Мартин Пенев: Не очаквах покана за националния отбор

23-годишният посрещан на Лукойл Нефтохимик Мартин Пенев направи дебют за националния отбор в първия квалификационен турнир за Евро 2009 във Варна миналия уикенд. Роденият в Пловдив волейболист влезе в игра в третия гейм срещу Израел, за да изпълни мощни сервиси срещу Португалия, а в третия мач срещу младежите от Хърватия остана на игрището от начало докрай. Днес Пенев и останалите национали заминават за Португалия, където ще участват във втория квалификационен турнир. Една победа срещу един от трите съперника ни стига за класиране. Докато търсехме информация за Пенев в интернет, се оказа, че той има регистриран профил в сайта за запознанства sladur.com. "Naslajdavai se па jivota vsiaka edna sekunda", пише в представянето на сладур с номер 88 235.

- Кога и защо започнахте да се занимавате с волейбол?

- С огромно нежелание в пети клас. И двамата ми родители са баскетболисти и аз исках също да стана като тях. И досега ме бъзикат, че съм станал волейболист, а не баскетболист. По това време обаче майка ми Таня Пенева играеше в Металик (Сопот). В града нямаше юношески баскетболен отбор, но пък имаше волейболен. Тя ме накара да започна да тренирам. Треньорите ме харесаха, тъй като бях висок за възрастта си. С времето играта започна да ми харесва и сега не бих сменил волейбола с нищо друго. В осми клас ме приеха в спортното училище в Пловдив. До X клас играех в Локо (Пд), след това изкарах един сезон в Марек Юнион Ивкони, преди да дойда в Лукойл Нефтохимик. Миналата година бях в Турция, а сега отново съм в Лукойл. В Бургас ми харесва.

- А играете ли баскетбол за удоволствие и познавате ли се с някои от играчите на шампиона Лукойл Академик?

- Преди играех по-често, но в последните 2-3 години само гледам по телевизията. Последно видях мача на Лукойл с Балкан за титлата. Иначе с баскетболистите им само се познаваме по физиономия. Не се засичаме никъде с тях. Дори с момичетата от женския Лукойл Нефтохимик нямаме допирни точки - те играят в една зала в Бургас, ние в друга.

-  Очаквахте ли Стоев да ви покани и помага ли присъствието на двама от съотборниците ви от Лукойл - Иван Станев и Николай Николов, за адаптацията в тази нова среда?

- Не съм очаквал покана, но винаги съм се надявал това да стане. Адаптацията за всеки волейболист в националния е сравнително лесна, тъй като колективът е страхотен - няма деление на млади и стари, играещи в чужбина и такива от вътрешното първенство, и т. н. Всички сме едно цяло, помагаме си взаимно. Присъствието на Ники и Иван, разбира се, ми действа добре - все пак се познаваме от години, играли сме и в младежкия национален отбор. Вдъхват ми увереност и спокойствие, че и аз мога да успея да се наложа. Колкото до дебюта ми - и трите мача не бяха от най-трудните. Надявам се, да получа шанс да се изявя на по-високо ниво.

-  Как се обръща към вас Мартин, Стоев с когото сте съименници, и какво мислите за работата му в националния?

- Когато ми поставя някаква задача, ми казва: "Пенев, направи това, или Пенев, направи друго". Аз съм много впечатлен от работата на Стоев. Той дава шанс на много млади волейболисти в националния отбор, което действа стимулиращо за играчите от първенството. Вратите на тима наистина са отворени за всеки, който показва качества през сезона. Друг е въпросът дали има качества да остане. Ето, сега например 18-годишният Цветан Соколов ще пътува за Португалия. Това е положителен знак за всички млади, че един ден и те могат да заиграят в националния отбор.

-  За финал - имате ли близък човек, с когото да споделяте успехите и неуспехите си?

- Имам приятелка. Казва се Люба. Тя е от Бургас и не е свързана със спорта. Съвсем нормално момиче, работи в заведение. Обичаме се и си оказваме подкрепа във всяко отношение. Естествено,когато ме извикаха в националния, и тя много се зарадва.

АНДРЕЙ ДИМИТРОВ, ”Телеграф”