Велики, ама не съвсем *

В сряда вечер българският национален отбор по баскетбол загуби от Сърбия с 64:74 във водещия се за момента втори по големина спортен комплекс в Европа - зала "Београдска Арена". Очакванията на голяма част от феновете и баскетболните специалисти в България по отношение на двубоя беше, че той ще се превърне в баскетболен празник, в който възроденият тим на Пини Гершон ще даде всичко от себе си, за да докаже, че неслучайно бе лидер в група А, след първите три мача от началото на квалификациите. В крайна сметка България претърпя поражение, но нашите се бориха като лъвове до последната секунда и вероятно всички български привърженици на баскетбола са останали горди от непримиримостта на момчетата на Гершон и тяхното желание да докажат, че са не по-малко класни спортисти от понякога възхваляваните до болка сръбски състезатели. От зрителите в нашата страна обаче убягна един фактор, който бе от ключово значение, за да успее мач между лидери в група на европейска квалификация да се превърне в значимо събитие. Този фактор се изразява в предоставянето на нормални комуникации, с цел възможно най-доброто отразяване на двубоя, от местните и в случая българските журналисти. И понеже от сръбска страна изглежда, че това май нямаше чак такова значение, за немалката група представители на български медии, липсата на интернет в залата бе доста неприятна изненада, която по един или друг начин трябваше да преглътнат.

Нека поясним. В момента не само в Европа, а и в целия свят, "мрежата" се ползва масово за отразяването на големи спортни събития. Бързият трансфер на данни осигурява по-акуратно предаване на информация от дадено събитие, независимо дали става дума за телевизия и радиостанция със съответните техни сайтове или просто говорим за интернет портал на съответната тематика. Така всъщност феновете на спорта имат възможност да получават информацията за любимия си спорт и доста по-бързо в сравнение с предишни години. Присъствието на интернет покритие в спортните комплекси, най-вече в Европа, е не просто необходимост, а изискване, което големите централи на континента като УЕФА във футбола и ФИБА-Европа и УЛЕБ в баскетбола отдавна са наложили. Факт е, че към момента международен баскетболен мач в Европа и САЩ просто не започва, ако не са осигурени условия за попълване статистическа база данни онлайн. Както на Стария континент, така и отвъд Океана вече се изведе в сериозна необходимост и наличието на интернет с цел по-бързото отразяване на мачовете от страна и на медиите. Именно това не се случи в Белград в сряда вечер, което най-малкото озадачава, тъй като дори в родната зала "Универсиада" в София, такива условия са налице. Наистина България регистрира солидно развитие в сферата на интернет комуникациите, но не така изглеждат нещата в Сърбия в момента. За най-голямо наше разочарование и честно казано за всеобща изненада нашите западни съседи за пореден път доказаха, че са повече хора на крайностите, отколкото професионалисти, поне когато става въпрос за прословутото гостоприемство и покриване на елементарни изисквания.

Малко предистория. Зала „Београдска Арена" бе построена през 2004 година с капацитет от малко над 23 000 седящи места, което в момента я прави втората по големина на Стария континент след "Амстердам Арина". Безспорен е фактът, че съоръжението е уникално, още повече, че бе открито с безпрецедентен баскетболен двубой между тогавашната Сърбия и Черна гора и САЩ. След това през 2005-а "Арена" прие най-важните сблъсъци от Евробаскет 2005, включително полуфиналите и финала на най-големия баскетболен форум в Европа. В такова съоръжение, което определено впечатлява най-малкото като архитектура, да не разполагаш с интернет и то във вечер когато се играе един от най-интересните баскетболни двубои на континента, бе най-малкото несериозно. Още повече, че липсата се изразяваше не само по отношение безжичния интернет, но и предоставяне на услугата по кабел. На въпрос в сряда защо в "Београдска Арена" няма интернет обикновено следваше сухият отговор, че има технически проблем и журналистите могат да се насочат към пресцентъра. В „модерното" звено за работа на представителите на медиите обаче ситуацията беше същата, както и в самата зала, където се проведе двубоя. Трябва да поясним, че такъв вид безхаберие и нарушаване на етиката е рядко срещано явление за главен организатор, какъвто в случая се явяваше сръбската баскетболна федерация, която винаги е със сериозни претенции. Самият случай спокойно може да стигне и до централата на ФИБА-Европа в Мюнхен, която да отсъди и съответна санкция за сръбската страна. Това обаче надали ще стане, защото домакините изпълниха изискването за поддържане резултата от мача „на живо" на официалния сайт на европейската централа. Така или иначе голямата част от отзивите, които стигнаха до България след срещата, бяха изпратени от пратениците с известно закъснение и всъщност прякото излъчване от страна на ТВ България позволи на зрителите в нашата татковина да разберат час по-скоро не само какво се случва на терена в "Београдска Арена", но и какви са отзивите от представянето на двата отбора. По-интересното е и друго. По принцип Сърбия трябваше да играе своите мачове в зала "Пионир", в която през последния сезон Партизан проведе срещите си от Евролигата. Проблеми с климатичната инсталация обаче доведоха до решението "репрезентацията" да премести своите двубои от квалификациите в "Арена". Самата "Пионир" е с перфектен безжичен интернет с много добра скорост. Неговата поддръжка обаче е факт, заради строгите изисквания на мениджмънта на Евролигата, които включват "livescore", пълен резултат и репортаж, които да бъдат на сайта на най-силния европейски клубен турнир по време и след края  на всеки мач от турнира. Т.е. поне в този случай сърбите нямат възможност да увъртат за технически проблем  в нито един момент, защото ще последват сериозни глоби.

Преди срещата медиите в Сърбия напълно отписаха българите. Първо в спортно-техническо отношение и второ във връзка със състава, който Пини Гершон заведе в Белград. Иначе авторитетният "Спортски журнал", който е издание на добре познатия "Политика", беше уцелил само броя на играчите и имената на представителния ни тим, но не и клубовете, в които се подвизават българските баскетболисти. Детинска грешка, която трудно би допуснал и най-неопитният стажант в български вестник, информационна агенция или уебсайт. Прословутото сръбско самочувствие се изразяваше в това, че медиите в страната принизиха двубоя до протоколен мач, който със сигурност Сърбия ще спечели. По-смешното беше, че същевременно домакините в Белград действително се опасяваха "Стойков и компания" да не поднесат някоя изненада, на фона на колебливата игра на отбора на Душан Ивкович във Вантаа срещу Финландия. В тази връзка дори журналистическите банки в "Арена" не бяха подсигурени за ползване на лаптоп или интернет. Изглежда домакините не виждаха смисъл от това. Нямаше контакти, а и разклонители, които да подсигурят ток за портативните компютри и голяма част от българските кореспонденти така и не ги ползваха дори и за да запишат някой от акцентите в срещата. Друг сериозен организационен проблем беше и застъпването на места от журналистическите банки с такива на обикновени фенове, които влизаха с пропуски. На няколко пъти се оказа, че заради неясното разпределение на местата сръбски привърженици на баскетбола имаха претенции към места на журналистите (независимо дали бяха сръбски или български колеги), но все пак стюардите в залата си свършиха работата и този проблем бе туширан.

Всичко написано дотук няма за цел да докаже колко е слаба организацията от сръбска страна на спортни мероприятия. Все пак винаги могат да изникнат проблеми, а и да не си кривим душата, че в България сме се нагледали на какви ли не безумия от подобен характер. Факт е обаче, че в чужбина далеч не са перфектни в много отношения, а и често пъти демонстрираното самочувствие не е с чак такова покритие, каквото ние си мислим. Допълнителни факти за това не липсват, тъй като сами по себе си проблемите са, за да бъдат решавани. Не на последно място всеки един организатор на обществено събитие би потвърдил, че най-несериозното и непрофесионално оправдание за несвършена работа е когато се твърди, че всичко се дължи на т.нар. "технически" проблем. Или както поясни един от българските журналисти в Белград в сряда вечер: "Много се съмнявам, че за мача на сърбите срещу Италия в събота няма да има интернет в залата. Много."

*велик - от сръбски "голям" (б.а.)