Радо Стойчев приземи стюардеса

Откъде се взе този Радо Стойчев? Няма да чуете подобен въпрос нито за Жозе Моуриньо, нито за Фабио Капело, нито за някой друг от големите във футбола. Големите във волейбола също се знаят: Веласко, Бебето, Баньоли, Гаич, Лозано...
Във вторник някъде до тях се нареди Радостин Стойчев. 39-годишният софиянец изведе Итас Диатек (Трентино) до титлата в най-силното волейболно първенство на планетата - италианската Серия А1. Футболният й еквивалент е Висшата лига на Англия. Радо го направи в първия си сезон на Ботуша.
Само легендите Веласко и Бебето са успявали от раз.
Други в 63-годишната история на италианското първенство няма. Още по-ценно е, че българинът стигна върха с малкия клуб Итас от планинското градче Тренто, което не е и сънувало успех като този.
Животът е странно нещо и обича да си прави шеги. Стойчев също обича да се шегува, казват, че понякога от смешките му боли.
Преди по-малко от 10 години Радо седеше в бара на един хотел в "Албена" и волейболът изобщо не го вълнуваше. Смяташе, че е приключил с играта. Ако не завинаги, поне задълго. Въртеше три заведения и казваше, че му е добре. С приятели откри и ателие за химическо чистене на пазарчето в столичния комплекс "Младост", после още две - в "Люлин" и в Несебър. Парите му стигаха, живееше с размах. В положение като неговото много хора щяха да бъдат щастливи. На Радо обаче му липсваха много неща: адреналинът, големите цели, тръпката от състезанието. И преди всичко победите. Докато беше далеч от волейбола, намери време да се ожени. Сърцето му спечели стюардесата Ели. След сватбата тя спря да лети и роди две деца. Кристиян е на 5 г., а Маргарита - на 3. Бракът е важeн, но никога не може да е всичко за мъж с цел в живота. Назначаването на Стойчев за треньор на мъжкия отбор на Славия изненада волейболната общност, само не тези, които познаваха хъса на бившия разпределител. От Овча купел ще му останат не титлите и медалите, а връзката с Матей Казийски - дете на разведени родители, което буквално спеше в залата. Радо му стана втори баща. От Славия тръгна и приятелството му с Васил Стоянов, още един от шампионите с Тренто.
После съдбата го отведе в Динамо (Москва), където бившият му сътоборник в Тур (Фр) Владимир Алекно го покани за помощник. Радо замина с Матей. Според хорските приказки Стойчев е бил достатъчно умен, за да превърне Казийски в своя ракета носител. Само това обаче едва ли е достатъчно, за да извървиш за отрицателно време пътя до върха в световния клубен волейбол. "Връзката ни с Матей тръгна на базата играч-треньор, когато водех Славия - разказва Стойчев. - Той е безспорен талант, но за разлика от други, влага огромно количество труд. Може би в това си паснахме."
Стойчев получава много обвинения, че докато е бил на заплата в Динамо, е преговарял с Тренто за себе си и за Матей. Че в името на личния си интерес е готов да мине през всичко, че няма чувство за мярка - нито в думите, нито в действията. "Тези твърдения идват от злонамерени хора, които не разбират от волейбол. Истината е, че много отбори ме искаха с идеята за Матей. В Тренто обаче случаят беше различен и аз затова приех. От клуба са ме проучвали две години, преди да ме поканят да поема отбора", категоричен е бившият национал.
Извън семейството му трудно може да се намери човек, който да каже: той е съвършен. Радостин Стойчев не се и опитва да бъде. Съвършен може би не, но вече е специален. И има свое място в историята на световния волейбол. Извоювано с характер, интелект, много труд и малко късмет. Колко българи могат да го направят?

Катерина Манолова, "7 дни спорт"