Потомци са на Щастливеца

Фамилията на двамата братя не е случайна. Както и талантът, който по правило никога не идва от нищото. Потомци са на писателя Алеко Константинов. Авторът на "Бай Ганьо" няма деца. Никой от фамилията не става писател, но всеки е бог в своята област. Най-горд заради роднинството с автора на "Бай Ганьо" бил дядо им Ангел Константинов, който често разказвал на по-големия си внук Юлиан за това. Той е от Никопол, близко до родния град на писателя Свищов. Баща му Иван се пада племенник на Алеко и дори негов кръстник е бащата на писателя - Иваница. "Дядо Ангел непрекъснато цитираше Бай Ганьо и много се гордееше с рода си. Беше направил родословно дърво, но след смъртта му то някъде се попиля. Най-смешното беше, че в последните си години, преди да почине, вече над 80-годишен, беше започнал да прилича на него. Майка ми, бог да я прости откриваше, че задава въпросите на алековия герой. Например през август я питаше: "Евче, абе откъде ги намирате тия любеници? Аз обикалям цяла София пък няма." А то по онова време заринато с дини. Яде му се, ама някой да му купи..." Дядо Ангел познавал цялото творчество на Алеко, но не наследил дарбата му, а станал инженер. Как ли се става инженер по онова време, като се има предвид, че е роден през 1909-а? "Когато ухажвал баба ми и работата тръгнала към брак, той отишъл да поиска ръката й. Бъдещият тъст попитал: Ти какво образование имаш, та искаш да ставаш глава на семейство? Ето ти тия пари, ще отидеш да се изучиш и като се върнеш, тогава ще се ожениш за дъщеря ми. Впрочем за онова време това не е било единичен случай. Както много други младежи, така дядо ми заминал за Париж и завършил благодарение на бащата на годеницата си. Специалността му е силни и слаби токове, проектирал е ел. мрежите на по-големите обществени сгради, строени в средата на миналия век. А баба ми какво е учила не знам, но помня, че работеше в една лаборатория на бул. "Заимов" - онази със статуята на Фунев на многодетната майка отпред", обяснява внукът. Оперният певец има много любими цитати от знаменита книга на Алеко - особено из епизодите, свързани с Иречек. Забавлява се като открива Бай-Гганювите черти в съвременниците ни. Не би искал да го помислят за някой самохвалко, но наистина малкото хора, които носели памет за Алековото време, отдавна не са между живите. Разговорът ни се насича от звъна на мобилния телефон. Обажда се бащата на певеца и спортиста и се опитва да обясни каква точно е роднинската връзка с Щастливеца, но накрая работата пак се оплита. Той е на 72 години и за наборите му ще припомним, че това е Георги Константинов - Гибона, известният волейболист от "Левски", който от висотата на своите 1,96 см сразяваше всеки противник. Съпругата му Ева била състезателка в същия клуб и там се запознават, после и двамата стават национали. "Баща ми и чичо ми са големи образи и често на семейните сбирки татко го обвиняваше, че когато живеели на "Султан тепе" по време на въздушните атаки, когато падали бомбите, той напълнил гащите. Чичо ми никога не е отричал тая работа, но като си направих сметка, се оказа, че той тогава трябва да е бил на годинка и нещо, когато не са нужни бомби, за да направиш тая работа. Но явно това е най-силният им спомен от детството", смеят се братята. Този чичо, брат на баща им, единствен от потомците носи името на Алеко Константинов и като млад неведнъж е брал ядове с органите на реда. Понеже бил доста буен, случвало се да го спрат милиционери и като си кажел името, мислели, че се подиграва с тях. Като малък пък живеел до ул. "Алеко Константинов" и ходел в едноименното училище до канала. И той не станал писател, а ел.техник. Известен е със златните си ръце - каквато и техника да се развали в къщите на роднините, все него викат. Често го канят на разни чествания, но отказва, защото после реакцията е странна. Все го взимат за подбив. Съвременният Алеко Константинов е твърде скромен и аналогията с неговия славен роднина и съименник го притеснява.

Людмила ПЪРВАНОВА, "Стандарт"