Седемте големи грешки на Юрген Клинсман

Издънката на Байерн (Мюнхен) във Волфсбург не е случайност. Очевидно е, че поредицата лоши решения на клуба и на треньора Юрген Клинсман сега се превръща в проблем. Анализ в сайта на "Евроспорт" посочва седемте кардинални грешки на някогашния национален селекционер. 

1. Кадровата политика
При встъпването си в длъжност Клинсман се въздържа от тотално обновяване на тима. С оглед на случилите се след това събития това въздържание се оказва една голяма грешка. Вместо това изграждането на нов тренировъчен център беше поставен на преден план. Клинсман реши да даде шанс на млади футболисти като Брено, Андреас Отл, Хосе Ернесто Соса и Кристиан Лел, като се отказа да привлича известни нови имена в тима. Единствено Масимо Одо и Тим Боровски се озоваха в Мюнхен. За разлика от Боровски, който все още не може да се наложи в Байерн, италианецът веднага безпроблемно намери мястото си в състава, но пък и нищо повече. С решението да не работи с избрани лично от него футболисти Клинсман пое сериозен риск. 

2. Защитата
Когато един отбор от ранга на Байерн разполага само с 21 футболисти, това е прекалено малко. При катастрофалното представяне в защита срещу Волфсбург на преден план излязоха хроничните проблеми в отбраната. Липсата на Мартин Демикелис и Даниел ван Буйтен се усети много силно. Към това се прибавя контузията на Лусио, който трябваше да напусне терена. Халфът Андреас Отл трябваше да помогне в защита на изпитващия сериозни проблеми Брено срещу уникалното нападание на Волфсбург Графите/Дзеко - опит, който още предварително беше обречен на провал. За сравнение Феликс Магат работи във Волфсбург с 28 футболисти. На негово разположение са цели единадесет защитника, срещу само седем в Мюнхен. 

3. Нападението
Същата картинка е и в атака. Дуото-мечта Лука Тони/Мирослав Клозе трябваше да бележи, Лукас Подолски да се бори срещу двамата твърди титуляри. И от това не се получи нищо. Подолски не поиска да приеме предизвикателството, а да се върне час по-скоро в "своя" Кьолн. И се случи това, което трябваше да се случи - Тони и Клозе получиха тежки контузии. И Полди, който по това време вече далеч не мислеше толкова много за Байерн, изведнъж трябваше да стане спасителят на баварците. Оттогава 23-годишният нападател има един гол в първенството - прекалено малко. Временното решение с Лендън Донован може да се приеме като личен провал на Клинсман. Американецът, който беше определен от ръководството на клуба за неподходящ за отбор като Байерн, беше пратен обратно в родината си след края на пробите. 

4. Тактиката
Когато Тони е здрав, цялата офанзивна игра е насочена към високия нападател. Исканата от Клинсман бърза комбинативна игра в средата на терена просто не се получава. Вместо това следват едно след друго дълги подавания от Швайнщайгер, Рибери и Зе Роберто, с които Тони в много от случаите не може да направи нищо. 

5. Зависимостта от Рибери
Рибери е мозъкът и сърцето в играта на Бaйерн в нападение. Получава ли се всичко при Рибери, играта на Байерн също се получава. Горко им на баварците обаче, ако както срещу Волфсбург, Рибери не е във форма. 25-годишният халф е търсен постоянно от своите съотборници, самият той също иска топката колкото е възможно по-често, за да може с техниката си, бързата си игра, погледа си над събитията на терена да даде головия пас. Така обаче другите отвикват също да поемат отговорност. И ако Рибери не е на терена, липсва и креативната игра. Байерн има нужда от Рибери. За сметка на това обаче френският национал не е зависим от клуба, както показва напоследък с флиртовете си с европейските грандове. 

6. Капитанът Ван Бомел
Марк ван Бомел има прекалено малко общи качества с типичния капитан на Байерн. Лотар Матеус, Щефан Ефенберг и Оливер Кан въплътяват в себе си онова излъчване и увереност, които се искат в редиците на баварците. Освен това тези легенди на Байерн безспорно бяха между най-добрите футболисти в света за времето си. Холандецът обаче не е. Освен нужната аура, на Ван Бомел му липсват и чисто футболните качества, за да може да блести. Освен това 31-годишният халф прекалено често се забърква в скандални положения на терена. А и самият Клинсман срина авторитета на своя капитан, като го остави на резервната скамейка и го лиши от уважението на отбора. 

7. Липса на авторитет



До деня след провала срещу Волфсбург Клинсман безрезервно приемаше критиките върху себе си вместо отборът. И по този начин свали отговорността от плещите на своите звезди. След слаби представяния на тима Клинсман постоянно излизаше с клишета като "разбира се, много сме разочаровани", "много ни боли", "неприятно ни е", "искахме да сме на върха, но не се получи", които след неуспехи се редяха монотонно едно след друго в микрофона. Едва след десет месеца, Клинси премина в офанзива и поиска от отбора си да се стегне. Много късно. Да поискаш от футболистите си да поемат отговорност чак когато идва супер-провалът, не е демонстрация на авторитет, а по-скоро спонтанна реакция.  

Томас Янц, ЕВРОСПОРТ