Финалът на Шампионската лига по волейбол очерта оптимистична картина за България
Малко преди смъртоносното земетресение да разлюлее Италия, Ботуша беше разтресен от нещо позитивно. Итас Диатек Тренто, доскорошният мъченик в Серия А2, се качи на клубния волейболен връх след победа срещу Ираклис от Солун. Отборът зарадва над 120-те хиляди жители на северния италиански град, като спечели Шампионската лига по безапелационен начин - 12 победи, нито една загуба и само 5 пропуснати гейма в дебютното си участие в турнира на големите.
Един от геймoвете взе съперникът им на финала в Прага, но Ираклис не можа да извоюва нищо повече. Не му помогнаха дори тръгналите на война привърженици, които спретнаха ръкопашна схватка с десетки чешки полицаи и стюарди. Стана ясно защо за феновете от Солун се носят легенди. Всъщност отлагането на финала сякаш беше по-малкото зло. Негативите след ексцесиите в Прага ще отнесе самият клуб - говори се за
глоба от половин милион долара
и отстраняване от европейските турнири. След нещастния финал за Ираклис остана само надеждата за по-добро представяне следващия път, бил той след година или две. По пътя си гръцкият тим се справи с най-добрите отбори от Турция, Чехия, Русия, направи серия от 11 поредни победи и определно заслужаваше мястото си сред най-добрите.
А при най-добрите всичко върви по план - изглежда, мустакатият Диего Мосна си върши добре работата. Президентът на Тренто е привлякъл правилните хора и остават само усилената работа и успехите - в първенството, и в Шампионската лига те вече са налице, догодина идва ново предизвикателство - титлата от Световното клубно първенство. Отборът на треньора Радостин Стойчев, воден от звездата Матей Казийски и със страхотната игра на Никола Гърбич и Михал Винярски, става страшилище не само за конкурентите в Италия, но и в цяла Европа. Във финала
Матей понесе отговорността
имаше заслугата за решаващите точки и за пореден път отговори на определението "отличен играч". Макар да бе с под 50% успеваемост в атака, Казийски направи 13 важни точки, още четири направо от сервис, а две от тях за успешния край на победния четвърти гейм. Посрещачът заслужи наградата за MVP във финалната фаза на турнира и с усмивка сподели, че спечелването на Шампионската лига е сбъдната мечта. Медиите в Италия му отговориха в хор - Матей беше наречен "Мистър Европа", според едни "Свети Матей ни заведе в Рая", според други "С Барак Казийски всичко е възможно", а някои местни издания се пошегуваха, че рейтингът на звездата е многократно по-висок от този на кмета на 120-хилядния италиански град.
От другата страна на мрежата българският опонент на най-полезния играч също се представи на много високо ниво. Мъж или грешник на миналата година, Пламен Константинов излезе на финала и стисна зъби въпреки зверската болка в рамото, която замалко да го извади от най-важния мач за сезона. Гибона бе сигурен в играта си на терена и разумен в позицията си извън него.
Много малко играчи, още по-малко чужденци
не се страхуват да излязат пред вълнуващото се море на беснеещите гръцки фенове и да имат самочувствието и авторитета да го овладеят. Пламен го направи, докато капитанът на Ираклис събираше мислите си в съблекалнята. За жалост, след като победи хулиганите в публиката, отборът от Солун не можа да победи своя италиански съперник. Със сълзи на очите Пламен честити победата на Тренто, получи наградата си за най-добър на своя пост и с мъка сподели, че изпитва огромно съжаление от загубата в най-вероятно последния му финал на толкова високо равнище.
В крайна сметка титлата остана за дебютантите от Тренто. Радостта в хотела на шампионите може да напълни десетки вестникарски страници, а медалите ще останат зад някоя витрина, за да мотивират младежите в Северна Италия. Толкова за обективното отличие, за нас е по-важно едно друго - без реално измерение в медали, титли и фойерверки. Колкото и да не ви се вярва, истинският победител от финала в Индезит Шампионска лига по волейбол 2009 не е нито Трентино, нито Ираклис. Не е лично нито обявеният за Най-полезен играч на турнира Матей Казийски, нито роденият в София треньор на шампионите Радо Стойчев, нито Най-добрият посрещач във Файнъл Фор и лидер на гърците Пламен Константинов.
Победител е всеки един от нас
които имаме национален отбор, където рамо до рамо могат да играят двама от най-добрите волейболисти в света през последните години. Заедно с много други настоящи и бъдещи надежди, разбира се. България има честта да няма една смислена волейболна зала, но притежава в редиците си най-полезния играч и най-добрия посрещач в Шампионската волейболна лига. На всичкото отгоре имаме италиански треньор, в чиито планове влизат и двамата.
След края на сблъсъка в "Арена О2" Силвано Пранди трябва да е по италиански доволен - не само защото титлата от най-престижния турнир се връща в Италия след тригодишно странстване, а понеже главните виновници за динамичния финал и спечелената титла са в неговия отбор. В нашия отбор.
И защото са в нашия отбор, защото са силни и защото вече е време, трябва да забравим скандалното ни участие на олимпиадата в Пекин и да започнем на чисто през лятото в Световната лига. Ще играем като "по навик" срещу традиционните силни съперници - нямаме много възможности за грешки, а с конкуренти като Куба и Русия нямаме право и да подценяваме Япония.
От федерацията подходиха разумно
- назначиха обещаващ селекционер, дадоха му достатъчно свобода, бяха утвърдени по-сериозни правила за контрол на забранените вещества. Тоест работи се в името на по-високите цели, каквито прилягат на отбора ни. Треньорът от своя страна гарантира, че ще изисква максимума и ще направи всичко възможно 18-те играчи за лигата да не го разочароват. Професора вече обяви, че ще настоява националите да се върнат с две победи от гостуването в Хавана в средата на юни. "Българските волейболисти не трябва да мислят за друго освен за победа, при това винаги", каза простичко сеньор Пранди. Целите му не са от най-лесните, но ни карат да държим главите си високо вдигнати. Както приляга на победители.
Костадин Крантев, "7 дни спорт"