Истината за Гибона е като тестостерона му

Ох, тази истина, която всеки иска да чуе, ама в същото време предизвиква сърбежи в ухото! Истината, за която всички се борим, а после я интерпретираме, както ни изнася. Някои казват, че тя винаги се крие някъде по средата между двата бряга на един конфликт, но в крайна сметка е само една и единствена. Факт е, че тя беше потулена на управителния съвет на волейболната федерация. Чуха я 15 души от съвременните водачи на най-успешния ни колективен спорт, но не я огласиха. Защо?

Пламен Константинов има редица качества, но по едно може да се сравнява дори с Цицерон. Толкова много дар слово е излял Господ в устата му, че великият римски държавник би му завидял. Гибона безспорно притежава ораторски талант. Той издържа геройски на медийния обстрел от въпроси. Само той го може и затова говори. Доста неща изрече волейболният ни ас, но едно изречение, споделено след УС, за мен най-точно осветлява защо скандалът с тестостерона се покри. На въпрос "Удовлетворен ли си от това, което се случи на заседанието, и разочарован ли си от нещо?" Константинов отговаря: "Мисля, че всички, които бяхме вътре, сме удовлетворени от нещо и разочаровани от друго". Той нито веднъж не каза, че някой вътре се е опитал да затвори устата му. В противен случай щеше поне да го намекне. Напротив, Пламен е доволен от развоя на събитията и не го крие. Водещата му теза е, че "никой няма интерес от излишно разрастване на скандала". По негови думи това е и мнението на председателя на ДАМС Весела Лечева, с която той разговаря на четири очи броени часове преди заседанието.
Независимо от всякакви обстоятелства ръководството на всяка федерация трябва преди всичко да защитава спортистите си. С всички рискове на професията. Мълчанието също е начин. Зад него обаче се крие и една друга директива. Да не се закача повече родната допинг лаборатория. Ако има нечия запушена уста в случая, то тя е на д-р Дима Карова.
Медичката така и не излезе на светло

А именно тя алармира щаба на националния отбор за завишените проби на Пламен, а очевидно и на Тодор Алексиев. Редно ли е при такъв обществен интерес към народните волейболни любимци на заседанието на управата да не присъства никой от националната антидопингова комисия? Та нали именно телефонните предупреждения за нередности в пробите взривиха обстановката. Всеки трябва да носи отговорност за действията си. Не може просто ей така да подшушнеш нещо и после да се криеш. Защото точно скандалът с тестостерона ни попречи да вземем медал на олимпиадата и осакати амбициите и мечтите ни. Излиза, че вместо с чисто спортно-технически въпроси волейболният ни щаб в Корея и Пекин се е занимавал с шишенца и урини, търсене на допинг лаборатории, чайове за изчистване и какво ли още не. В цялата лавина от слухове и догадки изплуваха и имената на двама куриери - масажист и скаут. Първият, вместо да мачка краката на играчите, носил пробата на Гибона от Корея. За която първо всички признаха, а после отрекоха. Просто, защото пробата от Корея е нелегална
Вторият пък, вместо да разузнава, транспортирал тест на Алексиев от Пекин. И всичките тези совалки стартират, защото се дава зелена светлина от нашата лаборатория. Как тя ще обясни действията си? Първо обявява, че пробите на волейболистите ни, взети на 21 юли на лагера в Правец, са отрицателни, а след това предупреждава неофициално, че има сериозни съмнения. Каква е ролята на нашата лаборатория? Не е ясна. Превантивна, ще кажат някои. Ами всичките й проби, взети на наши спортисти, носят гриф "отрицателни", а страната ни изгърмя с 11 щангисти, колоездач, състезателка по спортна стрелба и атлетка. За последната, Даниела Йорданова, случаят е любопитен. Световната антидопингова агенция (ВАДА) я спипа с повишен тестостерон, а четири дни по-късно резултатът на нашите допинг ченгета е, че "състезателката е чиста". Можем да се усъмним и в некомпетентност. Обяснението е и в липса на модерна апаратура и методи, които да дават точен и категоричен анализ. Харчат се държавни пари. Бюджетът на националната комисия по допинг контрол преди олимпиадата е завишен именно, за да се правят подобни тестове. Но има ли смисъл да съществува нашата лаборатория в този си уродлив вид, без да е лицензирана от МОК. Между другото никой май не е видял официален документ, в който с цифри да се констатират всичките й съмнения и колебания по случая с волейболистите.
Нивото на тестостерон на Гибона варираше от 3,9, през 4,1, 5,8, като се чу дори 6,1. Той така и не си направи тест в Кьолн! Там веднага се казва - тестостеронът е естествен или се дължи на външна намеса. А да не изпускаме и друг един факт в сагата. Антидопинговата лаборатория официално обяви, че на 15 август Константинов не се е явил да даде урина, която е била нужна като допълнителен материал за изследване в чужбина. Що за тежест има тогава тази институция? Това да не е баничарница, в която всеки да си избира дали да посети. Утре като Гибона може да постъпят и другите ни именити състезатели.
Няма по-удобен момент от този сега веднъж завинаги да решим проблема с лабораторията ни. Той е част от многото такива натрупани във времето, които затриват българския спорт.

Все пак, ако във волейболния сериал се налага да мълчим, то трябва да е единствено и само за да пощадим състезателите, защото са ни радвали, прославяли и просълзявали от щастие. Но не и заради чиновници, алхимици или... продавачи на банички. А истината? Тя в повечето случаи е като горчиво лекарство, неприятно на вкус, но възстановява здравето. Този, който носи нейния факел, трябва да знае, че докато ревностно я пази, тя може да изгори ръката му.

Мария Димитрова, "Стандарт"

Последвайте каналите ни в: