Пламен Константинов: Искам да срещнем Бразилия на финала в Пекин 2008

Един от най-опитните в състава на националния ни отбор - капитанът Пламен Константинов, е един от най-обичаните от българската публика. След последния мач от тазгодишното издание на Световна лига Гибона отговори на въпросите на „Меридиан Мач“ за досегашното представяне на тима през натовареното лято, както и за предстоящата олимпиада в Пекин. Константинов бе през цялото време заобиколен от щастливи фенове, молещи за автограф, които с озарени усмивки поздравяваха капитана за двете победи над САЩ, с които зарадваха публиката във варненската зала „Конгресна“.

- Вече минаха две от големите състезания на националите през тази година, предстои обаче най-важното. Как оценяваш състоянието на отбора до момента и какво ни даде и какво ни взе тази Световна лига?

- Много противоречиви работи се чуха, но в крайна сметка имам чувството, че забравихме какво говорихме в началото на годината и преди да започне състезателният период на националния отбор. Забравихме като че ли, че си поставихме за цел задължителното класиране на европейското първенство догодина, което отборът го направи, и че Световната лига има второстепенно значение. Като в нея най-вече ще се даде шанс на по-голям кръг състезатели, които да играят. Няма да се търси максимум и не е задължително да се гонят финали. Така че до този момент

това, което казахме - това и стана

Лигата може би ни пораздели малко и може да се каже, че е трудно да търсиш да задоволиш желанието на хората да се побеждава във всички мачове, а пък едновременно с това да водиш и някаква подготовка, която да е насочена към олимпиадата. Макар че всички отбори са поставени в еднакви условия, това не е някакво оправдание за нас, но пък всички избират начина, по който да се подготвят.

- Как върви подготовката за Пекин до момента?

- Аз мисля, че в тези четири мача от мач на мач играем по-добре като отбор. Може би днес (бел. ред. - събота), въпреки че имаше умора, видя се... но изиграхме един мач, който като отбор показахме много по-добра игра, отколкото в мачовете срещу Финландия преди седмица. А пък мисля, че бяхме и по-добри от първата среща със САЩ във Варна. Беше може би по-равностойно изигран мач. Това е позитивно, тъй като на нас именно
 
такива мачове са ни нужни в момента

Такива завързани мачове, такива геймове като последния, в който завършихме с 35:33. Именно в такива срещи и в такива геймове се гради и психика, и самочувствие и издръжливост - да не се пропукаш. Това са много важни неща, така че според мен тези мачове бяха полезни.

- Остават ви четири контроли, ще са достатъчни ли да навлезете във върховата форма, която гоним за Пекин?

- Аз мисля, че да. В крайна сметка това са четири срещи, а дори и тези отбори, които ще отидат на финалите на Световна лига в Рио, и те ще изиграят точно толкова. Вярно е, че може би ще са с по-класни съперници, но аз мисля, че понякога на тези турнири има такива отбори, които навлизат постепенно в ритъм и могат и да стигнат до по-далеч.

- Какво очакваш от тази олимпиада?

- Олимпиадата тази година със сигурност ще е много тежък турнир, защото

всички силни и класни отбори успяха да се класират

Аз не виждам някаква изненада. По принцип на миналите олимпиади пропускаха някои от силните отбори. По стечение на обстоятелствата все липсваше по някои квалификации и т.н., имаше винаги издънки, а като че ли на тази абсолютно всички фаворити, които бяха поставени, успяха да се класират за Пекин. Така че очаквам да е много силен турнир и много изравнен. Шансът и моментното състояние ще са много важни, както и късметът.

- Започвате срещу домакините от Китай...

- Това винаги е много деликатно при нас.

В началото винаги ни е трудно,

винаги играем разколебано в първите мачове, но аз мисля, че трябва да има едно спокойствие и увереност в силите на собствения отбор. А ние трупаме увереност и самочувствие от мач на мач. След всяка една победа в следващия мач излизаме по-уверени. Така че, от друга страна, може и да е добре. Независимо че са домакини, ако си играем играта, Китай са един напълно преодолим отбор, независимо че играят вкъщи.

- Кой е за теб най-желаният противник на евентуален финал, ако се класираме?

- Не знам. Честно казано, мисля, че няма по-сладко от това да биеш олимпийски и световен шампион на финал. Така че би било добре, ако стигнем до мача за златото,  да играем срещу Бразилия...

- Няма как да не те питам и за клубния ти сезон през следващата година... В старта на Шампионска лига жребият прати Ираклис срещу ЦСКА...

- Аз съм си левскар... Все пак е български отбор и има и сантиментално чувство, но ние сме професионалисти. От друга страна, ще играя пред българска публика, така че ми е приятно. Имам си и закачка със старши-треньора на ЦСКА Сашо Попов. Независимо че в кръвта си той е „червен“, а аз „син“, това не ни пречи да сме приятели и естествено да има закачки на темата. Първият човек, който му се обади, бях аз след жребия.

- Какво му каза?

- Казах му „сега ми падна“. За да бъда абсолютно точен, му казах „Е, сега ще ти напукам канчето“. Той се смееше: „да, да, да, ще видим“.

- Какво очакваш да е настроението в зала „Христо Ботев“?

- Аз никога не съм имал противоречия. Уважавам всички фенове и съм в добри отношения с всички привърженици. Те естествено ще подкрепят своя отбор, няма нищо лошо в това. Всички искат пълни зали и хубава атмосфера... Аз също бих искал пълни трибуни и фенове, които да подкрепят отбора на ЦСКА - няма нищо по-хубаво от това. Няма никакво значение, аз не съм човек, на когото това нещо да му пречи в играта, напротив, мен ме настройва много позитивно.

Мила Панайотова, "Меридиан Мач"