›› Анкета

Къде обикновено четете Sportal.bg?

›› Булевард

Обещали кола на нов в Левски, но само ако вкара на ЦСКА-София

Новата звезда на Левски Габриел Обертан се чувства все по-добре в София, а и от „синьото“ ръководство се стараят всички играчи да са удовлетворени. Французинът вече опозна част от София и е пожелал от ...

Виж още

Медии

Дългото спускане

24 март 2009 | 12:48
Дългото спускане
“Това е четка. Четка за зъби. До нея е пастата. Вземи пастата, изстискай тънък слой върху четката и мий с нея зъбите си в продължение на две минути!”
Инструкциите са написани с големи, печатни букви върху лист хартия. Листът е залепен на огледалото в банята. Детето се вглежда продължително и с леко недоумение в надписа, после бавно взима четката и покорно започва да търка зъбите си. Ритуалът се повтаря всяка сутрин и вечер, но понякога монотoнният, цикличен ритъм на четката сякаш хипнотизира детето, очите му отиват някъде надалече, двете минути стават 3,4,5 и мислите му го отнасят от тясната баня към отворените, заснежени пейзажи на едно много различно място и към живота на един много различен човек.

Детето знае много неща за този странен мъж, чувало е за безбройните му премеждия, див нрав и противоречива същност и усеща невидима, неразрушима връзка с него. То никога няма да бъде безразлично към този човек, но не е напълно сигурно дали го обича, ненавижда или може би и двете. Детето ще страда до края на живота си. Развитието му никога няма да бъде пълноценно, а стремежите му винаги ще бъдат спъвани от непреодолими препятствия. Трудно му е да се концентрира, да улови и задържи мисълта си върху едно единствено нещо и да си спомни дори това което е научило едва вчера.

Това е разказ за двама човека, две напълно различни личности, чийто съдби са неразривно свързани и въпреки това трагично разделени: несръчното дете с наранена памет, което има нужда от писмени инструкции за да си спомни за какво се използва четката за зъби и великият мъж с тежък характер познат на всички истински фенове на ските с името “Дивия” Бил Джонсън. Странното взаимоотношение между двамата ми напомня неумолимо за древната хинду концепция за кармата. Под една или друга версия тя присъства в почти всяка религия, философия и дори в науката. Кармата не е просто съдба, а сумата от причини и следствия породени от решенията и действията на даден човек в миналото, настоящето и бъдещето. Боговете имат думата донякъде, но всеки носи отговорност за своята собствена карма – тя е универсален механизъм според които всяка акция води до реакция, всяко действие носи последствие. Невидими нишки свързват решенията ни с живота на много хора и са в състояние да променят както техните така и нашите собствени съдби. Колкото по-дълго живея на този свят, колкото повече научавам, толкова повече елементи от идеята за кармата откривам навсякъде около себе си. Има ги и в християнството, и в будизма, и в теорията на хаоса и дори в третия закон на Нютон. Открих ги и в живота на легендарния спускач Бил Джонсън на когото е посветен този разказ.

Може би го помните или поне сте чували за него. Аз няма да забравя изумителното му, откачено спускане през 1984 по стръмните склонове на Биелашница. Олимпиадата в Сараево бе пълна с незабравими моменти, но Джонсън определено стана автор на една от най-интересните и запомнящи се интриги. Само два дни преди състезанието скандалният американец беше вбесил цялата скиорска общественост със следното станало легендарно изказване: “Ясно е защо аз съм тук. Но за какво въобще са дошли всички останали? Сигурно за да се борят за второто място” Подобна арогантност бе нещо нечувано. Джонсън бе неизвестен, 23 годишен нахалник, с репутация на човек без репутация. Почти никой не го познаваше и не гледаше сериозно на него и въпреки че в краткото му резюме имаше една –две победи за световната купа, шансовете му на Олимпиадата бяха смятани за минимални. Американец никога не бе печелил какъвто и да било медал в спускане така че фаворитите от Швейцария И Австрия бяха разярени от изказването на Джонсън и възнамеряваха да го накарат да съжалява за него. Но Бил знаеше нещо повече от тях. Месец преди състезанието в специална лаборатория в Бъфало, бе установено че аеродинамичната стойка на Джонсън е с цели 5% по-добра от тази на който и да било скиор на света.

Бил нямаше техника – стратегията му беше проста – бъди абсолютно луд, развий максималната възможна скорост пък каквото щека покаже! Когато състезанието започна, лудият американец сложи гарвановочерният си шлем и прелетя като снаряд по пистата, развивайки безумна, самоубийствена  скорост. Снегът беше мек и пресен, но въпреки това трасето беше много бързо, с дълги прави участъци, които сякаш бяха създадени за маниакално смелия Джонсън. Бил групира тялото си в идеална аеродинамична стойка “яйце” и почти не излезе от нея до края на спускането. Мандибулите на останалите скиори буквално увиснаха до земята: “дивият” Бил влизаше в завоите като пилот от “Формула Eдно” и не намали дори в трудния “технически “участък. Ските му бяха две огромни, червени 225 сантиметрови шейни на фирмата “Атомик”, които заприличаха на огнена мъглявина под краката му – нещо като пламъкът след трасиращ куршум. Джонсън прелетя през финала и удари една от най-фамозните спирачки в историята на този спорт. Епичното закантване предизвика облак от сняг и когато той най-после се разсея, от него като от бушуваща морска пяна триумфално изплува Дивият Бил Джонсън – новороденият бог на планината! В рижавата му коса блестяха висулки, а в сините му очи искреше неподправена лудост. Времето му бе 1:45:59. След него се спуснаха 55 елитни скиора, но никой не можа дори да се доближи до резултата му. Това бе първото алпийско злато за Америка в историята на Олимпийските игри и последния успех в кариерата на дивия Бил.

За съжаление и преди и след този величествен момент в Сараево, животът на Джонсън бе една безкрайна поредица от неправилни решения, печални грешки и необмислени постъпки. Характерът на Бил бе толкова труден и опърничав че останалите скиори избягваха дори да контактуват с него. Той ненавиждаше реда и приветстваше хаоса. Ски аристокрацията и нейните традиции бяха неразбираеми за него. Златото казват не ръждясвало, но проклетият метал сякаш погълна самоличността на Джонсън и медалът от Олимпиадата превърна последните остатъци от здрав разум на талантливия скиор в покрити с ръжда развалини. Бил престана да тренира и се отдаде на безкрайни купони, пиене и разхищение. Парите на спонсорите бързо се стопиха, а в следствие на безотговорен режим и липса на дисциплина, започнаха да се трупат и тежки контузии на коляното и най-вече на гръбнака.

Така Олимпийският шампион бе изхвърлен от отбора и не можа да си издейства виза за следващата Олимпиада.С премията от Сарaево, Бил си бе купил камионетка Форд ф-250. Той качи върху нея цялата си покъщнина и заедно със съпругата си Джина тръгна да обикаля страната без цел и посока в търсене на някаква почва върху която да хвърли котва. Интересното е че въпреки грапавия си характер “дивият” скиор имаше добре изплетена мрежа от лоялни до смърт приятели. Повечето хора го избягваха, но тези които веднъж спечелеха доверието му, ценяха приятелството му и знаеха че винаги могат да разчитат на него. В продължение на години семейството живееше в стар фургон и обикаляше щатите, от приятел на приятел, от една надежда за по-добър живот до следващата. Някогашното величие си намираше работа тук-таме като дърводелец и си докарваше по някои допълнителен долар със ски уроци за богаташи. Но Джонсън винаги е бил движен от неспокойствието си, винаги е предпочитал да съществува на ръба. Стилът му на каране не е случаен – целия му живот бе едно стремглаво, само разрушително спускане надолу – без завои, без финес, без техника. Развий максимална скорост, не мисли за особеностите на маршрута, пък каквото щека покаже.

Бил предизвиквал смъртта почти всеки ден, при всяка възможност. Сякаш искал да счупи всяко табу, да се надсмее над всяко правило. Надувал мотора си без каска и с огромна скорост. Правел откачени, ненужни каскади и дори карал сърфа си сред огромните вълни на Тихия Океан в полунощ! Жена му Джина го обичала безумно, но ежедневният страх за живота му почнал да разяжда търпението и. През 1990 се родил прекрасният им син Райън, който сякаш ги сплотил веднъж завинаги. Но 13 месеца по-късно, в поредния им временен дом, този път в Лейк Тахо, Калифорния, малкият Райън се измъкнал от столчето си, някак си отворил плъзгащата се врата към двора и паднал в малкия басейн зад къщата. Джонсън е трябвало да наблюдава сина си, но точно в този момент е бил с гръб към него и не го забелязал. Бил чул плясъка, втурнал се ужасен към басейна и извадил изпадналия си в безсъзнание син. Райън бил в кома три седмици.

Знам какво мислите. Мислите че детето за което стана дума в началото на разказа е Райън. Че макар и осакатен е все още жив. За съжаление, истината е че малкият Райън не се събуди от комата и лекарите изключиха системата поддържаща живота му. Бракът между Бил и Джина продължи още няколко години но смъртта на сина им бе опустошила завинаги душите им и бе обрекла взаимоотношението им. Джонсън се бе вкопчил в съпругата си като в последен спасителен пояс и когато неизбежното се случи и тя го напусна, той реши че единственият начин да си я върне е да изживее отново Олимпийската си слава.

Така Дивият Бил Джонсон взе най-откаченото решение в живота си и на 40 годишна възраст обяви че ще стане претендент за златото на игрите в Солт Лейк Сити! Без спонсор и с един чифт очукани, архаични ски „Атомик”, легендата започна да обикаля турнирите с очукания Форд от 1984 година и малко по-малко да се придвижва напред към целта си. Бил влезна във форма и започна да диша във вратовете на скиори с 20 години по-млади от него. Изведнъж мечтата му вече не изглеждаше толкова налудничава. Един ден, воден от необясним импулс изтатуира върху дясното си рамо думите “Пързаляй се за да умреш!”.

На последната квалификация в Монтана Бил трябваше да се спусне по трасето на Big Mountain, където има сложен участък наречен “тирбушонът”. Противно на всякаква логика Джонсън влезна в “тирбушона” на пълна скорост. Ските му се отвориха, той изгуби баланс и излетя от пистата с около 90 километра в час. Бил направи пълно салто във въздуха и посрещна твърдият като цимент сняг с лицето си. При удара мозъкът му се е усукал в черепната кутия и няколко кръвоносни съда са се спукали предизвиквайки жесток кръвоизлив в лявото полукълбо. Долната и горната челюст са се срещнали с чудовищна сила прерязвайки напълно езика на скиора. Парчета плът и отломъци от зъби попадат дълбоко в трахеята. Кръв започва да наводнява дробовете му. Хеликоптер го докарва мълниеносно в болницата където лекарите са изумени че Джонсън е все още жив. Невероятно рискована, три часова операция отстранява кръвоизлива в мозъка. Специална туба в трахеята го спасява от задушаване и кръвта е изпомпана от дробовете му. Докато лекарите се борили за живота му, приятелят му Джон открил ръждясалият му Форд в подножието на планината. На седалката, в овехтял калъф, като стара, тъжна реликва, лежал златният медал нa Джонсън. Подобно на сина си, Бил прекарва три седмици в кома, но за разлика от него излиза от нея и като по чудо започва малко по малко да възвръща функциите си.

През последните седем години, Джонсън се е научил отново да ходи, да чете и дори да кара кола. Но огромна част от миналото му е изгубена завинаги. Бил не помни почти нищо от 90те години, не вярва че е разведен и от време на време пита със сълзи къде е жена му. Непосредствената му памет често чезне, а мисълта му се лута и кръжи безпомощно около най-елементарния проблем. Присаденият език е на практика едно безформено парче месо, така че речта му представлява трудно разбираемо фъфлене. Дясната част на тялото му е с понижен мускулен тонус и движенията му са бавни и мъчителни. Характерът му също е променен – няма ги арогантната самоувереност, агресивност и вулгарен речник.

Днес Джонсън е приветлив, спокоен и с неясна блуждаеща усмивка на лицето. “В много отношения, Бил е на нивото на шест годишно дете” – твърди приятелят му Джон Криъл. Той живее с майка си и никога няма да може да бъде самостоятелен. Пораженията върху мозъка му са трайни и масивни и по-нататъшното му развитие е ограничено. Бил обаче помни всяка секунда от "златното” спускане през 84, помни и всеки изпълнен с агония детайл около смъртта на сина си. Но това сякаш са спомени идващи от нищото, спомени свързващи две напълно различни личности които нямат нищо общо помежду си въпреки че споделят едни и същи отпечатъци от пръсти и всичките 46 хромозома. Легендарният скиор и детето са обитавали едно и също тяло и някъде в миналото пътищата им са се сливали, преди едно кошмарно падане , една жестока травма да ги раздели завинаги. Но защо ми се струва че те също са разделени далеч по-убедително от онзи вездесъщ механизъм от многобройни причини и следствия който мъдрите индуси са нарекли карма. Нали тя дърпа конците изтъкани от самите нас, създава верижно ситуации и обстоятелства и променя толкова много съдби. Боговете имат думата донякъде, но когато човек реши да се спуска цял живот право надолу и да се пързаля за да умре той е отговорен за своята собствена карма и за кармата на детето което ще остане след смъртта му.?
Днес Бил Джонсън е на 47 години. Снегът, който някога хриптеше покорно под ските му сега вече се е настанил в косата му. Но детето не познава себе си в прошарения, застаряващ мъж в огледалото. То просто е заключено в тялото му и ще трябва малко-по-малко да се научи да живее в него. Затова майка му пише бележките с инструкции и ги лепи в банята.

“Това е пяна. Пяна за бръснене. До нея е ножчето. Сложи тънък слой пяна върху лицето си. Избръсни се внимателно с ножчето.” Големи печатни букви. Кратки изречения. Всичко е ясно. Детето знае какво трябва да прави. Но дали разбира всеки надпис в огледалото? Дали знае че дължи съществуването си на думите които го гледат с мастилена обреченост от собственото му тяло:
“Пързаляй се за да умреш!”

Иво Иванов, Канзас


Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 10027

Добави коментар ›› Коментари (1)

Марлена Гетова
(Гост)
1
отговор
13 февруари 2016 | 15:13

Иво, Привет! Успя отново да ме разплачеш... Повече на ЛИЧНИ Рейтинг: 1 0

›› новини

›› новини

Без Цвети Пиронкова на US Open
19 август 2017 | 02:41
Танак води след първия ден на рали Германия
19 август 2017 | 02:19
Чавдар Костов: В отбора има химия и няма егоизъм (видео)
Стотици фенове на Ботев (Пд) се снимаха с двете купи
19 август 2017 | 02:00
Страхил Попов и Касъмпаша препънаха шампиона Бешикташ (видео)
19 август 2017 | 01:33
Минимална победа зарадва "Местайя" (видео)
19 август 2017 | 01:18
Примера започна с пропусната дузпа и домакински успех
19 август 2017 | 01:04
Ювентус представи Матюиди
Играчите на Барселона със специални фланелки в памет на жертвите от атентата
19 август 2017 | 00:48
Макенджиев: Мапуку само на мен ми вкарва
19 август 2017 | 00:17

›› Булевард

И новият секссимвол в атлетиката е...
17 август 2017
Украинската красавицата Юлия Левченко е тотален хит в интернет след второто място в скока на височина, което спечели на ...
Забраниха на Анчелоти да пуши в Байерн 18 август 2017 | 14:09
Унижение за 40 милиона евро (видео) 17 август 2017 | 16:32
Обещали кола на нов в Левски, но само ако вкара на ЦСКА-София 18 август 2017 | 11:33

›› Волейбол

България би Локо (Новосибирск) на Константинов в първата контрола
18 август 2017
Мъжкият национален отбор на България победи водения от селекционера Пламен Константинов руски тим Локомотив ...
Волейболистките на България отстъпиха на Русия във втората контрола 18 август 2017 | 16:39
Мегадоговор праща волейбола в друго измерение 18 август 2017 | 20:00
Световната лига и Гран При вече са в историята 17 август 2017 | 17:40

›› Баскетбол

Любо Минчев: Целта е да преминем и следващата група (видео)
18 август 2017
Селекционерът на националния отбор по баскетбол за мъже Любомир Минчев заяви на пресконференция, че целта пред тима е ...
Георги Глушков: Този отбор може още повече (видео) 18 август 2017 | 14:30
Чавдар Костов: В отбора има химия и няма егоизъм (видео) 18 август 2017 | 14:34
НБА ветеран аут от сметките на Великобритания за ЕвроБаскет 18 август 2017 | 15:36
							
						
200 пъти "От скрина" 29 юли 2017
Вчерашният разказ за преживяванията на Славия срещу Осасуна през 1991 година бе под №200 в "От скрина". Рубриката, която вече има близо 2000 последователи във "Фейсбук", стартира през есента на 2011-а и има цел да ви ...
"Запомнете това име": Атанас Хорозов 19 юли 2017
Кануистът Атанас Хорозов е най-новото име в рубриката "Запомнете това име" с автор Рая Иванова. В нея Sportal.bg представя на читателите си млади български спортисти на възраст между 14 и 19 години. 17-годишният ...

Левски | Литекс | "А" Група | "Б" Групи | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Класиране

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал