Радостин Стойчев: Парите не играят в момент като този

Радостин Стойчев - българският треньор дебютант в италианското първенство, е шампион със собствен стил. Любопитен е фактът, че той ръководи отбора със специално разрешение от местната федерация. Независимо от висшето си образование от НСА в София Стойчев нямаше право да води отбор от Серия А. Според правилата на Апенините това могат да правят чужденци с особени международни успехи или треньори, изкарали треньорски курсове на различни нива. Обучение, което няма сравнение с академичното. И Стойчев безапелационно го доказа. Като се добави и семейната му традиция (б.р. - баща му Светослав има световна титла от първенството за младежи Кайро '91), е ясно защо постигна този успех. От мига, в който отборът стана шампион, чак до ранните часове на следващия ден, Радо не се раздели с българския трибагреник.

- Г-н Стойчев, делегатът на италианската волейболна лига Масимо Риги каза, че това е българският шампионат в най-хубавия смисъл на думата.
- По време на турнира за Kупата на Италия, когато играхме срещу Тревизо, президентът на федерацията направи изказване, което мен много ме обиди. Той обяви, че е фен на Тревизо, защото в този мач играели Италия срещу България. Тогава те ни победиха. След като спечелихме титлата, го призовах да изпрати един факс до Българската волейболна федерация да поздрави нашия президент с победата, щом като ние сме България. Според мен един президент не може да си позволява такива изказвания, още повече че в отбора освен българи има и други момчета. Те положиха невероятни усилия за тази победа и затова ги уважавам много.
- С какво надиграхте Пиаченца?
- Специално във финалите срещу Пиаченца бяхме по-добри във всички компоненти на играта.
- Каква премия ще ви даде президентът Диего Мосна?
- Доста голяма. Тя беше уточнена отдавна. Радостта е огромна. Президентът е много щастлив. Всички в града са много щастливи. Видяхте как хората празнуват цяла нощ. И това е не по-малко важна премия за нас. Колкото до финансовата, тя е изражение на успеха. За нас по-важен беше самият успех. Парите са второстепенни.
- Някой все пак би могъл да каже, че без парите нямаше да стигнете до златото?
- Не е така. Отборът беше мотивиран от самото начало на подготовката, защото никога не беше печелил титлата на Италия. Гладът за трофея беше страхотен и едва ли някой е мислил за пари. Това е немислимо в такива моменти.

"7 дни спорт"