Нова схема, а не нови играчи, ще са промяната в Арсенал

Миналия сезон бе изминал само един мач, когато Арсен Венгер почувства първите знаци за напрежението, което щеше да го преследва през цялата година, а кампанията се превърна в една от най-трудните за неговия тим. Въпросите след победата с 1:0 над Уест Бромич не бяха свързани със срещата, а бяха доста директни: Още колко сезона може да минат без трофей, Арсен? Как може да продавате някои от най-добрите си играчи и сериозно да очаквате да спечелите трофей, Арсен? Наистина ли може клуб от този ранг да бъде четири години без трофей, Арсен?

Изражението на французина се променя. В този момент статистиката е един мач, една победа. Изглежда малко жестоко да бъдеш атакуван и да говориш вече за трофеи. След това дойде мач номер 2 - Фулъм - Арсенал 1:0. Отборът на Венгер е трагичен. Ван Перси седи на пейката, чувствайки се напълно шокиран. От този момент сякаш кампанията на Арсенал не се възстанови напълно.

С наближаването на новия сезон Венгер се намира в подобна позиция. Той знае, че въпросът за трофеите наближава и то с още по-голяма сила. Французинът осъзнава добре, че новата колекция на Манчестър Сити поставя позицията на тима сред първите четири на по-голям риск от преди. Но ако мислите, че това ще го накара да израхчи големи суми за нови попълнения, които да свършат мръсната работа, подценявате неговото мислене.

До известна степен, неговия оптимизъм. Той разчита на тези, които се се завръщат след тежки контузии, Едуардо и Томаш Росицки, да бъдат реално новите попълнения. Разчитайки те да останат здрави и да играят по-добре от преди, е голям риск. Същото важи за вярата му в играчи като Денилсон, Александър Сонг, Абу Диаби и Аарън Рамзи да бъдат една година по-големи и по-умни в халфовата линия. Но изглежда, че това е планът. Интересна статистика във фенсайт на Арсенал показва, че 93% от привържениците не вярват, че този отбор може да спечели титлата без да направи големи покупки.

Венгер направи една доста важна промяна в стратегията си за сезон 2009-10. Той сякаш се е почувствал като откривател. Това не дойде от отбор, който мже това, което Арсенал не може - като физическата игра, която Челси преоткри при Гуус Хидинк, недопускането на голове от страна на Манчестър Юнайтед благодарение на страхотното партньорство в защита или това, което носят на халфовата линия на Ливърпул Хавиер Маскерано и Чаби Алонсо. Дойде от отборът, който прави това, което Арсенал си мисли, че може да прави, само че го прави доста по-добре - Барселона.

Френският наставник е стигнал до заключението, че формата, а не личностите, ще бъдат основата на едно голямо подобрение. Човекът, който някога не изневеряваше на схемата 4-4-2, започна все по-често да използва 4-5-1 през последните две години, но това винаги беше с петима полузащитници разположени по терена. По време на тази подтоговка Венгер се ориентира към 4-3-3. Той има доста възможности за атакуващо трио в лицето на Ван Перси, Никлас Бендтнер, Андрей Аршавин, Едуардо, Тио Уолкот и Карлос Вела. Стил на игра с пасове като на Барселона с по-изострена предна линия в сравнение с обичайното 4-4-2 на Венгер е новата формула.

Иронията е, че двама играчи, които продаде на Манчестър Сити, Емануел Адебайор и Коло Туре, предлагаше изходи, които щяха да дадат разнообразие от играта на много подавания и владеене на топката - с висока топка към Адебайор или пробив на Туре от задни позиции.

Но е трудно да се спори, че продажбите са нещо различно от невероятни по отношение на финансите и страхотна бизнес операция. Освен това Венгер наистина мисли, че двамата няма да липсват на много хора - в съблекалнята, където те създаваха различия, и на терена, където миналия сезон те не се представиха толкова добре, колкото в предишните години.

Редовните зрители на "Емиратс" подкрепят мениджъра за тези напускания, но ако тези пари са инвестирани директно в отбора. Те плащат най-скъпите билети във футбола и искат да видят боенспособен отбор. Те не искат да виждат повече от тази уязвимост в защита, но те не трябва да затаяват дъх, а да изчакат да видят следващия ход на Венгер. Дали той ще използва парите от Манчестър Сити за някое дете-чудо от Монголия или ще ги изненада, като обяви, че тимът му е завършен? Дали той ще купи някои огромен, грозен защитник или ще доведе опитен дефанзивен халф, който да овладее центъра със Сеск Фабрегас? Или пък ще инвестира в някой от калибъра на Аршавин, който да направи разликата? Те почти сигурно ще трябва да чакат до последните секунди на трансферния прозорец, предпочитаното от Венгер време за сделки, за да разберат.