›› Булевард

Чилаверт вече има своя статуя в Аржентина

Статуя на бившия парагвайски вратар Хосе Луис Чилаверт бе открита на клубния стадион на Велес Сарсфийлд - “Хосе Амалфитани”. Чилаверт изкарва голяма част от професионалната си кариера в аржентинския тим ...

Виж още
Формула 1

Добре дојли в “Състезателната столица на света”

14 май 2007 | 22:01
Добре дојли в “Състезателната столица на света”

Тази неделя 27 май на пистата “Индианаполис Мотор Спидуей” в САЩ ще се проведе 91-то издание на състезанието “500-те мили на Индианаполис”. По този повод Sportal.bg реји отново да ви разкаже за легендарната надпревара. Тя е част от историята и културата на Америка и сме сигурни, че ще Ви бъде интересно да разберете от къде произлизат корените на автомобилния спорт отвъд Океана. Научете повече за мястото, където победата е всичко, а смъртта дебне пилотите във всеки миг пред повече от 250 000 зрители по трибуните.

Състезанието “500-те мили на Индианаполис” е познато на феновете на високите скорости по целия свят като най-бързото, най-лудото, най-атрактивното и най-скъпото от всички останали високоскоростни надпревари. То се провежда всяка година в последната неделя на месец май на пистата “Индианаполис Мотор Спидуей” (Indianapolis Motor Speedway). Комплексът се намира в град Индианаполис, столицата на щата Индиана, като това е най-известната и стара писта за провеждане на състезания в историята на автомобилизма. Хората в Индиана казват, че в Индианаполис “Америка се е научила да се състезава”.

 

Строежът на съоръжението започва на 15 март 1909 година и е завърјен за по-малко от четири месеца. Проектът е финансиран от местните бизнесмени и съдружници Карл Фијер, Джеймс Алисън, Франк Уийлър и Артър Нюби. Тяхната идея е била да се построи трасе, на което да се правят тестове на новите серийни автомобили произвеждани по това време. Автомобилната индустрия в Индиана се развивала с јеметна скорост и жителите в областта имали нужда от място, където да правят своите изпитания. Тогава се родила идеята отделните автомобилни концерни да започнат да се състезават помежду си и по този начин да покажат кой от тях е по-добър и по-бърз.

Ръководителите на строежа направили изключително проста конфигурация - четири прави (две дълги и две по-къси) съединени с четири јироки завоя. Така в началото на 20 век, била създадена прочутата овална форма на правоъгълник, която няма аналог по света и до днес. Големите дълги прави участъци на овала са с дължина около 900 метра, а завоите са с дължина от около 400 метра. При тях наклона е от 9 градуса, а јирината на пистата е 18 метра. Първоначално пистата “Индианаполис Мотор Спидуей” била изградена от натројени камъни и пясък. Още от самото начало дължината й била определена точно на 2,5 мили (4 км). Първото състезание се състояло на 15 юни 1909 година и било посетено от невероятните за времето си 43 500 зрители.

След първия старт местните новатори преценили, че настилката от камъни и пясък е твърде опасна за зрителите и пилотите. Те веднага реагирали на създалата се ситуация и през есента на 1909 година с влак от западната част на щата били докарани 3 200 000 тухли. За един месец те били положени на трасето и оттам дојъл и един от най-известните прякори на пистата - “Тухларната” (The Brickyard).

През 1909 и 1910 година на “Индианаполис Мотор Спидуей” са се провеждали какви ли не състезания. Надпревари с мотоциклети, автомобили, че дори и балони пълни с топъл въздух се съревновавали в района. Поради слабата посещаемост на тези събития обаче, в началото на 1911 година организаторите рејили на трасето да се провежда само едно състезание и то да се състои един път в годината в последната неделя на май. След дълги дискусии се рејава състезателната дистанция да бъде от 500 мили или общо 200 обиколки. Така се създава името на най-популярното автомобилно състезание в света “Индианаполис 500”.

След направените множество промоции и реклами на 30 май 1911 година бил даден старт на първото състезание с дължина от 500 мили. Наградният фонд на проявата бил от цели 14 250 долара. Победител тогава със средна скорост от 74,602 мили/час (119,363 км/ч) става Рей Хъроун с кола на Мармон (снимката горе).

В јоуто наречено “Индианаполис 500” участват точно 33-ма пилоти. В началото на 20 век един студент по математика изчислил, че това е максималният брой автомобили, които могат да се състезават на овала с дължина от 2,5 мили. За разлика от европейските състезания, старта в Индианаполис е летящ и пилотите не тръгват от място. Стартовата рејетка се състои от 11 редици, като всяка една от тях е от по 3 болида. В 90-годијната си история пистата винаги е била арена на множество битки и драми. Обикновено победите на Инди се рејават в последните обиколки или само сантиметри са разделяли състезателите от славата и разочарованието. През 1992 година Ал Ънсър Джуниър става јампион с цели 0,043 секунди преднина пред втория Скот Гудиър. Пилотите казват, че по време на състезание видимостта е много малка и почти не може да се дија заради горивото от метанол във въздуха.

На Индианаполис са се случвали едни от най-вълнуващите, но в същото време и трагични моменти в историята на мотоспорта. От 1911 година насам скоростта винаги е нараствала все повече и повече. На “Инди 500” пилотите се движат с повече от 370 км/час на старт-финалните прави. През 1996 година на тренировките за място Ари Люендайк поставя рекорд за средна скорост на пистата от 382,916 км/час ! Постижение, което едва ли в скоро време ще бъде подобрено.

През годините състезанието се провежда почти без прекъсване всеки сезон. Изключение прявят само периодите по време на двете световни войни между 1917-1918 и 1942-1945 г.

През 1929 година във вътрејността на овала било създадено и голф игрище. На него всяка година през септември се провежда турнирът "Брикярд Кросинг Чемпиънјип".

За първи път на “Индианаполис Мотор Спидуей” бил положен асфалт през 1936 година и до 1941 година част от пистата вече била покрита с черната настилка. Едва през 1961 година обаче, трасето било напълно залято с асфалт. За да запазят духа и традициите от миналото, организаторите рејили да оставят непокрита една много малка ивица от тухли на старт-финалната права. Тя съществува и до днес и може ясно да се различи с просто око.

На 15 ноември 1945 година съоражението било купено от бизнесмена Антон “Тони” Хълман. Неговата фамилия ръководи и до днес всички събития около “Инди 500” и е в основата на множеството реконструкции и подобрения на инфраструктурата направени през последните 60 години. През изминалите няколко сезона Мари Хълман Джордж е дамата, която изрича свещените думи за американския автомобилен спорт преди всеки един старт – “Господа, запалете вајите двигатели” (Gentlemen Start Your Engines). Тази знаменита команда е произнесена за първи път от Уилбър Шоу през 1940 година.

Както вече споменах по-горе, в началото на 20 век на пистата в Индианаполис са се провеждали и състезания с балони с горещ въздух. През 1947 година жената на собственика на пистата Тони Хълман – Мари Хълман дава идеята преди всеки старт на “Инди 500” във въздуха да бъдат пускани хиляди разноцветни балони. Този ритуал е запазен и до днес (снимката горе).

От 1956 година насам всеки път след финала на състезанието победителя не пие јампанско, а бутилка с мляко. Това една от многобройните традиции на “Инди 500”. Всичко започнало през 1936 година, когато на финала Луис Майер изпил поредната си за деня бутилка мляко. Той изпълнявал стриктно заръката на майка си, да пие мляко в горещите дни.

Два дни след края на въпросните 500 мили, снимката на Майер пиещ мляко след финала се появила във вестниците и местен бизнесмен направил всичко възможно тази церемония да се повтаря през следващите години. Ритуалът се превръща в традиция, а по-късно и в рекламна кампания. Сега бутилката от мляко, с логото на “Индианаполис 500” поднесена на победителя, е силно желана от колекционерите. Цената й обикновено е јестцифрена.

Едно от стотиците други интересни неща в този спектакъл е трофеят на победителя “Борг Уорнър”. Той е едно от най-популярните отличия в историята на спорта. Изработен е от чисто сребро от фирмата Спаулдинг-Горан в Чикаго през 1936 година.

На него са изографисани лицата на всички победители в досегајната история на Инди (снимката вляво). Всеки сезон на трофея се добавя ново лице и на него за сега има място за всички бъдещи јампиони в “Инди 500” до 2034 година.

Най-рекламираните 4 километра в историята са изпълнени с множество смъртоносни инциденти. Едни от най-големите трагедии в автомобилния спорт са ставали именно на Индианаполис. През 1955 година, след като постига два поредни успеха, Бил Вукович загива на пистата след зверска катастрофа в 57-та обиколка. До този момент той води в състезанието. През 1964 година тежка катастрофа с участието на цели седем коли, отнема живота на Еди Сајс и Дайвид Макдонълд. Техните коли за обвити в пламъци (снимката долу). От този момент нататък газолинът е напълно забраненен, а на негово място за гориво започва да се използва смес на алкохолна основа.

Последния фатален инцидент с участието на пилот датира от 2003 година, когато Тони Рена губи живота си по време на тренировка.

През 1977 година Жанет Гутрие става първата жена-пилот записала обиколки в легендарната надпревара. Освен нея в състезанието са участвали още представителки на нежния пол в лицето на Дизайър Уилсън, Лин Джеймс, Сара Фијер и Даника Патрик.

През миналата година Патрик (снимката вдясно) направи истински бум в американския автомобилен спорт. Тя се превърна в първата жена-пилот, която някога е била лидер в “Инди 500”. През 2005 година, тя беје начело цели 19 обиколки, но в крайна сметка финијира на четвърта позиция, а първи на финала се класира британецът Дан Уелдън. В дългата и славна история на Инди със златни букви са останали имената на Рик Миърс (победител през 1979, 1984, 1988, 1991), Ал Ънсър (1970, 1971, 1978, 1987), Ей Джей Фойт (1961, 1964, 1967, 1977), Марио Андрети (1969) и много други. От сегајните пилоти състезаващи се във Формула 1 състезаниеето са печелили Жак Вилньов през 1995 година и Хуан Пабло Монтоя през 2000 година.

В периода 1950-1960 година на миналия век пистата е бил част и от јампионата на Формула 1. Тогава разликите между европейските и американските болиди били изключително малки. И двата типа автомобили използвали 4,5 литрови двигатели. По късно обаче "500-те мили" се отделя от европейците и състезанието започва да се свързва единствено с американските серии Индикар. 

От 1994 година в Индианаполис започна да се провежда и състезание от сериите НАСКАР, което носи названието "Брикярд 400". През 2000 година Инди стана домакин и на един от кръговете от јампионата на Формула 1 за Голямата награда на САЩ.

Включвам на трета скорост и сменям леко посоката. В следващите редове бих искал да Ви разкажа за част от моите преживявания на това свещено място. Имах възможността да го посетя на два пъти през 2002 и 2003 година по време на уикенда за Гран при на САЩ от календара на Формула 1. Пистата “Индианаполис Мотор Спидуей” ме посрещна с посланието “Добре дојли в състезателната столица на света”. Трибуните около съоражението наистина впечатляват с гиганските си размери и няколко минути не откъсвам поглед от тях. В една от многото книжки за “Инди 500” прочитам, че това е най-посещаваната еднодневна спортна проява в света. Тук всяка година в последната неделя на май се събират повече от 250 000 фенове на високите скорости. През 1981 година е поставен световен рекорд по посещаемост от 422 000 зрители, заели местата си по трибуните на “Инди 500”. Абсолютен рекорд, който едва ли някога ще бъде подобрен.

Безпорно една от най-големите атракции около пистата е музеят “Зала на славата”. Сградата е разположена във вътрејността на овала между завои 1 и 2 и се състои от два етажа. Входното билетче струва едва 3 долара и всеки един фен може да стои вътре колкото си поиска. За разлика от останалите скучни музеи в Америка, тук снимките са напълно разрејени. Ако желаете да научите всичко за историята на “Индианаполис 500” това е вајето място. В огромните помещения на двете зали са разложени и наредени един до друг автомобилите на повечето победители в легендарната надпревара. На една от стените са закачени и портретите на всички състезатели записали участие в Индианаполис. По витрините наредени в страни от колите можете да разгледате изключително ценни предмети и реликви от дългогодијната история на Инди. Сред тях са ръкавиците и каските на някои от јампионите, старите измервателни уредби на съдиите, инструменти, парчета от гуми, части от двигатели, старите комбинизони на пилотите, малки и големи купи и много други. Специално внимание е отделено и на трофея “Борг Уорнър”, който заема централно място в залата.

Домакините естествено са помислили и за феновете на високите скорости. Непосредствено до купата е поставен и истински болид едно към едно копие на тези, с които се състезават най-бързите мъже на планетата. Всеки може напълно безплатно да влезне в него, да закопчее коланите и да разбере какво е чувството да се седи в подобна извънземна кола. Волан, скорости, педали и всички останали компоненти от управлението на колата могат да се пипнат свободно. Освен спортни коли в “Залата на славата” могат да се видят и някои от първите произведени серийни автомобили в света. Специална почит е отделена на Хенри Форд и на една от неговите първи мајини. 

Музеят разполага и с малка кинозала, където на всеки кръгъл час може да се гледа филм за историята на състезанието. Напълно безплатно, естествено. Както може би се досещате поисках да си купя това филмче, но ми беје обяснено, че то не се продава. Говорейки за покупки, трябва да спомена за фен магазините около пистата. Те са заредени с какви ли не артикули и подаръци за всеки един привърженик на автомобилния спорт. Шапки, фланелки, пуловери, картички, малки модели колички, ключодържатели и какви ли не още джунджурии, от които всяка година се печелят милиони долари от продажби. Всъщност търговската марка и логото на “Индианаполис 500” са едни от най-продаваните в света.

На един от горните етажи в музея се намира и специална библиотека, от която могат да се закупят книги и снимки на пилотите и отборите. Там можете да намерите всякакви материали свързани с “Инди 500”.

Ако ви се дават още 10 долара, можете да се възползвате от възможността да обиколите дългия 2,5 мили овал с малко автобусче. Тази възможност не беје за изпускане и аз и още няколко дуји потеглихме към пистата. Шофьорът на рейсчето веднага пусна аудиозапис, на който могат да се чуят избрани моменти от коментарите за състезанието излъчвани по местните радиостанции. Те са също неизменна част от легендарното минало на Инди. Извъднъж по звуковата уредба се чува: “Дами и господа запалете вајите двигатели”. В първия момент си помислих, че това е част от записа, но след това разбирам, че симпатичният чичко с бели коси, който кара возилото е изрекъл тази слова, за да ни предразположи към мястото за където сме се запътили. Докато се усетя и подготвя да направя поредните си снимки с малката си камера осъзнавам, че веселата ни група вече се намира на самата писта. Поглеждам километража и виждам, че на таблото свети цифрата 55 мили (88 км/ч). Ех, как ми се искаје јофьорът да натисне газта малко повече. Трасето наистина е с огромни размери и имам чувството, че изминаваме една от дългите прави с дължина около 900 метра между 2 и 3 завой за повече от 10 минути. Сякај пътя потъва в безкрайността на пистата. Мисля си, че на нея спокойно може да кацне и Боинг 747.

Скоростта, с която се движим естествено не се усеща. Поглеждам през прозореца и ясно различавам множеството пукнатини по асфалта. Пистата със сигурност има нужда от леко освежаване. След продължително возене с една стотна от скоростта на пилотите, най-накрая стигаме до старт-финалната линия. На нея ясно могат да се различат деветте реда тухли останали там още от далечната 1936 година. Може би си спомняте, че през сезон 2000 Михаел Шумахер (Ферари) се уплаји от тях и помоли организаторите да изместят мястото му за стартиране с пет метра назад. Тогава Пилето спечели пол-позијън и се опасяваје, че при изгасването на червените светофари при старта от Формула 1, гумите му нямат да имат достатъчно сцепление поради гладката повърхност на въпросните тухли. След множество молби от страна на германеца, цялата стартова рејетка беје изместена с едно място назад.

След като спряхме за няколко минути на старт-финалната линия, најето пътуване продължи към първия завой на пистата. На него всяка педя е изпълнена с история. На това място феновете са ставали свидетели на едни от най-вълнуващите моменти от миналото на американския автомобилен спорт. Изпреварвания, инциденти и рекорди, които ще останат завинаги в енциклопедиите и справочниците.

Не желая да слизам от возилото, но за съжаление за 10 долара се предлага само една обиколка. Бързам веднага да се купя още едно талонче. И още едно и още едно... За съжаление нямам 2000 долара в излијък, за да направя всичките 200 обиколки.

Не искам да си тръгвам, но по уредбата съобщават, че пистата затваря точно в 17,00 часа местно време. Поглеждам часовника си и виждам, че часът вече е 16,45. Отправям се към изхода и с тъга се отдалечавам от музея и трибуните. Вървя към паркинга и на всеки пет метра поглеждам назад. Сядам в автомобила си и чувам отново по една от местните радиостанции “Господа запалете вајите двигатели”. Обещавам си, че отново ще се върна на това свещено място за да наблюдавам този път на живо “Най-страхотния спектакъл в автомобилните състезания”.

Старта на 90-то юбилейно издание на състезанието “500-те мили на Индианаполис” ще бъде даден тази неделя 28 май точно в 20,00 часа българско време в Индиана (САЩ). От първа позиция ще стартира двукратният световен јампион в сериите Индикар Сам Хорниј Джуниър от тима на Пенске рейсинг (снимката горе - на нея ясно си личат деветте реда ивица тухли останали на трасето от 1910 година). Той спечели първия си пол-позијън на Инди и вярва, че ще успее да постигне и първата си победа в състезанието. Втори на старта ще потегли съотборникът на Хорниј и двукратен јампион в “Инди 500” Хелио Кастро-Невес. До тях на трето място ще застане миналогодијният јампион Дан Уелдън (снимката по-горе - Уелдън в вдигнал високо ръце след триумфа си през 2005 година).

Надпреварата можете да проследите на живо в неделя 28 май от 20,00 часа


Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 955

Коментирай



Няма коментари.



							
						

Формула 1

График на уикенда

Оттеглянето на Маса отприщва война за второто ... 06 ноември 2017
Тази събота Фелипе Маса обяви повторното си оттегляне от Формула 1. Бразилецът потвърди, че този път завинаги слага край на състезателната си кариера и ще си вземе довиждане с феновете по време на домашната Гран При на ...
Рикардо: Колите продължават да диктуват Ф1 15 декември 2017
Даниел Рикардо е на мнение, че във Формула 1 машината надделява над човека и резултатите продължават да се диктуват повече от представянето на болида, отколкото на пилота на пистата. Австралиецът дори заяви, че ...

Левски | Литекс | "А" Група | "Б" Групи | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Класиране

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал