Бостън Селтикс – възкръсването на легендата

Бостън Селтикс – възкръсването на легендата

Sportal.bg продължава да Ви представя най-интересното от титаничния баскетболен сблъсък между Лос Анджелис Лейкърс и Бостън Селтикс. Както е известно след 21-годишно прекъсване най-голямото съперничество в историята на НБА бе възобновено, а виновници за това бяха "Коби Брайънт, Пау Гасол и компания" и "Голямото трио" на Бостън, включващо Пол Пиърс, Кевин Гарнет и Рей Алън. Двата тима отново са на финал в най-силното баскетболно първенство за първи път от времето на Меджик Джонсън и Лари Бърд. Сега е ред на историята на най-титулувания в света баскетболен клуб за всички времена – Бостън Селтикс.

Доскоро когато се говореше за историята на Бостън Селтикс коментарите относно миналото на клуба бяха строго ограничени и предимно насочени с растяща тревога към неговото настояще. Сезон 2007/2008 обаче заличи пълната безпомощност, в която бе изпаднал един от клубовете-символи на играта с оранжевата топка. С два премерени и изключително точни трансферни удара през лятото на 2007-а генералният мениджър на Бостън Дани Ейндж постави началото на нова ера в развитието на Селтикс. Привличането на Кевин Гарнет и Рейл Алън направи възможно тимът да се превърне в шампион в редовния сезон с 66 победи и 16 загуби. Отборът на Док Ривърс обаче не спря дотук, а достигна финала на НБА след 21-годишно прекъсване. Там легендарните „Келти” ще срещнат своя вечен съперник Лос Анджелис Лейкърс за първи път от времената на Меджик Джонсън и Лари Бърд. Не на последно място обаче 16-те титли на НБА са достатъчно красноречив факт, който оставя Селтикс завинаги в историята на баскетбола като най-успешния професионален клуб за всички времена.

Бостън Селтикс е създаден през 1946 година и първоначално играе своите първи срещи като член на Баскетболната Асоциация на Америка (БАА). След сливането на БАА с Националната Баскетболна Лига (НБЛ), довело до основаването на НБА, Селтикс правят своите първи стъпки в новото първенство. През първите си години отборът има сериозни проблеми от спортно-технически характер, но с поемането на треньорския пост от страна на Ред Ауербах ситуацията взима тотален обрат. Един от най-сериозните играчи, които по това време се присъединяват към Селтикс е Боб Кузи. Първоначално Ауербах отказва да го привлече от драфта и Кузи става собственост на Чикаго Стагс. След банкрута на клуба обаче баскетболистът пристига в Бостън вследствие на масовата разпродажба на състезатели на Стагс.

През 1956 година Ред Ауербах се сдобива с новобранеца Бил Ръсел. Всъщност Ръсел се оказва далеч по-важна придобивка от Кузи. Той се превръща в баскетболиста около когото Ауербах построява всички свои тактически схеми през следващото десетилетие. Ръсел играе огромна роля през сезон 1956-1957 когато Селтикс достига финала на НБА и побеждава след 7 мача Сейнт Луис Хоукс, което е и първата титла за клуба в историята. През следващата 1957-1958 обаче Бостън не успява да защити трофея като в повторение на миналогодишния финал губи от Хоукс в 6 мача. Независимо от това с привличането на Кей Си Джоунс "Келтите" поставят началото на династия, която налага своята воля по терените на НБА в продължение на 8 последователни сезона.

През 1959 година с Ръсел и Джоунс Селтикс печели титлата на НБА, след като надиграва Минеаполис Лейкърс. Впоследствие предвождан от Ауербах Селтикс печелят нови седем титли. През тези години Селтикс играе 6 пъти на финал с Лейкърс, с което е поставено началото на съперничеството между двата клуба. В историята на НБА Селтикс и Лейкърс са срещали на финал на НБА общо 10 пъти.

След края на сезона през 1966 година Ауербах напуска треньорския пост и е назначен за генерален мениджър. Кормилото на тима поема Бил Ръсел в качеството си на играещ треньор. Опитният състав на Бостън успява да спечели още две шампионски титли на НБА през 1968 и 1969-а като и двете са извоювани в битка на финала срещу Лейкърс. Ръсел се оттегля от баскетбола след края на сезона през 1969-а, с което е сложен края на династията спечелила общо 11 титли на НБА. 8-те последователни титли и до днес са недостижим рекорд в историята на спорта в САЩ. Ключови играчи от това златно поколение на Селтикс са Сам Джоунс (брат на Кей Си Джоунс), Джон Хавличек (на снимката вляво)и Томи Хейнсън.

През следващия сезон Селтикс прави своя първи негативен сезон по показател "победи-загуби". Независимо от това с Дейв Коуенс, Пол Силас и Джо Джо Уайт Бостън отново възвръща своя блясък. През 1974 година отборът се разправя с Милуоки Бъкс на финала на НБА, а през 1976 печели поредния шампионат побеждавайки на финала Финикс Сънс. Старши треньор на тима по това време е Томи Хейнсън. След тези две титли обаче клубът отново навлиза в сериозна криза.

За щастие на привържениците на Селтикс и баскетбола тя трае едва два сезона. В драфта през 1979 година Ред Ауербах избира новобранеца Лари Бърд. По това време на Бърд предстои последна година в колежа и той решава да остане за още един сезон в първенството на NCAA като Селтикс запазват правата му.

Лари Бърд дебютира в НБА през есента на 1980 година и след края на сезона печели приза за "Новобранец на годината". През същата година Селтикс привлича новобранеца Кевин МакХейл и купува центъра Робърт Периш. С тези три попълнения клубът отново се превръща в едно от страшилищата в НБА. Водени от треньора Бил Фич и подсилени от ветерана Седрик Максуел Селтикс печели първенството през 1981 година, т.е. още в първия сезон на Лари Бърд в Лигата.
След напускането на Фич за треньор е назначен Кей Си Джоунс, но през следващите няколко сезона тимът не успява да триумфира с шампионските пръстени. Бостън привлича играчи като Дани Ейндж, Денис Джонсън и Ем Ел Кар и резултатите не закъсняват.

През 1984 година Селтикс обръща на финала на НБА Лос Анджелис Лейкърс, след като печели серията независимо от негативното й начало. "Езерняците" дръпват с 3-1 мача, но позволяват да бъдат надиграни в следващите три срещи за 4-3. Така Бостън грабва своята 15-та титла. По време на двубоите с Лейкърс Лари Бърд възобновява своята отколешна вражда от колежанските години със звездата на Лейкърс Ървин "Меджик" Джонсън. През 1985 година Селтикс и Лейкърс се срещат отново. Този път обаче съставът от Лос Анджелис измъква титлата.

През лятната пауза на 1985 година Бостън привлича в състава Бил Уолтън от Лос Анджелис Клипърс в замяна на Седрик Максуел. По рано в своята кариера Бил Уолтън е една от големите надежди и звезда на Портланд Трейл Блейзърс, но контузии на няколко пъти са на път да го разделят окончателно с баскетбола. Той е страстен привърженик на Селтикс и впоследствие застава в основата на успехите през сезон 1985-1986. През този шампионат Селтикс разполага с един от най-силните отбори в НБА за всички времена. "Келтите" печелят своята 16-та титла, която е и последна засега във витрината на клуба. На финала те надвиват Хюстън Рокетс. Като равносметка от последния "златен" период на клуба Кей Си Джоунс извежда общо 4 пъти Селтикс до финала на НБА, а Бил Уолтън преследван от контузии се оттегля от баскетбола. Бостън продължава да бъдат един от най-сериозните тимове в НБА, но след 1986 година така и не успява да спечели титлата.

През 1987 година Селтикс избира в драфта на НБА младата звезда на Университета на Мериленд Лен Биас, възлагайки му големи надежди. За нещастие Биас намира смъртта си вследствие употреба на наркотици на младежки купон. И до момента този случай е считан за една от най-големите трагедии в историята на спорта в САЩ, а заедно с него за "Келтите" започва изключително тежък период.

Поколението на 80-те постепенно залязва след като Лари Бърд започва да чувства перманентни болки в гърба, а натрупаните години си казват думата при Кевин МакХейл и Робърт Периш. През 1993 година Селтикс печели своята последна титла на Атлантическата дивизия преди сезон 2004-2005. В плейофите обаче тимът отстъпва още още в първия кръг на младия състав на Шарлът Хорнетс с 1-3 мача в серията. Малко след това Лари Бърд поставя край на своята кариера след 13 сезона с екипа на клуба, не успявайки да се справи с тежката контузия в гърба. По това време начело на състава е бившият играч на "Келтите" Крис Форд. В отсъствието на Бърд в клуба припознават като негов наследник гарда Реджи Луис. През 1994 година Селтикс премества своите домакински мачове от легендарната Бостън Гардън във Флийт Сентър (понастоящем TD BankNorth Garden).

За съжаление още по време на първия мач от серията с Шарлът Реджи Луис получава аритмия като впоследствие се оказва, че той страда от сърдечна недостатъчност. Независимо от оценката на лекарския екип Луис продължава с физическите натоварвания, което довежда до неговата преждевременна смърт на 27 юли 1993 година, когато колабира на тренировка на тима. В негова чест Бостън Селтикс оттегля завинаги от употреба неговият № 35.

Генерален мениджър в клуба става Ем Ел Кар, който привлича млади играчи като Ерик Монтрос и Ерик Уилямс. По-късно той уволнява Крис Форд и поема самостоятелно треньорския пост. След общо взето разочароващия сезон Селтикс достигат плейофите, за да загубят безславно още в първия кръг от Орландо Меджик, а Робърт Периш напуска клуба като свободен агент и преминава в Шарлът Хорнетс. През следващите няколко сезона Селтикс се превръщат в посредствен отбор, чийто резултати не му позволяват дори да мечтае за място в елиминациите.

Вследствие на незадоволителните резултати Ем Ел Кар заема друга длъжност в клуба, а Селтикс назначават Рик Питино едновременно за президент, мениджър и старши треньор. Преди това Питино е треньор на баскетболния отбор на Университета на Кентъки, с който стига до титлата на NCAA, но притежава малък опит в НБА натрупан за краткия му престой в Ню Йорк Никс няколко години по-рано. Освен, че по негово време клубът привлича няколко талантливи млади играчи като цяло Питино не оправдава очакванията. Тимът не само, че остава на последно място в НБА след края на сезон 1994-1995, но заедно с това се проваля в опита си да избира пръв в драфта. Селтикс получава съответно трето и шесто право на избор. Бостън се спира на Чонси Билъпс и Рон Мърсър, двама играчи, който така и не се задържат дълго в тима. По-късно Билъпс е трансфериран в Детройт Пистънс, с който печели титлата през 2004 година, а самият той е избран за MVP на финалите на НБА. През следващата година Селтикс привлича от драфта Антоан Уокър, а година по-късно и настоящата звезда на тима Пол Пиърс. Други по-впечатляващи попълнения по времето на Питино са Уолтър МакКарти, Тони Делк, Ерик Уилямс и ветеранът Кени Андерсън.

Питино напуска треньорския пост след няколко неуспешни сезона, оставяйки кормилото на отбора в ръцете на своя помощник Джим О`Брайън. От своя страна Крис Уолъс поема длъжността генерален мениджър и клубът постепенно започва да се съвзема. Пол Пиърс се превръща в едно от големите имена в НБА и перманентен участник в "Мача на звездите", а заедно с Антоан Уокър за няколко сезона създават солиден тандем. През 2001 година О`Брайън е назначен за постоянен старши треньор, а отборът достига до плейофите на НБА за пръв път от 1994-а. През пролетта на 2002 година Бостън достига финал на Източната конференция, но отстъпва на Ню Джърси Нетс. През 2003 година Бостън отново влиза в плейофите, но този път напуска борбата още във втория кръг.

Преди отпадането си от плейофите Селтикс наема за мениджър Дани Ейндж като Крис Уолъс е пренасочен на друга длъжност. Ейндж е на мнение, че тогавашният отбор е достигнал своя връх и продава голяма част от звездите в него още през лятната пауза. Първият набелязан за продажба е Антоан Уокър, който още по време на летния лагер е трансфериран в Далас Маверикс. Тони Делк. Ерик Уилямс и Кени Андерсън също напускат тима. Селтикс привлича на тяхно място Рики Дейвис, Марк Блаунт, Раеф Лафренц и др. Бостън започва отново да търси своя облик, което създава допълнителни затруднения и по време на редовния сезон Джим О`Брайън е заменен от временно изпълняващия длъжността бивш негов помощник Джон Керъл. Селтикс достига плейофите, но бива отстранен този път от Индиана Пейсърс. Дани Ейндж понася жестоки критики за разбиването на предишния състав. В драфта през 2004 клубът избира Маркъс Бенкс, Ал Джефърсън, Кендрик Пъркинс и Делонте Уест, а като свободни агенти биват закупени правата на ветераните Гари Пейтън и Рик Фокс от Лос Анджелис Лейкърс. Фокс обаче се отказва от баскетбола още през лятото на същата година и не успява да изиграе дори един мач с екипа на Селтикс. След края на сезон 2004-2005 Гари Пейтън от своя страна напуска по посока Маями и се присъединява към местния Хийт.

През сезон 2004/2005 треньорът на Бостън Док Ривърс разполага със сплав от талантливи млади играчи, водени от новобранеца Ал Джефърсън и опитни ветерани като Пол Пиърс, Раеф Лафренц и Рики Дейвис като към тях се присъединяват Антоан Уокър и Гари Пейтън. С този състав Селтикс спечели своята първа титла на Атлантическата дивизия от 1993 година и достигна плейофите, но отпада от надпреварата още в първия кръг, отстъпвайки на Индиана Пейсърс с 3-4 победи в серията.

Генералният мениджър на Селтикс Дани Ейндж продължава да търси варианти за укрепване и подобряване ситуацията на тима и в нощта на драфта през 2006 година. Тогава Селтикс предоставя правата на избрания от клуба под номер 7 Ренди Фой, Дан Дико и Раеф Лафренц на Портланд Трейл Блейзърс в замяна на Себастиан Телфеър, Тео Ратлиф и бъдещ избор във втория кръг на драфта. Слуховете около евентуален контракт с тогавашната суперзвезда на Филаделфия 76 Алън Айвърсън така и не стават факт и вместо в Бостън A.I. се озовава в Денвър през декември 2006-а. Селтикс освобождава Ориън Грийн, а на негово място от драфта е привлечен плеймейкърът Рейжон Рондо, който впоследствие се налага като титулярен плеймейкър на тима. Във втория кръг „Келтите” взимат Лиън Поу, а по-късно подписват със звездата на колежанския Виланова Алън Рей.

Като цяло сезон 2006/2007 е поредният провал за клуба. Шампионатът започва със смъртта на легендарния Ред Ауербах. Човекът с пурата си отива от този свят на 89-годишна възраст. Ауербах е един от малкото останали живи представители на клуба, който е част от организацията от 1946 година насам. Впоследствие до декември 2006-а Бостън има само 2 победи и общо 22 загуби, а през февруари 2007-а тимът губи Пол Пиърс, заради контузия и така в крайна сметка отборът завършва сезона по трагичен начин с 24 успеха и 58 поражения.

Лятото на 2007 година обаче променя всичко за Бостън. Не само по отношение на новата селекция, но и амбициите и очакванията спрямо клуба. Генералният мениджър на клуба Дани Ейндж дава всичко то себе си и успява да привлече двама от най-класните баскетболисти в НБА – опитният гард на Сиатъл Суперсоникс Рей Алън, който бива ангажиран в деня на драфта след като "Свръхзвуковите" избират Кевин Дюрант, както и лидерът на Минесота Тимбъруулвс Кевин Гарнет. Общото между двамата и безспорната звезда до този момент на Селтикс Пол Пиърс е следното – и тримата искат шампионската титла. Медиите веднага им лепват прозвището "Голямото трио" и в редовния сезон "Келтите" не разочароват – 66 победи и 16 загуби. Тимът е безапелационен лидер в Лигата. Към състава на Док Ривърс са привлечени още ветеранът Сам Касел, Пи Джей Браун, който до пролетта на 2007-а е част от Чикаго Булс, както и шампиона с Маями Хийт през 2006 година – Джеймс Поуси. Дани Ейндж печели приза за мениджър на сезона в НБА, Кевин Гарнет става защитник номер 1 и влиза в идеалния тим на защитниците в Лигата.

В плейофите обаче не е никак леко за "зелените". В първия кръг осмия на Изток Атланта Хоукс се опъва здраво на 16-кратните шампиони и в крайна сметка Селтикс оцелява след 4-3 победи в серията и успех в последния мач като домакин. Същата е ситуацията и на полуфиналите на конференцията, когато след 7 мача е отстранен и Кливланд Кавалиърс на Леброн Джеймс. Впоследствие Бостън печели титлата на конференцията след серия от 6 мача срещу Детройт Пистънс и се класира на финал в НБА за първи път след 1987 година.

снимки: Интернет

Последвайте каналите ни в:

Още от Баскетбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти