те бяха по-рано през годината. Имах едно предложение от Китай и изчаквах да видя как ще се развият нещата. То бе за повече пари, но не се получи и след това започнах да се оглеждам за други варианти. Лукойл изскочи и си казах "Защо не!?" Така се озовах тук.

- Ако сега ти предложат да подновиш договора си за още една година, би ли приел?

- Тук наистина ми харесва и предполагам, че ако обсъдим някои неща около условията, то нищо чудно да остана и догодина.

- Имал ли си възможност да играеш в НБА?

- Да, имах когато играех в Ефес, Реал и УНИКС. По това време обаче ми плащаха повече пари в Европа, отколкото щях да вземам в НБА и не исках да рискувам. Исках да играя, а в НБА не се знаеше дали щях да съм редовно на терена.

- Виждаш ли се отново с екипа на Латвия на предстоящото европейско първенство?

- С удоволствие бих играл, но ситуацията при нас не е толкова добра. Преди няколко години, когато бяхме на европейското, пресата не спираше да ни критикува и да говори лоши неща за нас. Пишеха се как нарушаваме режима и какво ли не. Някои момчета бяха наказани заради това. Въпреки че играех добре и бях основен реализатор, те продължаваха да говорят, че съм слаб. В един момент се запитах - „защо правя това". Дъщеря ми се беше родила, прибрах я от болницата, а час по-късно трябваше да играя и да правя всичко за страната си. Да, чест е да играеш за родината си, но това също трябва да се оценява. Ще видим обаче за догодина. Не съм решил какво ще правя.

- Не мога да не те попитам за лошия период в кариерата ти. Как се стигна до наказанието ти за 2 години за употреба на допинг?

- Единственото, което искам да кажа за тази ситуация е това, че хората не осъзнават, че това се случи по средата на кариерата ми. След това животът ми продължи, както и моята кариера, но винаги се връщаме на тази тема. Мина толкова време от тогава, колкото измина и до онзи момент, така че това е нещо точно по средата на живота ми като спортист. Така че това наистина е стара тема. Ако някой иска да разбере подробности, има вестници и достатъчно информация, за да научи. Мен не ме интересува толкова много, защото това вече е в миналото ми. От тогава са ми се случили и доста хубави работи - станах професионален боксьор. Имаше и други тъжни моменти, но въпреки това хората продължават да ме свързват именно с тази случка. Да, не е нещо с което да се гордея, но научих много от тогава, както за живота, така и за себе си.

- Как се промени животът ти след този момент?

- Станах професионален боксьор. Това е най-лудото нещо, което съм правил. Ако сега ме питат дали бих го направил и знам какво е усещането, бих им казал „Никога, нямаш шанс". Когато играех баскетбол, постоянно ми казваха „той е най-твърдия" и исках да докажа на себе си, дали това наистина е така. Винаги съм харесвал бокса. След като ме наказаха си казах, че не мога да стоя просто така и да не правя нищо в рамките на две години. Мисля, че това бе най-добрия ми избор за този период, който можех да направя. Станах професионалист и никога не допуснах  загуба.

- Защо обаче се върна след 2-те години наказание в баскетбола, а не продължи с бокса?

- Наистина исках да продължа, но точно по това време се развеждах с първата ми съпруга и исках да се махна от Лас Вегас. Беше доста драматично тогава. В действителност, ако бях продължил, след около 2 години може би щях да се боксирам в наистина много реномирани мачове. Ако през този период обаче си бях счупил ръката, трябваше да прекратя кариерата си и нямаше да мога да играя и баскетбол. Нямаше да има с какво да си изкарвам хляба. Наистина бе трудно да спра да се боксирам. Когато спрях с баскетбола дори си казах, че никога повече няма да играя пак. Но ето, че сега отново играя баскетбол и не съжалявам за решението си да се върна.

- Би ли се качил отново на ринга?

- Бих могъл, но само ако тренирам. Ако не, то това си е чисто самоубийство. Ще те убият, ако не си готов. Честно, не бих се върнал отново на ринга. Не може просто да сменяш постоянно това, с което се занимаваш. Един ден баскетбол, след това бокс, след това пак и пак... Бих се боксирал през лятото, защото тогава не съм ангажиран с баскетбола - просто така, защото е хубаво като тренировка. Истински мач обаче - не смятам. Миналото лято трябваше да се изправя в истински мач срещу един хокеист, който е известен с това, че е участвал в най-много сбивания на леда. Това щеше да бъде страхотен мач пред 10 000 зрители в Рига. Той обаче се отказа. Осъзнал е, че аз съм се бил професионално, а той само на кънки, а това е съвсем различен бой. Той е голям, здрав, но говорейки професионално, нямаше да има шанс. Бях корав когато играех баскетбол, но когато се научих да се боксирам, станах по-опасен.

- Използваш ли някои от уменията, които си научил на ринга и в баскетбола?

- Да, някои от нещата, които съм научил там - подскоци и загрявка. Тренировки за горната част на тялото. Някои и други неща, които ме карат да се чувствам по-добре. Що се отнася до мачове обаче - не. Това би било грешка от моя страна.

- Чувал ли си за най-добрия български боксьор в момента - Кубрат Пулев и би ли се пробвал с него в демонстративен мач?

- Не, защото това е човек, който тренира постоянно, а на мен ще ми трябват 6 месеца за подготовка, а аз нямам такова време. Ако бях избрал да продължа в бокса - да, защо да не се боксирам с него. Сигурно и аз след още две години щях да бъда все още без загуба и да съм напред в ранглистата, може би с 20 победи.

- Имаш белези по лицето. Те от бокса ли са?

- Не, всъщност са ми от катастрофа в Русия. Шофьорът ми заспа докато още бяхме в движение и се блъснахме в един камион. В последната секунда видях, че ще се блъснем и се наведох надолу. Ако не го бях направил, сега нямаше да съм жив. Колата ни бе толкова смачкана, че нямаше покрив. Той бе на нивото на началото на прозореца на вратата. Щях да съм обезглавен. Когато полицията дойде обясниха, че никога не са виждали оцелели след подобна катастрофа. Нямаше покрив, а ръката ми се оказа между смазания покрив и таблото. Трябваше 30 минути, за да вдигнат камиона и да ни извадят от колата. Мислех, че пръстите ми са смазани и цялата ми ръка е смазана. Оказа се обаче, че ми няма нищо. Единствено кутрето ми беше подуто, но нищо особено. След един месец вече бях напълно възстановен. В линейката тръгнах да изпадам в безсъзнание, но като цяло ми нямаше нищо. Ако не се бях навел, покривът щеше да ми отреже главата. Жена ми пък се сви в скута ми и също оцеля като по чудо.

- След всичко което разказа, няма как да не те попитам - религиозен ли си?

- Да, не ходя на църква, ако това ме питаш, но това не е важно. За да изразиш своята благодарност е важно да го направиш тогава, когато решиш, без значение от мястото. Явно не ми е било писано да си отида точно тогава. Като цяло миналата година бе доста тежка за мен. Трябваше да ме оперират от херния и ми казаха, че не мога да играя 6 месеца. В средата на сезона вече бях готов, но тогава почина дъщеря ми. Три месеца по-късно претърпях и този инцидент и не можех да играя. Просто една ужасяваща година за мен в Русия, която бих искал да остане в миналото.

Хари ЛАТИФЯН, "Меридиан мач"

"Меридиан Мач"
Прочетена 3068

Коментирай



Няма коментари.



							
						

Испания - Лига АСВ

Прокудената легенда 07 септември 2018
“Щеше да ми бъде по-приятно да се сбогувам по друг начин. Решението е ясно. Просто ме уведомиха, че трябва да направя следващата крачка и да продължа на ново поприще извън терена. Аз съм убеден, че можех да играя ...
Павлин Иванов: За мен е чест да бъда в Балкан 27 ноември 2018
Балкан привлече един от най-перспективните българи играчи Павлин Иванов. Гардът подписа договор с клуба за 1+1 години и ще облече официално зеления екип през януари, тъй като се възстановява от контузия. 25-годишният ...

Левски | ЦСКА | Лудогорец | Първа лига | Втора лига | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Волейбол | Тенис | Формула 1 | Баскетбол

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?