Пламен Константинов: Да се занимавам с политика?! Защо не...

Пламен Константинов: Да се занимавам с политика?! Защо не...

Безспорно един от любимците на волейболните фенове е капитанът на националния отбор Пламен Константинов. Именно той е от основните движещи сили на състава, а приносът му за участието на олимпиадата в Пекин безспорно е огромен. Ето какво сподели Гибона пред "Меридиан Мач" за волейбола, отговорностите на капитан и плановете за бъдещето ден преди да замине за втория евроквалификационен турнир в Португалия с националния отбор.

- Това лято, освен че е натоварено за националния тим, Мартин Стоев реши да включи още един "сателитен" отбор. Как оценяваш младите момчета и смяташ ли, че тази идея е добра?

- Не мога да кажа конкретно как са подготвени, тъй като тренираме по различно време. Не е лоша идеята да се направи един такъв сателитен отбор, защото в крайна сметка това е добър опит за тези млади момчета. Така те са близо до отбора - тренират при еднакви условия, с една и съща диета и режим, а не си губят времето цяло лято да се чудят какво да правят. Мисля, че ще им е полезно да усещат атмосферата на националния отбор и да са по-подготвени в бъдеще.

- Виждаш ли твой евентуален наследник?

- Според мен най-лошото е, че излизат един и същ тип състезатели. Така може да се получи, че някои елементи могат да ни залипсват в играта. Като са повече еднотипни състезатели в игра, дори и когато са много добри, на терена те се убиват един друг. Като имаш един тип нападатели например, няма как всички да се изявят. И когато се играе само с един елемент, в един момент един от двамата, които играят, става неполезен за отбора, тъй като няма какво ново да даде.

- Изненада ли беше за теб шампионската титла на ЦСКА?

- Не. Макар че Левски според мен също имаха добър отбор, въпреки че не се намесиха в разпределението нито за купата, нито в шампионата. За мен изненада всъщност беше Левски, не ЦСКА или ЛукОйл.

- Ти би ли се състезавал за отбор в България при една добра оферта, разбира се?

- Приятно е в България със сигурност. Интересно би било - сред много приятели и колеги, но не съм го планирал или обмислял.

- А като треньор евентуално?

- Възможно е, но треньорската работа е малко неблагодарна. В България си имаме достатъчно добри треньори. А има и други позиции и постове, на които нямаме достатъчно добри кадри. Това обаче не съм го решил още - как точно да продължа след края на състезателната ми кариера.

- Как върви учението?

- Ох, трудно. Добре, че са много разбрани хората от НБУ и променят всичко по мой график. Иначе щеше да е почти невъзможно с програмата, която имам. Но аз затова и избрах дистанционното обучение.

- Какъв е средният ти успех?

- Средният ми успех?! Няма да издавам точно колко е, но съм над много добър. Сега ще видим този семестър как ще бъде.

- Кой предмет ти е любим и къде се чувстваш по-слаб?

- По принцип не съм голям любител на точните науки, въпреки че математиката ми върви. Не ме влече, но пък, от друга страна, в икономиката няма как - трябва да работиш с цифри. Това беше един избор, който направих най-вече заради възможностите, които ти дава в живота след това. На мен примерно много по-интересна ми е историята като наука, но пък няма как да се реализирам по-късно.

- Четвърти сме в световната ранглиста, това означава ли, че четвъртото място в Пекин е най-логичното за нас?

- За мен и Русия, и Бразилия, и САЩ имат постове, в които ни превъзхождат. Разполагат с малко по-пълни отбори, но ние имаме елементи, с които можем да бием всеки един отбор. И е много важно какъв ден ще имаме, какъв ще е моментът, когато се изправим срещу тях. Не изключвам и още един-два европейски отбора като сериозни противници, ако успеят да се класират. Полша и Италия например. Това са отбори, които не е задължително, че ще ги бием, не е такава разликата в класите. Но иначе според мен голямата ни конкуренция ще са именно първите три в борбата за медал.

- Какви са настроенията относно законите, които FIVB прие, и твоите виждания за тях?

- Решение все още няма. Точно защото се стигна до компромиса да излезе след две години. Рубен Акоста бе категоричен, че ще въведе още отсега лимит на чужденците, но се оказа, че отпорът е много по-голям, отколкото предполагаше. Скочиха всички професионални лиги, тъй като повечето имат договори със състезатели, със спонсори, които падат при едно такова правило и нещата щяха да ескалират много далеч. И точно тези две години отсрочка, които FIVB даде, бе отстъплението. За две години биха могли да се вземат много решения, а това е точно за да не си плюят в сурата обратно и да кажат директно: "Явно няма да стане, бием отбой". Просто го отсрочиха, а след две години вече може да има и друго ръководство на международната организация и да се случи какво ли още не.

- Това ли бе причината за оставката на Рубен Акоста?

- Акоста има много плюсове и много минуси. Той е човекът, който вкара доста пари във волейбола, комерсиализира играта тотално, от което се облагодетелстваме и самите ние, а и всички покрай волейбола. Вкара пари в този спорт, където нямаше. Направи го по-атрактивен, по-продаваем като продукт и т.н., но това е свързано и с доста тъмни и съмнителни схеми. И едно от нещата са точно спонсорските договори, за които някои хора имат претенции, че голям процент от тях влизат в незнайни джобове. Това беше и причината той да си направи самоотвод от олимпийския комитет преди време. Тъй като в МОК има една вътрешна комисия, която разследва именно такива схеми. И за да не попадне под ударите на тази комисия, Акоста доброволно напусна олимпийския комитет. Но безспорни са многото плюсове, които донесе на спорта, макар и с много крайни методи на работа. Но пък то няма идеални хора - винаги ще има и негативи. Може би това неуспешно решение, специално относно чужденците, беше и едно от нещата, които могат да го накарат да вземе решение да се оттегли малко по-рано от предвиденото. Аз обаче не съм убеден, че той ще си потвърди оставката.

- Това решение относно легионерите не върви ли точно обратно на комерсиализацията?

- Да, така е. Но пък го подкрепят много национални федерации, които имат проблеми с кадрите. Като пример мога да посоча една Италия - президентът Магри е с Акоста, защото по този начин ще стимулират клубовете да създават собствени състезатели повече и да се дават шансове на повече италианци, от което ще има плюсове и за националния отбор. Въпреки че професионалната лига даже гласува преди малко повече от месец броят на чужденците да се увеличи на шест, само и само да има интерес от спонсори, да има силна конкуренция и т.н. Една Белгия, Австрия, Испания - също. Нямат състезатели, не съществуват. Малкото волейболисти, които имат, играят само в чужбина, а не в първенството, една Германия също. Те играят с по 7-8 чужденци, затова и успяха да излязат на евросцената в Шампионска лига и т.н. Залцбург, Хотволей Виера например нямат един австриец в състава си, но са с добри спонсори и с много силни позиции. На Инсбруг спонсор е Сваровски, та те могат да ни купят и продадат 70 пъти. Да отрежеш тези хора и да ги извадиш от волейбола е престъпление. В Италия също е така. И самите лиги, които организират първенствата, адекватно и Шампионската лига, ще се обезличат. Така че трябва да се намери друга формула да се стимулира детската школа, защото за две години няма как да стане, при положение че си на нула. За такова крайно решение вече е късно.

- Какви са очакванията ти за закона за спорта. Промените бяха внесени в парламента миналата седмица, а това е една от най-болните теми на българския спорт?

- След 20 години демокрация се внесе предложение за промяната на закон за спорта. През тези години голяма част от нещата, които са писани в този закон, със сигурност вече са остарели и не важат. Защото той се изготвя вече две десетилетия и голяма част от точките са изготвяни още преди три-четири правителства.

- Ти би ли се занимавал някога с политика?

- Възможно е, не е невъзможно. Въпросът е, че всички, които досега са се занимавали със спорта в частност и ръководители на спорта, много ме разочароваха. Един от тях примерно е Лучано, с когото аз имах няколко разговора малко след като го избраха за министър на спорта. Обсъждахме и волейбола, и федерацията... много неща. И отначало мислех, че той има добри идеи, които може да реализира, но се оказа, че той не направи нищо за българския спорт. Напротив, затвори и унищожи и някои традиционно силни федерации само заради интереси, като например едни щанги. И продължават да бутат едни спортове, които нито съществуват, нито са масови, нито са олимпийски, само заради далавери. Това е истината за България.

- А така болният въпрос за зала...

- Е, все някога ще има. Все някога някой политик ще излезе прав, защото ще я има и ще каже: "Ето, не видяхте ли, направих", но пък дотогава може и да нямаме спорт. В една Италия, Монтекиари например е град с 40 хиляди души население. Там има зала за 7000 човека. С построяването на една зала, за да покажем на всички: Ето, вижте колко сме активни - няма да се разрешат проблемите на българския спорт. И това не го казвам, защото ще играя в тази зала. Българите не могат да отидат да се израдват и да си вдигнат самочувствието на един мач. Това е истината.

- Замислял ли си се къде би могъл да направиш бенефиса си след време? Варна например...

- Бенефис няма да си направя никога. Защото всички правят бенефис по-скоро с ПР насоченост, отколкото с насоченост към публиката. Не искам да се сбогувам с никого, аз искам да си остана. Сбогуването е за тези, които няма да се занимават със спорт. Аз няма да изчезна от залите. Ще ходя на мачове и като спра да играя, така че ще се виждаме с публиката. На мен спортът ми е живота и все по някакъв начин ще съм в него - под една или друга формула. Така че сбогуването е само формално - на игрището. Има и други начини да създаваш и да радваш хората - не само от игрището, въпреки че там е най-голямото удоволствие и за нас, и за тях.

- Очаквал ли си на мачовете за евроквалификациите да дойдат толкова различни хора, от всички краища на България?

- Да, хората нямат много радости. В голям процент от другите спортове се създават изкуствено звезди. Докато във волейбола има реални звезди, които не са в рамките само на България, а звезди на световно ниво. Затова е нормално да радват публиката и хората да идват на мачове да ни подкрепят.

- Промени ли се публиката през годините?

- Да, сега ме тормози, че освиркват, което създава едно малко негативно отношение. Едно е междуклубна омраза в първенството, но съвсем различно е, когато говорим за международни мачове. Там демонстрираш само подкрепата на своя отбор и уважение към противника. В тях противникът не идва, за да го освиркваш, дюдюкаш и да му укаш или да го псуваш... Това е простащина и не е нужно. В Гърция са болни на тема спорт. В дербита особено е страшно, и да те замерват може да се случи, но в международен мач - играят Шампионска лига примерно, залата може да се разцепи, но те само ще пеят и ще подкрепят своя отбор - никога няма да псуват или да освиркват.

- Какво представлява капитанската лента?

- Повече неприятности. Ако искаш да е както трябва. И много често негативи, разваляне на отношения, които в други моменти няма да си ги развалиш и няма да имаш тези проблеми. Но отговорността, усещането, че трябва да вземеш някои решения, които може и да не са популярни, може и да не се харесат на някого, но пък иначе ще се унищожи отборът - трябва да ги взимаш. Така че със сигурност трябва да можеш да взимаш и тежки решения.

- Капитанът стои ли наравно с треньора?

- Той е най-близката връзка между треньора и отбора. Именно той може да прокара някои неща от състезателите към треньора и обратно. Естествено, че е по-близо до отбора, все пак е и състезател, но трябва да има и комуникация с треньора, а не разделение. Защото има някои неща, които се казват само в съблекалнята, няма да се кажат гласно, които е хубаво да знаят и треньорите за тях. Треньорът трябва да знае мнението и на състезателите, дори и да не бъде изказано от всички гласно. Не би било много логично един 20-годишен състезател, току-що влезнал в националния отбор, да тръгне да си изказва мнението... но пък има неща, които са полезни и идват именно от такива състезатели. Така че тази комуникация е нужна. Но пък невинаги е приятно. Е, който казва, че не му е приятно да носи капитанската лента - лъже. Аз примерно първата си година, като станах капитан, направих куп грешки. Но мисля, че след това съм ги поправил всичките.

Мила Панайотова, "Меридиан Мач" 

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички