Приключи ли прахосничеството на Абрамович в Челси?

Сред многото играчи, спрягани за трансфер в Челси през януарския трансферен прозорец, има една прилика - всички те са евтини. Те варират от невдъхновяващия Вагнер Лав, през стандартния Емил Хески до неприемливия Кевин Дейвис. Докато Луиш Фелипе Сколари все още се надява да се насочи към малко по-високи цели, това е ясно послание, че екстравагантността на режима на Роман Абрамович ще бъде съкратена.

Големият въпрос, на който още няма отговор, е "Защо?". Близките до собственика на Челси настояват, че това е свързано с факта, че руснакът загуби около 10 милиарда лири от световната финансова криза. Изпълнителният директор на "сините" Питър Киниън заяви, че причината е желанието на клуба да се издържа сам, но защо тогава бе готов да даде 30 милиона за Робиньо в края на август преди той да бъде отмъкнат от новите собственици на Манчестър Сити? Други казват, че той има нови страсти, като сред тях е изкуството, след като инвестира 61 милиона за две произведения на Френсис Бейкън и Лусиен Фройд в рамките на 48 часа миналия май.

Истината трябва да е някъде по средата. Дори неговите проблеми на руската борса да са определяни като загуби на хартия, финансовата криза със сигурност го е ударила. Неговата битка да наложи Челси като наистина голям клуб на световната сцена не се развива по план, след като на няколко пъти отборът се разминава с Шампионската лига. Сега в новия пейзаж на английския футбол, променен сериозно от купуването на Сити от Абу Даби Юнайтед Груп, Абрамович няма апетит за война на трансферния пазар и изглежда, че е примирен с отстъплението.

Откакто Абрамович притежава Челси имаше периоди, в които той решаваше да спре с големите покупки, но отворяше отново чековата книжка малко след това. През 2007 г., в последните два трансферни прозореца от ерата Жозе Моуриньо, клубът отчете 16 милиона паунда печалба от трансфери. Тази година "сините" похарчиха доста за привличането на Никола Анелка, Жозе Босингва, Деко и други, като бяха готови да вземат и Робиньо, но сега, въпреки че бе подчертана нуждата от централен нападател, парите за евентуална подобна сделка изчезнаха.

Желание на Абрамович да направи Челси самоиздържащ се клуб е похвално, но едва ли е най-подходящото в средата на сезона при положение, че не осигури на Сколари средствата, които са отделени през лятото. На мениджъра ще му бъде простено, ако се зачуди за какъв милиардер работи. Отговорът е своенравен, който обича футбола, и затова Челси не трябва да бъде надценяван в тези трудни финансови времена.