Валери Божинов: Трябва да спрем с деленето на тартори и мухи в националния

Валери Божинов напомни за себе си с изявите си за дублиращия отбор на Манчестър Сити. Той дори заби гол на Ливърпул. Въпросът кога ще заиграе голям футбол продължава да вълнува всички, които следят живота му. "Стандарт" се опита да намери отговора от самия него. Макар и малко позабравен, Валери е една от най-големите ни надежди за виза за световното първенство в ЮАР.

- Валери, как се чувствате отново в игра, макар и за дубъла?
 - Страхотно е. Толкова радостен не съм бил от дълго време. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случило през последните 5 месеца. Надявам се, че ще имам още много такива моменти оттук нататък.
 - Кога ще ви видим отново във Висшата лига?
 - Още не съм в нужната форма, но и това може да се случи в мачовете до края на първенството.
 Ериксон ме привика на разговор и ми каза, че има намерение да ме включи в групата за мача с Фулъм. Сигурно няма да вляза в игра, но той иска да усетя подкрепата на публиката ни. Това ще бъде последният ни мач на нашия стадион. После имаме две гостувания. Дори и на пейката ще се чувствам страхотно. Феновете ни са невероятни. Винаги съм чувствал подкрепата им.
 - А какво ще стане, когато се изправите отново очи в очи срещу Евра?
 - Нямам нищо срещу него. Просто не влязох, както трябва в онова единоборство. Той ме бутна, паднах и толкова. Нека не се връщаме към миналото. Това може да се случи с всеки. Част е от футбола и спорта като цяло. Никой не е застрахован от травма. Дано в бъдеще имам повече късмет.
 - Не се ли уплашихте, когато лекарите ви пратиха да се възстановявате повторно?
 - Не. Те прецениха, че не съм напълно готов, и решиха, че състоянието ми може да се влоши. Оказа се, че са били прави.
 Мускулите на крака ми са много по-здрави сега
 - Как се справяте като баща, футболът не пречи ли?
 - Едното не пречи на другото. Когато имаш желание да си добър баща и добър футболист, ще намериш време за всичко. След като съм се наел с тези неща, ще се постарая да се справя.
 - Мислите ли вече какъв ще стане малкият, като порасне - певец като майка си или футболист като вас?
 - Е, сега не му е времето. Още е много рано. Ще го оставим сам да реши. Синът ми обича да си играе с топката и се справя доста добре.
 - А с памперсите как сте?
 - Нямам притеснение, сменям ги сам. Това е част от задълженията на всеки родител.
 - Алисия не ревнува ли от бебето?
 - Не. Той си ни обича и двамата. Когато съм свободен, аз си играя с него, а когато съм зает, е ред на Алисия. Като цяло Алисия няма от какво да ме ревнува. Щастливи сме заедно. В дома ни има много радост.
 - Не й ли липсват изявите пред публика?
 - В момента тя работи за завръщането си на сцената. Стяга се за албум. Записва песни, снима клипове. Готви и страхотни фотосесии.
 Скоро ще видите една нова Алисия
 - С какво си обяснявате спада в Манчестър Сити след невероятния старт в първенството?
 - Млад отбор сме, нищо, че имаме много опитни играчи. Нормално беше да се получи този спад в играта ни. Ериксон предупреждаваше, че това ще се случи. В последно време обаче намерихме отново себе си. Надявам се, че ще вземем всичките си мачове до края. Ако не успеем да си осигурим директно място в турнира за купата на УЕФА, ще пробваме да влезе там през Интертото.
 - Често говорите за Свен-Горан Ериксон като за много близък приятел. Така ли е наистина?
 - Той се отнася много добре не само с мен, а с всички. Питайте и Мартин Петров. Страхотен е и ни разбира. Знае във всеки момент кой от какво се нуждае и какъв проблем има.
 - А собственикът на клуба как се държи с вас?
 - С него отношенията ни са много по-различни - държим дистанция. Идва при нас и ни потупва по рамото, но това е нормално. От нас се иска да изпълним задълженията си, а от него да ни плаща.
 - Говори се обаче, че Ериксон е "пътник". Това как ви се отразява?
 - Честно казано, не обръщам особено внимание на тези писания. И тук, както на всички места често се търсят сензации. В клуба всички знаят много добре, че от първия път нещата няма да се получат. Ериксон е нов, повечето играчи също. Така че ще покажем истинското си лице едва през следващото първенство.
 - Ериксон има славата на голям плейбой. Доколко са верни писанията за него?
 - Вижте, за мен той е много успял човек и като такъв има правото на всичко. Може да си позволи каквото иска, защото е доказал с работата си, че е един от най-големите треньори. Няма отбор, в който да не е направил нещо. И понеже е известен, всички се опитват да си правят имидж с него. Излизат какви ли не сензации. Но преди всичко той е много голям треньор.
 - Манчестър не е голям като Лондон и се говори, че често се засичате с играчи на "червените дяволи". Какво си казвате, има ли омраза, закачки?
 - Не. Всичко е нормално. Само фланелките са различни. Едните са "сини", а другите "червени". Те обаче не правят разлика между хората. Имат значение само на терена. И на двете места сме хора от един бизнес и си имаме уважението. Все пак си изкарваме хляба с едно и също нещо. Разбираме се отлично.
 - А феновете как реагират, когато ви видят на улицата?
 - Тук футболът е много различен като култура. Нямаме никакви проблеми с никого. Често се случва, когато ходим с Мартин по центъра, фенове на Манчестър Ю да ни пожелават успех и да се снимат с нас. Радват ни се и едните, и другите. За англичанина нещата се изчерпват с онези 90 минути в събота. В останалото време животът си тече и всеки гледа своя, мисли за себе си и своите проблеми.
 - Постоянно се говори, че Италия ви липсва?
 - Наистина ми липсва, но не се знае какво ще се случи утре.
 - Медиите на Апенините постоянно твърдят, че гледате с едно око към Рома?
 - Така е, но в момента съм футболист на Манчестър Сити. Казах го и на Ериксон - в голям отбор съм. Но не крия, че ми се играе в един от грандовете в Европа. Сити е идеален трамплин, стига да покажа качества и да имам късмет. Грандовете ги знаем - Манчестър Ю, Барселона, Реал, Милан, Интер ...
 - Бяхте в такъв отбор - Ювентус.
 - Да. Ще ви призная нещо - вчера (б.р. онзи ден) се замислих за Юве.
 Стана ми мъчно, че си тръгнах от Торино
 Невероятно е да играеш за такъв отбор, макар и в Серия Б като мен. Отношението на всички към теб се променя. За съжаление нещата не се получиха. 12 млн. евро са прекалено висока цена, а Фиорентина искаше точно толкова за мен. Не се сърдя на шефовете на Юве, че не решиха да ги платят. Искам да съм жив и здрав. Един ден пак ще играя в такъв отбор, защото имам големи амбиции. Те не се изчерпват само с добрата заплата.
 - С кои от бившите си съотборници се чувате най-често?
 - С много. Преди малко пак се чух с Каморанези и Недвед. Павел дори ми призна, че е имал ново предложение да се върне в националния отбор и да направи още едно европейско, но е отказал. Иначе си говоря редовно и с Пацини. С Виери и Буфон сме на есемеси. Аз съм такъв човек - нямам нищо лошо против никого.
 Гледам в съблекалня-та да има смях и шеги
 Не може да влизаме там, все едно сме на погребение. Затова се старая да съм приятел с всички. Вярно е, че с някои не се получава, но какво да правиш, има и такива хора. Знам кога да поканя съотборниците си на вечеря у дома, кога да излезем навън и да се разведрим. Това са нормални неща за хора, които си вадят хляба заедно.
 - Говори се, че сте сърдит на Пламен Марков?
 - Няма такова нещо. Просто нямах възможност да гледам на живо мача със Северна Ирландия и му го казах. Той знае добре, че винаги съм на негово разположение, стига да има нужда от мен. Всичко друго е спекулация. По този повод искам да кажа нещо. Крайно време е да спрем да делим националния отбор на тартори и мухи. Всички сме едно. Един днес ще вкара два гола, друг път няма да го направи. В следващия мач защитата ще е №1, а после вратарят ще ни извади. Много важно, че един играел на Запад, друг в Турция или в българското първенство. За да направим нещо, трябва 11-те да сме като един на терена. Крайно време е да играем на голямо първенство. Мен обаче ме боли за друго.
 - За какво?
 - За публиката. Не знам какво стана? Помня отбора със Стоичков, Балъков и останалите. Тогава "Васил Левски" беше пълен. Бил съм като дете на мач между Левски и ЦСКА - пак беше същото. Сега и на националния отбор, и на дербито идват по 1500 души. Тъжно е. Не мога да разбера - ние ли изгонихме публиката, или хората се промениха. Ще дам един пример. Преди няколко дни бяхме с Мартин на финала между юношите ни и Челси. На трибуните имаше 25 000 души. Казахме си, че не е възможно, но беше факт. И ни стана мъчно. Искаме и ние да играем пред толкова фенове в България. Имаме нужда да повярват в нас.

Андрей Андреев, "Стандарт"

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe