Момчил Караилиев е най-добрият ни състезател в тройния скок в момента. Вчера на втория международен турнир “Павел Павлов” той постигна уникален личен резултат от 17.38 метра, с което зае пето място в световната ранглиста за сезона и трето постижение в българската ранглиста за всички времена след Христо Марков и Ростислав Димитров. Това бе първо участие на роденият в Сливен атлет в тройния скок през този сезон. Караилиев направи само три опита, с които си осигури първото място в дисциплината, след което се оттегли, тъй като почувства леки болки. Минути след великолепното си представяне Караилиев бе любезен да отговори на въпросите на Sportal.bg.
- Момчиле, днес записа изключително силно постижение от 17.38 метра. Успя да надскочиш олимпийския норматив “А” с цели 28 сантиметра в първия си старт в тройния скок за сезона. Изобщо очакваше ли подобно нещо?
- Истината е, че не съм очаквал. От 17-и май, когато се контузих, не бях правил никакви скокове. Въобще не скачах, и аз съм изненадан. Може би публиката днес повлия.
- Серията ти беше доста стабилна, но пак спря след третия опит. Имаше травма – тя ли повлия ли за решението ти или адреналинът ти дойде в повече и това беше причината да прекратиш участието си?
- Усетих някакви леки болчици, но не е някаква сериозна опасност. Предпочетох да спра, за да се съхраня за следващите състезания. Предполагам, че скоро ще имам и турнир навън.
- Ти каза, че мениджърите ти преговарят за турнири навън. Само се очакваше да видим в какво състояние си. Показа, че се намираш в отлична форма. Сега наистина в каква турнири да очакваме да те видим и изобщо колко старта ще имаш преди Олимпиадата?
- За турнирите не знам. Трябва да говорите лично с мениджъра. Говореше се нещо за Атина, но оттам организаторът каза, че турнирът вече е пълен.
- След този силен резултат може би организаторите ще погледнат с друго око на теб – все пак това е добър резултат, предполагам, че ще си напред и в световната ранглиста…
- Е, чак напред - да, може да се каже, в първата двадесетица може би съм влязъл. Колкото за самия организатор, все пак се надявам да намери едно местенце за мен.
- Доста се въодушеви след третия си опит – развя българския флаг…
- Честно да ти кажа, винаги съм си мечтал да развея този флаг и то не само в България, искам и на големия форум да го развея.
- Постижението ти е трето в българската ранглиста за всички времена. Първи е националният ни рекордьор Христо Марков. Мислиш ли, че имаш възможност да покажеш още по-добър резултат?
- Предполагам, това все пак ми е първия старт и би трябвало по-нататък да се разскачам. Пожелавам си го лично, ако не някой друг, аз си го пожелавам.
- Зимата се завърна с доста прилични резултати. Успя да покриеш Б норматив. Тогава също направи малко опити, беше те страх…
- Никога не ме е било страх. Това са някакви митове за мен. Аз просто не съм такъв човек. Ако ме беше страх просто нямаше да скачам. Истината е друга – желанието ми за скок ме водеше напред зимата. Толкова много исках да скачам, че вече не издържах.
- Още зимата сподели, че се чувстваш много добре. Сега го доказа, с какви амбиции ще заминеш за олимпийските игри?
- Разбира се с амбициите да вляза във финал и там вече да се боря като мъж.
- Мислиш ли, че психиката може да ти изиграе лоша шега на един голям форум, какъвто е Олимпиадата?
- Психиката винаги може да ми изиграе лоша шега, но затова трябва да се трупат състезания, да се види кой как е – главно затова искам да отида на турнир навън.
- Постигна резултата си пред погледа на Христо Марков, говори ли с него вече?
- Не съм, първият човек с когото искам да говоря след състезание, е треньорът и след това с всички други.
- Треньорът ти какво каза, предполагам е много доволен?
- Адски е доволен, както и аз, както и цялата публика. Най-накрая се показа малко слънце и над нас, да се види нашият труд. Защото наистина двамата с него много сме се трудили.
- Като цяло българската публика те беше позабравила, тъй рядко се появяваше на състезания заради тези травми. Мислиш ли, че сега с тези стабилни резултати ще накараш публиката отново да повярва в теб и да те подкрепя безрезервно?
- Аз лично не се сърдя на българската публика, нито на българина, защото ние сме такива – ние малко сме ден до пладне, радваме се на секундата и после всичко се забравя. Радвам се, че ме подкрепиха на момента.
- Твоят съотборник Живко Петков също прогресира, скоро записа личен резултат. Ти може би следиш и неговото развитие, какво е мнението ти за него?
- Разбира се, че го следя. Все пак тренираме заедно. Живко е един талант, на който му липсва самоувереност и конкуренция може би. Конкуренцията му трябва да е главно с мен, а аз не бях стартирал това лято и той нямаше с кой да се бори. Но предполагам, че ще започне да поскача това момче най-накрая.
- Ще отпразнуваш ли по някакъв начин резултата?
- Разбира се, ако не се отпразнува каква победа е?
Снимки: Марин Маринов, Sportal.bg
ФОТОГАЛЕРИЯ от турнира "Павел Павлов" може да видите ТУК!!!