Бащата Светослав Стойчев: И дядо му беше треньор

Радостин беше много добро дете, завърши 8-о училище "Васил Левски" с пълно отличие. Спомням си го, учеше по цяла нощ. Зимата излизаше в 6 часа сутринта. Минаваше през едни огромни преспи, за да стигне до училището. Следобед се прибираше и отново залягаше над уроците. После завърши висше образование в НСА с отличие. Беше национален състезател 10 години, но видя, че в България трудно става, и отиде в чужбина. Трябва да отбележа нещо много важно - Радостин Стойчев е трето поколение треньор. В света няма друг като него, и то с такива успехи.

Аз съм син на Димитър Стойчев - съратник на Дан Колов и Никола Петров. Баща ми е първият секретар на федерацията след 9 септември 1944 г. и треньор на двата тима. Тогава устройството на федерацията беше такова. Запомнил съм баща си с това, че пишеше по 5 листа индивидуален план за подготовка на всеки състезател още когато не се говореше за това. "Ти ще направиш 1200 лицеви опори, след това ще вдигнеш два камъка по 25 кг."
Татко е първият заслужил майстор на спорта и първият удостоен с народен орден, а аз съм вторият Стойчев - получих го за световната титла с младежите. Тогава изгоних 6 некадърници и взех 6 по-малки, които имат бъдеще, за да мислим за следващите години. Всички от тях станаха състезатели.
Треньорската професия е генетично заложена в Радостин. Оттук идва големият му хъс и амбиция за победа. За съжаление майка му не можа да дочака. Почина 5 дни преди неговия огромен успех. Той си беше тук за погребението, а на другия ден се върна при отбора за първия мач от финалите с Пиаченца.
Радо се запали по волейбола покрай мен. Като беше 9-годишен, го искаха много във футбола, изкарваше по 500 на краче. Петър Жеков идва да говорим 5-6 пъти, но Радо тръгна с мен по залите. Така започна да се занимава с волейбол. Лошото е, че аз нищо не можах да му помогна, защото тогава всеко дете отиваше в определена група и все се падаше при други треньори. Но все пак сме си говорили доста, той не е глупав и сега също се съветваме. За по-добър син не бих могъл да си помисля. Изключително съм горд с него, чакам го да се прибере в понеделник.

Иван Донков, "7 дни спорт"