6 юли 2008 г. - началото на новата история на "Уимбълдън"

Да забравим за малко съперничеството между Борг и Макенроу, между Макенроу и Конърс, между Бекер и Едберг и разбира се това между Сампрас и Агаси. Нито една от тези двойки не е успяла да сътвори шоу с продължителност от 4 часа и 48 минути във финален двубой на "Уимбълдън". Нещо, което испанският матадор и швейцарският му съперник направиха в неделя. Федерер и Надал сътвориха класика, изпълнена с всевъзможни обрати, майсторски изпълнения, напрежение и в крайна сметка завършила със загуба за петкратния шампион - 4:4, 4:6, 7:6 (5), 7:6 (8), 7:9. Нито една от гореспоменатите именити конкурентни двойки не е успявала да изиграе в 40-годишната Оупън ера шест финала на турнир от Големия шлем, колкото вече имат Федерер и Надал.  Какво повече... 

"Все някога вбъдеще ще успея да преодолея този неприятен момент, призна разочарованият световен номер 1. - Това беше най-тежкото поражение в досегашната ми кариера. Все пак мачът беше наистина силен."

В историята на "Ол Ингланд Клъб" няма по-продължителен финал, което всъщност означава много, като се има предвид, че турнирът съществува от 1877 година. Настъпилата тъмнина бе разкъсана от блясъка на светкавиците на фотоапаратите, от светлините на камерите. И най-важното - всичко това се отразяваше в позлатения трофей на новия шампион Надал.

Английският Daily Mail излезе вчера със заглавие "След епична петачасова драма, Надал спечели най-великия финал в историята."

Кой може да оспори това твърдение?

Вече няколко дни по-късно е много лесно да правим равносметки, да се връщаме назад в историята, да мислим кой какво е постигнал и кой с какво се е разминал. Федерер не успя да сбъдне мечтата си и да подобри рекорда на Бьорн Борг от пет последователни титли от "Уимбълдън", но за сметка на това Рафа стана вторият тенисист след шведа с трофеи в една година от Откритите първенства на Франция и Великобритания. Освен че осъществи голямата си амбиция да триумфира на централния корт в Лондон, испанецът "затвори устите" на всички критици, които твърдяха, че може да печели титли единствено на клей.

В неделя гледахме двама изключителни таланти, вече утвърдени таланти, които показаха цялата прелест на тениса в рамките на тези близо пет часа. И двамата бяха брилянтни от самото начало до края. Доказателство за това бе размяната на 14 скорострелни удара в разиграване, което Надал приключи с форхенд уинър на линията; размяна на 15 удара в осмия гейм на втория сет, в която испанецът кръжеше от единия край на основната линия до другия с гръб към мрежата като истински лешояд, но въпреки че загуби точката, изстреля невероятен форхенд. Доказателство за изключителното ниво бяха и четирите аса на Федерер, с които той си осигури победата в тайбрека на третия сет. Не може да не се спомене и феноменалният минаващ бекхенд на Рафа в началото на третия гейм на четвъртия сет, както и уникалната борбеност на Федерер, която му помогна да спаси няколко мачпойнта в тайбрека на четвъртата част.

От 1991 година не е имало толкова висок рейтинг на мъжки финал на "Уимбълдън" и надеждите на всички зрители за зрелище се оправдаха. Много хора си зададоха въпроса защо директният сблъсък за титлата между Федерер и Надал предизвика много по-голям интерес от този между Винъс и Серина Уилямс. Обяснението е простичко - зрителите отдавна са избрали своя фаворит и са взели страна в спора между титаните в съвременния тенис. Сестрите Уилямс също са едни от настоящите величия в този спорт, но стилът им на игра е близък и независимо от това коя от двете ще спечели, титлата така или иначе ще си остане в семейството.

При Федерер и Надал обаче ситуацията е съвсем различна, те двамата имат коренно противоположно поведение на корта и извън него. Докато единият олицетворява аристократичността в тениса, другият залага на физиката и изключителната си мощ. Донякъде това объркваше любителите на този спорт преди години и те гравитираха, но и това време свърши...

Неизменните поддръжници на двамата тенисисти отново държаха в ръцете си плакати с техните имена и за пореден път се явиха като своеобразна опора в напрегнатите моменти.

"Щастлив съм, че оправдахме всички очаквания, обясни носителят на 12 титли от Големия шлем. - Щастлив съм, че се борих. Това беше единственото, което можех да направя, за да зарадвам всички зрители."

В крайна сметка Роджър Федерер записа в статистиката първото си поражение на "Уимбълдън" от 2002 година насам. Той обаче остави в историята 41 поредни победи в "Ол Ингланд Клъб" и рекордните 65 на трева. Загубата беше неприятна и заради факта, че швейцарецът ще трябва да отложи още във времето желанието си да спечели седем титли от "Уимбълдън", колкото има и Пийт Сампрас, както и да достигне 14-те му трофея от Големия шлем.

Завоювалият 12 мейджър кортони тенисист си остава една от най-големите находки в тениса, въпреки негативния баланс срещу Надал. Той вече има 12 загуби и 6 победи - 10:4 във финали на турнири и 4:2 - в битки за титлата на турнири от Големия шлем.

От своя страна четирикратният шампион от "Ролан Гарос" дълго бе преследван от очакванията на хората да спечели титла от Големия шлем, но не на любимия му клей в Париж. За радост на някои и за съжаление на други, той най-сетне успя.