)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Ивет Лалова, която вчера бе оперирана от професор Николау в гръцката столица, се прибра днес и показа пирона, който бе изваден от дясното й бедро. Чаровната ни спринтьорка говори за болките, които е изпитала, за завръщането си на пистата, за очакванията си, за преживяванията в болницата…
- Ивет, как се чувстваш след операцията?
- Тази операция се оказа много по-сложна. Ако при първата операция имаше специален инструмент, с който се поставя пирона, сега няма такъв, с който да се извади. Като се събудих ми беше тежко и адски ме болеше. Тази пълна упойка направо ме разби. Ако не исках да се върна на пистата и да покажа старите си резултати никога нямаше да направя това нещо, защото много болеше. Слава богу, че всичко приключи добре. Сутринта първият ми опит да стана от леглото не беше успешен и си казах “леле, как ще се прибера сега до вкъщи”. Помогнаха ми много, отношението беше страхотно.
- Вярно ли е, че тази операция е била по-тежка и за професор Николау?
- Да, той дойде снощи да ме посети след 21.00 часа. Каза, че е капнал от умора, операцията е била повече от 2 часа и половина. Самият той каза, че изваждането е било много по-тежко, защото има и сраствания. Но слава богу, че пиронът вече е навън и е аут.
- Беше забравила какво е да си с патерици…
- Бях забравила и повярвайте ми днес до последно казах “не”, клатех глава, но когато не успях да се придвижа разбрах, че ми се налага да ги ползвам. Отказах обаче инвалидната количка. Казах си - това е прекалено много, не мога така да се появя, но днес още ще ги хвърля, смятам, че утре ще съм добре. Искам да кажа на д-р Николау какъв страхотен специалист е, днес се видяхме след операцията, каза ми, че няма засегнат нито един мускул, само кожата има доста голям разрез. Което означава, че веднага мога да започна да карам велоергометър и до три седмици да се завърна на тренировки, както преди.
- Помниш ли, че когато ти извадиха предишните пирони, тук, на това летище, каза, че ще бъдеш истински щастлива и доволна, когато извадят и последния?
- Да, обаче този път заблудата ми беше, че махането ще бъде същото и ще стана и ще си тръгна, но наистина ми беше много тежко първите 3-4 часа. Внимавам и да не взимам много обезболяващи, но наистина съм много щастлива. Повтарях си постоянно, че го правя за резултатите и да съм така, както преди.
- Каква ще бъде съдбата на пирона?
- Ще бъде окачен на стената, при всичките купи и медали той ще бъда като титла, като това, че преживях това нещо и че всичко е приключило.
- Пречеше ли ти този пирон?
- Честно казано не усещах да ми пречи, но това, че резултатите не идваха, това, че моето завръщане отне толкова много време ме накара да се оперирам. Ако не бях професионален атлет, ако не исках да се върна с едно 10.70 секунди на пистата нямаше да го махна. Щях да съм като много други хора, които цял живот си прекарват с металите по тях и да активирам алармите по летищата, но казах че ще дам всичко от себе си, ще се изцедя и това беше една стъпка.
- Вече чувстваш ли се като абсолютно нормален атлет, а не като единствената с 38-сантиметров пирон в крака?
- Сега вече мога да го докажа, без да се оправдавам, че имам пирон в крака. Няма да съм жената киборг. Този пирон беше на една Олимпиада, на едно световно първенство на открито, и на едно на закрито, така че вече е време за хубавите резултати, дай боже.
Снимки: МАРИН МАРИНОВ/SPORTAL.BG
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)