)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Радостин Стойчев е роден на 25.9.1969 г. в София. Започва да тренира волейбол в ЦСКА, после преминава в Миньор (Бухово), който през 1991 г. печели титлата. Играе за отбори от Португалия, Австрия, Испания, Сърбия и Франция. Дебютира като треньор в Славия (2003 г.), а на следващата година печели купата на България, като в отбора е и Матей Казийски. Оттогава двамата са неизменно заедно. Между 2005 г. и 2007 г. Радо е помощник-треньор в Динамо (М), а националът основен състезател. С тях руският тим печели титла и купа. През 2007 г. Стойчев поема "Тренто" и Матей подписва с италианския клуб след невероятна трансферна сага. Отборът печели първата си титла при дебюта в серия "А1" на трима българи - Стойчев, Казийски и Владимир Николов. Преди седмица Тренто стигна до върха и в Шампионската лига.
- Премина ли вече поне малко еуфорията от спечелването на Шампионската лига?
- Още се усеща приповдигнато настроение, но основно при феновете. В отбора нямахме кой знае колко време за празнуване, защото ни предстоят важни мачове в първенството.
- Вече на по-трезва глава как оценявате постигнатото в Прага?
- Заминахме за финалния турнир с надежди за добро представяне, но и голямо напрежение. Все пак не се случва често да играеш на такъв голям форум. Цяла седмица се готвихме за 1/2-финала с Мачерата. С тях играхме три пъти преди това и трябваше да подходим много внимателно, защото дребните детайли бяха ключът към победата.
- У нас се коментираше, че по-скоро двата "български" отбора Тренто и Ираклис нямат кой знае какви шансове да играят на финал. Това учудва ли ви?
- Не, но лично аз не разбирам подобни коментари от псевдоспециалисти. В Италия например никой не си позволява да дава прогнози, защото мнението на всички бе, че възможностите са изравнени. Такъв коментар може да даде някой на чаша бира.
- По време на финала имахте ли усещането, че титлата се изплъзва?
- В четвъртия гейм се получи срив в играта ни при нагледно безпроблемна ситуация. Но в Италия нашият отбор има репутацията, че може да се измъква и от много трудни ситуации.
- Изведохте Тренто до историческа титла в Италия, а сега сте номер 1 в Европа. Изненадан ли сте?
- Не. Моето присъствие в Тренто бе свързано с внимателно подготвен проект, който ръководството на клуба одобри. Основната цел в него бе да изградим силен отбор, който след две години да побеждава. Селекцията за тази година беше насочена изцяло към Шампионската лига, дори взехме допълнителен чужденец.
- Разкажете нещо повече за този проект?
- В него бяха изложени подробно страшно много неща - вероятни състави според възможностите за привличане на състезатели по отделните постове, членове на треньорския щаб, маркетинг и т.н.
- Как влияе на мотивацията едно такова скоростно постигане на най-високите резултати?
- Това зависи от конкретния човек. Лично аз въобще не се главозамайвам и стъпвам здраво на земята. Нямам никакъв проблем с мотивацията и това, че сме постигнали тези високи резултати, не ми действа успокояващо.
Напротив, искам да спечеля още много титли с Тренто.
- А може ли да се засити преждевременно 24-годишният Казийски, който вече има почти всичко?
- Не, в никакъв случай. Това, което казах за себе си, се отнася и за него. Матей гледа много трезво на нещата и определено не лети в облаците. Осъзнава много добре, че подобно поведение ще бъде пагубно. Всъщност всички момчета в отбора са с този тип мислене и аз съм много щастлив, че работя с тях. Успехите не ги подтикват към подценяване на съперници и ситуации, което е изключително ценно.
- В последния месец Матей практически спечели сам няколко срещи. В едната при мачбол за съперника направи 4 поредни аса, а на финала в Прага отново изстреля две бомби и взехте титлата. Как си обяснявате тази увереност у него?
- Тази увереност се постига с много тренировки. Освен това не трябва да се подценява фактът, че Матей вече 4 години играе на изключително високо ниво. При него тези заплетени ситуации са нещо нормално, не изключение и той често успява да се справи. Но в Тренто има и други играчи, способни да решат един мач. Волейболът е колективна игра, в която изпъкват индивидуалности.
- Ще вземете ли още българи в отбора?
- Бих взел българин само ако има конкретна нужда. А не просто, за да фигурира в отбора. Надявам се скоро да отпадне забраната за картотекиране на чужденци под 23 г. и Цветан Соколов ще дойде при нас. На този етап обаче не мога да коментирам други имена.
- Във вашия профил на официалния сайт пише, че мечтата ви е да спечелите злато от олимпийски игри. Тя, разбира се, може да се осъществи, ако водите национален отбор...
- Разбирам намека, но мога да ви уверя, че не съм казал това, за да подскажа намерението си да водя българския национален отбор. Миналата година се говореше, че едва ли не съм следващият треньор, но това бе плод на журналистически съждения. Истината е, че досега никой от федерацията не е разговарял с мен на тази тема. Освен това аз не бих приел да водя едновременно националния и клубен отбор. Поне не задълго.
- Поддържате ли някакви контакти с новия селекционер Силвано Пранди?
- Познаваме се само покрай мачовете, в които сме били съперници. Но никога не сме разговаряли на четири очи. Между другото получих поздравителен SMS от неговия помощник Камило Плачи.
- Явно обаче сте в доста по-близки отношения с легендарния Хулио Веласко.
- Да, така е. Той е много специален за мен не само заради треньорския опит, а и в чисто човешки план. Винаги е интересно, когато споделя вижданията си за играта и живота като цяло. Разбира се, аз имам свои възгледи, които съпоставям с неговите, и това ме обогатява по някакъв начин. Веласко е изключително ерудиран човек.
- Вие сте трето поколение треньор. Баща ви Светослав дава ли ви съвети, или е приел ролята на фен?
- Той има вкъщи пакет на Sky Sport и гледа всички наши мачове. Преживява много тежко, когато губим, и се радва невероятно на победите. Обадих му се веднага след финала.
- Има ли човек в Тренто, който все още да не познава вас и Матей?
- Едва ли. Целият град и областта живеят с емоциите на волейболния отбор. Отношението на феновете е невероятно и тяхната обич ни задължава да продължаваме все така.
Стефан Чолаков, "24 часа"
Снимка: "24 часа"
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)