Капитанът: Силвано Пранди вдъхнови националния отбор

15 сеп 2009 | 10:56
7026
0

Капитанът на националния отбор по волейбол Владимир Николов даде обширно интервю веднага след победата с 3:0 срещу Русия, в което говори откровено за националния отбор, за досегашния капитан Пламен Константинов, както и за себе си.

Владо, честито. Какво ви струваше този медал?
- На мен лично ми струваше много. Само за илюстрация ще отбележа, че тази година съм преспал в собствената си къща едва осем вечери. Всеки семеен човек би ме разбрал какво означава това.

Как успя отборът да се преобрази само за 24 часа и да покаже ново лице след загубата от Полша?
- Определено бяхме преобразени срещу руснаците. В мача с Полша просто не успяхме да издържим на напрежението. Така се получи, че единственият ни слаб мач на това европейско го изиграхме на полуфинала.

Как си обяснявате слабата игра с Полша?
- Целият отбор игра много слабо. От своя страна поляците играха много правилно, допускаха малко грешки, което им беше достатъчно да ни победят. Сигурен съм, че ако няколко ситуации във втория гейм се бяха развили по различен начин, мачът ставаше друг. Съвсем малко ни трябваше, за да се освободим от това напрежение, което споменах, и да започнем да демонстрираме волейбола от мачовете в предварителната фаза. Но спортът затова е интересен, невинаги по-добрият побеждава. Сигурен съм, че сме по-добри от Полша, особено в състава с който са тука, но просто те играха по-добре от нас на полуфинала и заслужено ни победиха.

Кога усетихте, че отборът се е "сковал" срещу Полша?
- Аз лично почувствах, че нямаме вече шанс в средата на трети гейм, когато поляците ни поведоха с пет точки. Прехвърляха ни топката с флот-сервис, който ние не успявахме да обработим. Тогава разбрах, че мачът е загубен. Все пак радвам се, че победихме Русия и си спечелихме медал, макар да смятам, че заслужавахме с по-благороден оттенък. За изненада срещу "сборная" и дума не може да става. Просто спечели отборът, който искаше повече победата. Това бяхме ние.

Отскоро сте капитан. Мислите ли как можете да се развивате в тази си отговорност?
- Не се чувствам по-различно. На моменти ме натоварваше малко, тъй като трябваше да влизам в ролята на буфер между странични фактори – хора от медиите, и отбора, както и да върша неспецифични за мен неща като печелене на време в разговор със съдии, искания да се подсушава теренЪТ, без да има нужда от това, и други. Но това е част от играта и трябва се прави. Важно е да се разговаря с младите на полето. От време на време ги подсещам коя комбинация трябва да се направи. Понякога казвам да се направи нещо конкретно. Така по-младият състезател вижда, че аз ще поема отговорността за евентуален неуспех, и се успокоява. Когато си спокоен, нещата се получават.

Кой беше най-тежкият момент в подготовката за европейското?
- За мен лично най-тежко в цялата ми кариера в националния отбор беше това, което се случи срещу Полша. Парадоксът е, че на мен като статистически показатели в атака това ми беше най-добрият мач на европейското. Но какво от това? Яд ме е много, защото отборът беше подготвен във всякакво отношение – технически, физически и тактически, но не успя да го покаже. Това е един конкретен тежък момент. Иначе за доста голям период имахме и проблем с доверието в нас самите. Когато стартирахме подготовка, започнахме работа по нова методика, която за голямата част от момчетата беше непозната. Знаехме, че работим правилно, но резултати нямаше в първите два месеца и половина. Цялата Световна лига мина така и в един момент започнахме да се съмняваме. Нашият момент дойде в световните квалификации във Варна. Тези мачове бяха катализаторът на вярата ни в себе си и в правилността на това, което вършим. Едно от новите неща, които Пранди ни научи, е в завързаните моменти на мача да не рискуваме и да грешим, а да играем търпеливо. Резултатът е, че на това първенство категорично сме отборът с най-добър блок, а блокировач номер едно е Виктор Йосифов. За мен категорично той е откритието на първенството. Само си помислете – та за това момче от Омуртаг досега международният опит се изчерпваше с гостуванията на "Черно море" в София. Като цяло израстването на отбора на блок е голямо – имаме повече успешни блокади от Русия, която е традиционно силна на този елемент.

Напрежението срещу Полша поставя ли въпроса за необходимостта от специалист, който да работи върху психиката на играчите?
- Няма такава практика в другите отбори. Според мен психиката за такива мачове се изгражда с времето у играча. Не случайно Матей и аз бяхме с най-добри показатели срещу Полша – просто сме играли много подобни срещи. Един играч, а и всеки човек, има самочувствие, когато постига успехи. Ние на това европейско изиграхме осем мача, постигнахме шест победи. Паднахме от Русия в мач, в който решихме да не се напрягаме максимално. Това беше решение, доста правилно, на треньорското ръководство, за да си съхраним силите за по-важните мачове накрая. Ако направим толкова победи срещу същия процент загуби в следващата Световна лига – ето това е, образно казано, хапчето за самочувствие. Тогава ще дойдат и резултатите.

Предстои световно първенство в Италия догодина. Какви очаквания имате за него?
- Твърде е рано за конкретни очаквания. Нека първо видим с кого играем, дали сме здрави. Ако трябва непременно с днешна дата да прогнозирам нещо, ще се затрудня. Усещането ми обаче е оптимистично – от новия сезон в Италия ще заиграят Вальо Братоев, Виктор Йосифов и Цецо Соколов. За последния съм убеден, че ще израсне много, ще научи, че волейболът не е само да блъскаш топката и да забиваш. С това не искам да го обидя. На неговата възраст, без да съм бил и наполовина толкова талантлив, колкото е той в момента, и аз правех същото. Аз едва на 25 години излязох в чужбина и започнах да работя при добър треньор във Франция – Владимир Алекно. Цецо е на 19 и ако е умен, бъдещето е негово. Аз съм сигурен, че след един сезон в Италия и Вальо, и Виктор, и Цецо ще бъдат още по-добри. А да не забравяме и Методи Ананниев, който отива в Русия. При всички положения отборът ни ще е по-добър. Надявам се и останалите момчета, които са без клубове в чужбина като Георги Братоев и Владислав Иванов, да си намерят бързо. Влади Иванов игра невероятно в квалификацията във Варна, когато Теди Салпаров го нямаше. Всички млади прогресираха за тези три месеца, но трябва да играят на различно място от "Левски". В този момент сините не са това, което бяха по мое време. Аз израснах благодарение на това, че всяка година играехме Шампионка лига, а сега не е така. Центърът Теодор Тодоров има уникалния шанс да играе в ЦСКА с разпределител от световна класа, какъвто е Николай Иванов. Покрай него и участието на ЦСКА в Лигата и той ще научи много и догодина спокойно може да си заеме мястото в отбора. Определено съм оптимист за бъдещето.

Какво ви костваше да се върнете в отбора, след като миналата година след олимпийските игри се отказахте?
- Това не беше емоционално решение или под влияние на външни фактори. За мен просто нямаше смисъл да продължаваме по начина, по който премина предишният олимпийски цикъл с Мартин Стоев. Затова реших да се оттегля. Пак щеше да има провал, не си струваше да се правят всичките тези лишения, които споменах – цяло лято сме във Варна и едва успявам осем вечери да се завъртя вкъщи и да бъда близо до семейството си, на което много държа. За щастие ръководството на федерацията взе правилно решение и назначи ново треньорско ръководство. Но за Мартин Стоев няма какво изобщо да коментирам.

Липсваше ли Пламен Константинов на националния отбор на това европейско първенство?
- За всяка житейска ситуация има различни гледни точки и аз ще ви кажа своята. Пламен е човек, който е дал на националния отбор по волейбол повече от всеки друг. Това е човек, който от 17 години играе в отбора при всякакви условия – болен, контузен, никога не е казал "Боли ме, не мога", играл е на инжекции и е правил неща, противопоказни за собственото си здраве. Това, което той е направил за националния отбор, заслужава само и единствено адмирации. Конкретно за тази година – Пламен имаше изключително сериозна контузия. Проблемите си с рамото той тушираше с обезболяващи инжекции само и само да играе на финалите на Шампионската лига. Какво му е струвало, той си знае. След това два месеца се лекува, без въобще да тренира. Поради това, че е стискал зъби и е играл, дори когато не трябва, Пламен има много хронични контузии. Двойна дискова херния например. Хора с една се отказват от спорта, а той продължава и иска още да играе. В началото на юни той скъса мускул на гърба, което го извади от строя за още 20 дни. Ние гостувахме на Куба, върнахме се, тръгнахме за гостуванията на Русия и Япония от Световната лига, а той залитна по политиката. Ние играехме, а той не е тренирал. Каза, че се е готвил, но това не са били тренировки. Видяхте неговото състояние в мача с Русия във Варна – направи всичко възможно, опита се, но състоянието му не му позволяваше да бъде пълноценен. Той дори не си беше подготвил и краката - нямаше онази експлозивност и бързина. На базата на тези проблеми треньорът взе едно логично решение да го освободи. За мен в освобождаването му драма няма. Така или иначе Пламен е на 36 години и на следващите олимпийски игри реално нямаше как да играе. Идеята за този отбор е да се готви за игрите в Лондон. Ако Пламен беше тук, нямаше да го има Методи или Вальо Братоев. Бъдещето е пред тях, не пред Пламен.