Радостин Стойчев: Успехът ни не е случаен

Бързо след спечелването на Шампионската лига „Индезит" с Итас Диатек (Тренто) треньорът Радостин Стойчев се върна към задълженията си във вътрешното волейболно първенство в Италия. Само за два сезона българският специалист постигна всичко възможно на клубно ниво в Европа. В дебюта си в Серия „А1" той изведе Тренто до първото място в шампионата, а в неделя и до върха на Стария континент. DeltaNews се свърза с наставника, който беше приключил с първата тренировка за деня.

- Г-н Стойчев, преминаха ли емоциите от финала в Прага?
- Още не. Може би трябва още малко време. Но се радвам, че титлата в Шампионската лига е плод на досегашния ни труд заедно. Не е случаен резултат. Но успехът ни носи още повече отговорности. Показахме класа, защото да постигнеш нещо е едно, а да го повториш - съвсем друго.
- Как се меси шампионското тесто „Тренто"?
- Рецептата не е нещо сложно. Така става във всички други места, където се коват титли. Основното при нас беше, че се обръща внимание и на най-малките детайли, които са в състояние да донесат победа или да я предотвратят.
- В Италия вече се заговаря за канонизиране на Матей Казийски. Вече говорено ли е с папата?
- (Смее се). Не, всичко тръгна от това, че започнаха да го наричат Свети Матей, след като реши на няколко пъти мачове със невероятни атаки и сервиси. Но това нещо е много хубаво. Още по-хубавото е, че тези топли чувства към Матей не са само заради неговия страхотен професионализъм, а и заради човешките му качества. Той никога не се големее, не се държи като супер звезда, което го доближава още повече до хората.
- Кой беше най-трудният ви момент през този сезон?
- Бяха два или три. Основно бяха свързани с контузени състезатели. Играчите си дойдоха изморени от националните отбори, програмата ни беше сгъстена, но в крайна сметка успяхме.
- Как минаха дните ви преди Финалната четворка от Шампионската лига?
- Пред видеото, основно. Разучавахме цяла седмица отбора на Мачерата, защото ни беше ясно, че това ще е финал преди финала. Обсъждахме най-различни варианти, за да им противодействаме. За финала очаквахме тима на Искра (Одинцово) и бяхме леко изненадани от класирането на Ираклис. За гърците се бяхме готвили най-малко в тези дни, защото бяха най-малко вероятният съперник. Иначе в самия финален мач контролирахме положението. Много държах в мача да се задържи играта на спортно-техническо ниво, а не на психологическо. Защото при втория случай щяхме да загубим. Ираклис играха на върха на възможностите си, рискуваха много сервиса си. А освен това са много опитен отбор, но играха традиционно и затова нямахме проблем със създалите се ситуации.
- На вас как се отрази цялата тази шумотевица?
- Страхотно. Но трябва да се остане на земята. Иначе получих страшно много поздравления за успеха. Най-много ме радваха пожеланията от хора, вещи в занаята. Sms ми изпрати Хулио Веласко, а той както и другите се обадиха без всякакви задни мисли. Обадиха ми се приятели, които не бях чувал от години. Но искрените хора винаги се познават.

Петър Стоянов

ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ ФИНАЛНИЯ МАЧ И НАГРАЖДАВАНЕТО ВИЖТЕ ТУК!