Sportal.bg продължава да Ви представя най-интересното от титаничния баскетболен сблъсък между Лос Анджелис Лейкърс и Бостън Селтикс. Както е известно след 21-годишно прекъсване най-голямото съперничество в историята на НБА бе възобновено, а виновници за това бяха "Коби Брайънт, Пау Гасол и компания" и "Голямото трио" на Бостън, включващо Пол Пиърс, Кевин Гарнет и Рей Алън. Двата тима отново са на финал в най-силното баскетболно първенство за първи път от времето на Меджик Джонсън и Лари Бърд. Сега е ред на историята на най-титулувания в света баскетболен клуб за всички времена – Бостън Селтикс.
Доскоро когато се говореше за историята на Бостън Селтикс коментарите относно миналото на клуба бяха строго ограничени и предимно насочени с растяща тревога към неговото настояще. Сезон 2007/2008 обаче заличи пълната безпомощност, в която бе изпаднал един от клубовете-символи на играта с оранжевата топка. С два премерени и изключително точни трансферни удара през лятото на 2007-а генералният мениджър на Бостън Дани Ейндж постави началото на нова ера в развитието на Селтикс. Привличането на Кевин Гарнет и Рейл Алън направи възможно тимът да се превърне в шампион в редовния сезон с 66 победи и 16 загуби. Отборът на Док Ривърс обаче не спря дотук, а достигна финала на НБА след 21-годишно прекъсване. Там легендарните „Келти” ще срещнат своя вечен съперник Лос Анджелис Лейкърс за първи път от времената на Меджик Джонсън и Лари Бърд. Не на последно място обаче 16-те титли на НБА са достатъчно красноречив факт, който оставя Селтикс завинаги в историята на баскетбола като най-успешния професионален клуб за всички времена.
Бостън Селтикс е създаден през 1946 година и първоначално играе своите първи срещи като член на Баскетболната Асоциация на Америка (БАА). След сливането на БАА с Националната Баскетболна Лига (НБЛ), довело до основаването на НБА, Селтикс правят своите първи стъпки в новото първенство. През първите си години отборът има сериозни проблеми от спортно-технически характер, но с поемането на треньорския пост от страна на Ред Ауербах ситуацията взима тотален обрат. Един от най-сериозните играчи, които по това време се присъединяват към Селтикс е Боб Кузи. Първоначално Ауербах отказва да го привлече от драфта и Кузи става собственост на Чикаго Стагс. След банкрута на клуба обаче баскетболистът пристига в Бостън вследствие на масовата разпродажба на състезатели на Стагс.
През 1959 година с Ръсел и Джоунс Селтикс печели титлата на НБА, след като надиграва Минеаполис Лейкърс. Впоследствие предвождан от Ауербах Селтикс печелят нови седем титли. През тези години Селтикс играе 6 пъти на финал с Лейкърс, с което е поставено началото на съперничеството между двата клуба. В историята на НБА Селтикс и Лейкърс са срещали на финал на НБА общо 10 пъти.
През следващия сезон Селтикс прави своя първи негативен сезон по показател "победи-загуби". Независимо от това с Дейв Коуенс, Пол Силас и Джо Джо Уайт Бостън отново възвръща своя блясък. През 1974 година отборът се разправя с Милуоки Бъкс на финала на НБА, а през 1976 печели поредния шампионат побеждавайки на финала Финикс Сънс. Старши треньор на тима по това време е Томи Хейнсън. След тези две титли обаче клубът отново навлиза в сериозна криза.
За щастие на привържениците на Селтикс и баскетбола тя трае едва два сезона. В драфта през 1979 година Ред Ауербах избира новобранеца Лари Бърд. По това време на Бърд предстои последна година в колежа и той решава да остане за още един сезон в първенството на NCAA като Селтикс запазват правата му.
Лари Бърд дебютира в НБА през есента на 1980 година и след края на сезона печели приза за "Новобранец на годината". През същата година Селтикс привлича новобранеца Кевин МакХейл и купува центъра Робърт Периш. С тези три попълнения клубът отново се превръща в едно от страшилищата в НБА. Водени от треньора Бил Фич и подсилени от ветерана Седрик Максуел Селтикс печели първенството през 1981 година, т.е. още в първия сезон на Лари Бърд в Лигата.
След напускането на Фич за треньор е назначен Кей Си Джоунс, но през следващите няколко сезона тимът не успява да триумфира с шампионските пръстени. Бостън привлича играчи като Дани Ейндж, Денис Джонсън и Ем Ел Кар и резултатите не закъсняват.
През лятната пауза на 1985 година Бостън привлича в състава Бил Уолтън от Лос Анджелис Клипърс в замяна на Седрик Максуел. По рано в своята кариера Бил Уолтън е една от големите надежди и звезда на Портланд Трейл Блейзърс, но контузии на няколко пъти са на път да го разделят окончателно с баскетбола. Той е страстен привърженик на Селтикс и впоследствие застава в основата на успехите през сезон 1985-1986. През този шампионат Селтикс разполага с един от най-силните отбори в НБА за всички времена. "Келтите" печелят своята 16-та титла, която е и последна засега във витрината на клуба. На финала те надвиват Хюстън Рокетс. Като равносметка от последния "златен" период на клуба Кей Си Джоунс извежда общо 4 пъти Селтикс до финала на НБА, а Бил Уолтън преследван от контузии се оттегля от баскетбола. Бостън продължава да бъдат един от най-сериозните тимове в НБА, но след 1986 година така и не успява да спечели титлата.
През 1987 година Селтикс избира в драфта на НБА младата звезда на Университета на Мериленд Лен Биас, възлагайки му големи надежди. За нещастие Биас намира смъртта си вследствие употреба на наркотици на младежки купон. И до момента този случай е считан за една от най-големите трагедии в историята на спорта в САЩ, а заедно с него за "Келтите" започва изключително тежък период.
Поколението на 80-те постепенно залязва след като Лари Бърд започва да чувства перманентни болки в гърба, а натрупаните години си казват думата при Кевин МакХейл и Робърт Периш. През 1993 година Селтикс печели своята последна титла на Атлантическата дивизия преди сезон 2004-2005. В плейофите обаче тимът отстъпва още още в първия кръг на младия състав на Шарлът Хорнетс с 1-3 мача в серията. Малко след това Лари Бърд поставя край на своята кариера след 13 сезона с екипа на клуба, не успявайки да се справи с тежката контузия в гърба. По това време начело на състава е бившият играч на "Келтите" Крис Форд. В отсъствието на Бърд в клуба припознават като негов наследник гарда Реджи Луис. През 1994 година Селтикс премества своите домакински мачове от легендарната Бостън Гардън във Флийт Сентър (понастоящем TD BankNorth Garden).
Генерален мениджър в клуба става Ем Ел Кар, който привлича млади играчи като Ерик Монтрос и Ерик Уилямс. По-късно той уволнява Крис Форд и поема самостоятелно треньорския пост. След общо взето разочароващия сезон Селтикс достигат плейофите, за да загубят безславно още в първия кръг от Орландо Меджик, а Робърт Периш напуска клуба като свободен агент и преминава в Шарлът Хорнетс. През следващите няколко сезона Селтикс се превръщат в посредствен отбор, чийто резултати не му позволяват дори да мечтае за място в елиминациите.
Питино напуска треньорския пост след няколко неуспешни сезона, оставяйки кормилото на отбора в ръцете на своя помощник Джим О`Брайън. От своя страна Крис Уолъс поема длъжността генерален мениджър и клубът постепенно започва да се съвзема. Пол Пиърс се превръща в едно от големите имена в НБА и перманентен участник в "Мача на звездите", а заедно с Антоан Уокър за няколко сезона създават солиден тандем. През 2001 година О`Брайън е назначен за постоянен старши треньор, а отборът достига до плейофите на НБА за пръв път от 1994-а. През пролетта на 2002 година Бостън достига финал на Източната конференция, но отстъпва на Ню Джърси Нетс. През 2003 година Бостън отново влиза в плейофите, но този път напуска борбата още във втория кръг.
През сезон 2004/2005 треньорът на Бостън Док Ривърс разполага със сплав от талантливи млади играчи, водени от новобранеца Ал Джефърсън и опитни ветерани като Пол Пиърс, Раеф Лафренц и Рики Дейвис като към тях се присъединяват Антоан Уокър и Гари Пейтън. С този състав Селтикс спечели своята първа титла на Атлантическата дивизия от 1993 година и достигна плейофите, но отпада от надпреварата още в първия кръг, отстъпвайки на Индиана Пейсърс с 3-4 победи в серията.
Генералният мениджър на Селтикс Дани Ейндж продължава да търси варианти за укрепване и подобряване ситуацията на тима и в нощта на драфта през 2006 година. Тогава Селтикс предоставя правата на избрания от клуба под номер 7 Ренди Фой, Дан Дико и Раеф Лафренц на Портланд Трейл Блейзърс в замяна на Себастиан Телфеър, Тео Ратлиф и бъдещ избор във втория кръг на драфта. Слуховете около евентуален контракт с тогавашната суперзвезда на Филаделфия 76 Алън Айвърсън така и не стават факт и вместо в Бостън A.I. се озовава в Денвър през декември 2006-а. Селтикс освобождава Ориън Грийн, а на негово място от драфта е привлечен плеймейкърът Рейжон Рондо, който впоследствие се налага като титулярен плеймейкър на тима. Във втория кръг „Келтите” взимат Лиън Поу, а по-късно подписват със звездата на колежанския Виланова Алън Рей.
Като цяло сезон 2006/2007 е поредният провал за клуба. Шампионатът започва със смъртта на легендарния Ред Ауербах. Човекът с пурата си отива от този свят на 89-годишна възраст. Ауербах е един от малкото останали живи представители на клуба, който е част от организацията от 1946 година насам. Впоследствие до декември 2006-а Бостън има само 2 победи и общо 22 загуби, а през февруари 2007-а тимът губи Пол Пиърс, заради контузия и така в крайна сметка отборът завършва сезона по трагичен начин с 24 успеха и 58 поражения.
В плейофите обаче не е никак леко за "зелените". В първия кръг осмия на Изток Атланта Хоукс се опъва здраво на 16-кратните шампиони и в крайна сметка Селтикс оцелява след 4-3 победи в серията и успех в последния мач като домакин. Същата е ситуацията и на полуфиналите на конференцията, когато след 7 мача е отстранен и Кливланд Кавалиърс на Леброн Джеймс. Впоследствие Бостън печели титлата на конференцията след серия от 6 мача срещу Детройт Пистънс и се класира на финал в НБА за първи път след 1987 година.
снимки: Интернет