Емил Велев: Дано Гонзо е на пейката

Треньорът на Левски Емил Велев сподели своите очаквания за Вечното дерби пред вестник "Труд". Ето какво каза Кокала за двубоя с ЦСКА, за целите на Левски и за цялостното представяне на "сините" досега през сезона.

- Как си обяснявате, че ЦСКА има повече титли от "Левски", а "Левски" е с повече победи в дербито?

- Е, те са били военен отбор, тогава са натрупали много титли. После "Левски" става по-често шампион. А ние си ги биехме, специално моето поколение, защото излизахме с много по-голям хъс. Побеждавахме на базата на самочувствието и колективния дух, обединяващ много силни индивидуалности. С футболисти като Наско Сираков и Божидар Искренов...

Те пък още в тунела излизаха пребледнели. Ние направо си ги питахме: "Защо сте пребледнели, бе? Я по-спокойно, бием ви и си ходите..." Но може и само да са ни се стрували по-бледички, да е било от светлината нещо.

- Вие сте част от историята, от фолклора на големия мач...

- Еее... Има и по-култови. Любимата ми реплика е на Сашо Костов, мисля. Извикал им: "Стройте се! Мирно, офицери!" И при нас се шегувахме доста, но преди мача, после ставаше много сериозно. Нямаш време за сантименти и разсейване. Всичко ти минава много бързо през главата. А, да! Спомних си нещо. През 1988-а ни поведоха 2:0 набързо. И - бием център с Наско. Казвам му: "И какво правим сега? Трябва да ги почваме..." А той отвръща: "Спокойно, ей сега ги почваме". Още до почивката ги обърнахме до 3:2, така и свърши мачът. Какво самочувствие имахме!...

А Гибона все казваше: "Дано само да играят братята Димитрови, че мачът да е по-лесен. Много му вървеше против тях, наистина.

- Най-паметният за вас мач с ЦСКА?

- Когато ги бихме с 3:1 в последния кръг на първенството през 1984-та и станахме шампиони. Те водеха с една точка, но ги изпреварихме. Съдия беше германецът Дитер Паули, а те бяха страхотен отбор- с Георги Славков, Пламен Марков, Ради Здравков, Георги Велинов, Спас Джевизов... Обаче ги смазахме. Ние пък бяхме момчета по на 21-22 години - аз, Гиби, Наско, а и повечето от другите. Но още тогава си личеше какво поколение никне.

- Голямото ви разочарование от вечните дербита?

- Съжалявам, може би най-вече за злощастния финал за Купата на България през 1985-а, когато наказаха много футболисти, включително и мен. Лично аз не се мисля за толкова виновен. И много неща още не мога да си обясня, макар че предполагам. Не знам как се стигна до махане на имената на отборите. Явно обстановката е била такава в обществото. Да, в тунела имаше някакви стълкновения и оттам се раздуха нататък нещата. А на терена аз всъщност разтървавах Христо Стоичков и Емил Спасов.

- Вашата съдба, докато бяхте наказан?

- Трудех се. Работех в завод "Васил Коларов"при Ради Кузманов, два пъти герой на социалистическия труд. Осем-девет месеца, докато около Нова година не се разбра, че ни амнистират. Това беше най-тежкият период за мен във футбола. Беше ни забранено дори да тренираме обаче аз редовно поддържах форма самостоятелно по училища или други терени. Разбира се, само след работа.

- Вие имате 13 победи и само 5 загуби срещу ЦСКА. Дори при вторият ви период в "Левски" през 90-те години при не толкова звезден състав, балансът ви е 3 към 1...

- Нормално. Биехме ги редовно. Като се върнах, бяха продадени седем национали като Цанко Цветанов, Даниел Боримиров, Златко Янков, Гошо Гинчев и други звезди. Отборът беше нов. На практика никой не беше останал, всички основни играчи бяха продадени. Затова и ме върнаха шефовете Томас Лафчис и Андрей Желязков - да поведа новите с опита си. Но духът на "Левски" беше останал. И винаги ще го има.

- Кой треньор надъхваше най-силно отбора за дербито?

- Васил Методиев-Шпайдела на първо място, после -Бобата Жечев. Умееше да ни вдига Методиев... А и при него се изявявахме най-добре в дербито. Страхотен отбор бяхме...

- Мнозина казват, че дербито вече не е същото...

- Напротив. Времената се промениха, но зарядът си остава същият. Вярно, сега идва по-малко публика. Тогава нямаше много мачове по телевизията, нямаше пресищане, голямото развлечение на хората беше по стадионите, спортът. Но и сега феновете идват със същия заряд. Аз и на времето не помня много страхотно силни мачове. Но и преди, и сега винаги личи 100 процента напрежение, искри, което е решаващо, за да се получи едно дерби. Тези мачове минават като един миг за съзнанието...

- Усещате ли сега традиционният дух на "Левски" в отбора?

- Отборът е млад. Затова са и тези амплитуди в представянето през сезона. Необигран е още, неопитен е съставът. Има примерно трима футболисти с повече рутина и - това е. Но усещам левскарския дух в пълна степен.

- Дори в чужденците ли?

- Би трябвало да го имат, защото говорим непрекъснато за това в отбора. А и все пак те са професионалисти.

- "Левски" без Гонзо в събота...

- Ако не е на терена, дано поне да е на пейката. И като видят, че е там, футболистите да играят със същото настроение все едно е вътре, при тях.

- Става ли "Левски" шампион, ако спечели дербито?

- Шансът драстично ще се увеличи. След това съперникът има програма с тежки мачове срещу отбори претенденти за евротурнирите. Ние пък имаме срещи със "Славия", с изпадащи отбори, в които няма да е по-лесно - ще играят "или-или". Така че всичко е възможно в първенството, ще трябва концентрация до последно.

- За десетилетие в Израел усетихте ли и там аурата на "Левски" и на вечното дерби? Все пак в страната живеят доста емигранти от България.

- Естествено. Във всички отбори, в които съм играл, идваха по 20-30 българи на мачовете, предимно левскари. Така беше навсякъде и особено в "Макаби" (Яфа) - знаете, че това е български район. Спомням си, че тогава имаше идея от български евреи отборът да се прекръсти на "Левски" (Яфа). Мисля, че беше през 1994-та, когато влязохме във Висшата лига на Израел.

"Труд"

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe