Не'маш елементарно възпитание

Тръгвайки за Европа трябва да знаеш от къде минаваш и с кого се срещаш.

Обикновен следобед в центъра на Белград - някогашна крепост в територията на България, сега столица на Сърбия и бивш административен център на Югославия. Намира се на път, колкото от София до морето - малко по-малко от 400 км. Отсечката София - Белград се различава от тази София - Бургас по следните критерии:

а) Няма "Петолъчката"
б) Няма незавършени отсечки
в) Няма мистериозно обърнали се ТИР-ове в канавки по двупосочни пътища
г) "Изненадващо" от Ниш до Белград има магистрала
д) И още по-изненадващо до Белград има много добра настилка и на възловите места има осветление

По пътя към сръбската столица странно впечатление правят обработваемите почви, защото по една или друга причина те са поддържани. Дали само с царевични култури или не, те СА поддържани. По "Тракия", гледайки околията, се чувстваш като на много тежко сафари из тръни, пустош и замираща почва, но пък и в това има много чар - от една страна си в татковината, но пък от друга си като в пустиня.

Стигаш до Белград. Това е много важно. До Бургас през последните години много не стигнаха. Не че и до Белград не са ставали инциденти, но когато условията са на ниво, вероятността става значително по-малка. Лелка и чичко те таксуват за магистралата, което е леко дразнещо, но пък излиза, че има нещо много велико в аутобан таксата - осъзнаваш колко по-ценна е тя, отколкото 100-те лева за родна винетка. Да се чудиш - как ги правят тия пътища сърбите, а как ние борим една отсечка от 100 км вече 20 години.

Самият град носи своите традиции. Свети Виктор, защитникът на Белград, посвоему познат като "Зеления човек с големия зелен задник" до старата крепост, вдигнал триумфално ръка и показал с удовлетворение своите интимни части може и да обърне внимание на Света София с разголеното деколте и изпъкналите зърна на гърдите. Може и да се вземат. Култовата река "Перловец" - неизследваната екосистема, в която съжителстват мутирали лишеи и депресирани плъхове - малко бледнее пред "Дунав" и "Сава", но пък под полите на Витоша винаги е било... приятно.

Улиците са... странни. Твърде разчертани са. По пешеходните пътеки е прекалено накичено и лентите за движение са обособени. Това е липса на какъвто и да е вкус и творчество. Далеч по-практично е да си имаш 3-лентов път, който при по-особено стечение на обстоятелствата може да бъде преобразен на 7-лентов. Рейсовете са внушителни унгарски творения - Икарус, а тролеите са старите машини, които се движеха из София преди навлизането на синьо-жълтите Икаруси.

За залите е малко по-трудно за обяснение. "Пионир" е една от най-старите зали в сръбската столица, но спокойно побира до 8000 зрители, които по една или друга причина са фанатици на тема Партизан или Цървена звезда, въобще на баскетбола. В "Београдска Арена" е... широко. "Универсиада" може и да се впише като тренировъчен терен в белградския комплекс.

"Универсиада", "Фестивална", "Триадица" и други знайни и незнайни творения на комунистическия строй общо не правят дори колкото "Пионир", но пък нашите момчета правят подвиг, за който си заслужава да се откъснеш за малко от реалността и да навлезеш в едно ново състояние на духа - да мечтаеш, да се надяваш, да вярваш.

Пини Гершон и няколко пича с червено-бели фланелки се насочиха към запада и изпревариха събитията, изпревариха мисленето на административните органи, изпревариха малоумния строй в малоумно управляваната ни държава. Но го направиха за хората. Феновете не са виновни за случващото се и много ясно, бате, те заслужават тази радост.

Както в историята, така и сега, най-големите подвизи са правени, когато човек е превъзмогнал обкръжението си, положението, в което се намира и себе си. Бавно и методично Пини ни накара да повярваме, че може да превъзмогнем самите себе си. Иначе реалността много не се е променила - зали, условия, административен капацитет и кадри, кадърно управление. Проблеми много и само един Пини. Просто ни показва как. И Коен преди време ни показваше, но, уви, вече не е сред живите и уви, негови последователи няма.

България се изправи достойно срещу двукратния световен шампион в достойната му зала. Феновете на родния баскетбол са някъде там и скоро ще излязат. И когато физкултурния салон се спука по шевовете и когато всички станем съпричастни към усилията, които полагат групичка от двайсетина човека, тогава всичко ще има смисъл.

А когато има, те уважават и по пътя ти към Европа, защото той започна да се отваря.

снимки: Sportal, Flickr, Pbase, Google