Стефан и Максим Иванови за началото на мисия Neverest: Все едно се учиш да ходиш

Вече близо седмица Стефан Иванов и 16-годишният му син Максим очакват зелена светлина, за да продължат опита си да прекосят Атлантическия океан с лодка. Двамата започнаха предизвикателството с дължина 6000 км на 14 юни, но бяха принудени да спрат на 26 юни заради проблем с автопилота на лодката, който служи за задаване на посоката на движение.

В момента те се намират на остров Лансароте, който е част от Канарските острови. Стефан и Максим Иванови изчакват доставянето на част, с която ще могат да поправят автопилота и да продължат напред към бреговете на Бразилия.

 

Пред "Дневник" двамата българи разказаха за впечатленията си от мисия "Неверест" за първите 12 дни в открити води.

Чувствате ли се подготвени след първата част от предизвикателството?

Стефан Иванов: Физически сме напълно подготвени. Нямахме някакви мускулни трески, не бяхме съсипани от гребането като усилие. Някои хора казват, че първите два-три дни си като пребит, не можеш едва ли не да разгънеш лакътя си, толкова силно са ти се схванали мускулите. При нас нямаше такива проблеми, дори и мазоли нямаме или някаква преумора.

Не бяхме готови обаче за техниката на гребане в тези големи вълни. Просто не бяхме срещали такива вълни. В океана е много странно това, че няма хоризонтална повърхност. Дори когато гледаш в хоризонта, виждаш едни големи хълмове, които са движат към теб или в друга посока. Върху тези хълмове има вълни и върху вълните има по-малки вълни. Непрекъснато си в някаква разбушувана стихия. Първоначално това е малко стряскащо, защото не знаеш къде е границата, не знаеш кое вече е опасното. Струва ми се, че първите вълни са опасни, а после се оказва, че може да гребеш със затворени очи над тях.

Какво друго ви изненада дотук?

Стефан Иванов: Това, което беше непредвидено, е, че автопилотът ни започна да изключва самостоятелно от време на време. Първо един-два пъти на ден, после след час, след това дори по няколко пъти на час. Това е доста опасно, защото той поддържа посоката, в която се движим. Особено нощно време, когато не знаеш откъде идва вятърът и вълните, като гребеш в почти пълен мрак. Дори луната изгрява малко преди слънцето, така че в голяма част от нощта е пълен мрак. Ако изключа автопилота, вятърът или вълните могат да завъртят лодката и да я изложат с борда към вълните и съответно да я превъртят. Заради това трябваше да спрем непредвидено и да изчакаме да получим тези резервни части за автопилота.

Оказа се също, че силиконът, който бяхме взели и е предназначен за морски цели и яхти, не беше добър уплътнител и почти всички складови отделения се пълнеха с вода, където имаше и храна. Добре, че е вакумирана и голяма част от храната не беше засегната. Но това въздейства на движението ни. Ние трябваше всеки ден да изпомпваме от 50 до 100 литра вода на ден от тези складове. Това също беше нещо непредвидено. Лодката ставаше много тежка. Вместо да се движи с 2-3 възела, се движеше с 1 възел. При спирането ни извадихме всички люкове и ги залепихме с по-надежден полимер. Надяваме се, той да издържи.

Максим Иванов: През нощта дори и топовата лампа да свети на максимум, човек вижда само на четири-пет метра около него. Иначе е пълен мрак и абсолютно нищо не се вижда. Човек е изложен на големи вълни и ни трябва този уред, за да държи посоката.

Какво е усещането да плавате през нощта?

Максим Иванов: Аз лично игнорирам емоцията. През деня тренирах за този момент с гребане за 5-10 минути със затворени очи, за да се уверя, че дори и без да виждам вълните, ги усещам и мога да греба. Баща ми има голям проблем с това. Той въобще не обича да не вижда вълните и мрази да се изключва топовата лампа. Ако я изключиш, не се вижда и на 1 метър.

Стефан Иванов: Все едно те хвърлят в една нова реалност. Все едно се учиш да ходиш. При нас е точно така - учим се да гребем в неблагоприятна среда с тези вълни. Надяваме се да не се преобърне лодката. С времето човек придобива увереност и усещане.

През нощта видимостта е ограничена

Какви опасности крие океанът?

Стефан Иванов: При големите вълни лодката се вдига над тях. Опасни са гребените, вливащите се вълни, които вече могат да залеят лодката и да я преобърнат. Височината на вълните не е чак толкова опасна. Дори средната вълна да е 2.5 м, на две-три минути минава вълна, която е два пъти по-голяма, а след няколко часа преминава три пъти по-голяма вълна с височина около 7.5 м.

Не може да се каже, че гребеш в еднакви условия и вълни. Това е нещо като нов спорт. Все едно се учиш да караш сноуборд и минаваш различни хълмчета. Всеки склон е различен, някой са по-заледени, други са по-отвесни, при трети трябва да сечеш напряко склона. По същия начин е и с вълните. Не ги посрещаш под един и същи ъгъл, а под най-различни ъгли. Доста е забавно и си нащрек. Понякога два часа гребане минават като за десет минути.

Как най-често протича денят ви?

Максим Иванов: Започвам да греба в 7 ч., греба два часа и като ми свърши реда, влизам в кабината и взимам нещо да ям. Може да бъде нещо малко, сладко или цял пакет лиофилизирана храна. Ям нещо, след като съм гребал. После спя за около час и 20 минути, като ми остават още 15-20 минути, за да се подготвя за следващото гребане. Преди да започна да греба, трябва отново да хапна нещо.

Със сигурност храненето ми беше най-трудното. По-трудно е от физическото натоварване, по-трудно от спането и от постоянното слънце. Човек, когато е в тази кабина, някак си не му се яде. Не само че лодката се клати постоянно, но е и ужасно задушно и топло вътре. Заедно с потта и умората на човек въобще не му се яде. Със сигурност знам, че съм ял по-малко, отколкото е трябвало. Вероятно съм отслабнал повече от планираното. Задачата ми, като тръгнем отново, е да се фокусирам повече върху диетата и да поддържам калориите, които са ми нужни.

Стефан Иванов: В смените трябва да се вплете превеждането на прогнозата на вятъра, което правим поне два или три пъти на ден. Да изсушим нещо намокрено, да търсим из спадовете на лодката за нещо, което ни трябва и не знаем къде сме го сложили, да напишем имейл на съпругата ми. Чрез нея държим контакт със света. Нямаме достъп до интернет, а по-скоро изпращаме няколко реда на нея и тя ги публикува. Провеждаме разговори с нея, с някои приятели и нашите навигатори по сателитния телефон. Времето лети и тези 12 дни по-скоро бих казал, че са шест или седем.

Как поддържате лична хигиена?

Стефан Иванов: За тоалетна имаме една кофа и една бутилка и оттам вече всичко отива в океана.

Максим Иванов: За къпане използваме мокри кърпички и сухи шампоани. Човек не става толкова мръсен, колкото в града. Там няма нищо, което може да ни намърси, единствено много сол се събира по нас. Не се къпем всеки ден. Мием се веднъж на три-четири дни, защото това отнема усилия и не е чак толкова спешно и важно.

До среща с пирати не се стигна, но как успяхте да се справите в екстремната ситуация?

Максим Иванов: Тъкмо свършвах да греба, баща ми ме смени и аз тъкмо влизам в кабината. Загледах се в картографа, който ни показва къде точно се намираме и дали има други кораби около нас. Видях, че има два кораба на около 10 морски мили от нас. Единият беше пред нас, а другият зад нас, като ние сме на около 50 морски мили от брега. Заради това е малко странно и двата кораба да са се насочили точно към нас. Започнах да ми става интересно какво става. Продължих да гледам и тогава видях, че и двата кораба почти едновременно изчезват от картата.

Обикновено това става, когато някой кораб изключи нарочно тази система, за да не се вижда на другите картографи. Тогава вече си казах, че това наистина е много странно и трябва да се замисля какво може да бъде. Предния ден Николай Джамбазов ни беше предупредил за пирати до брега на Мароко. Тогава се сетих, че е много вероятно това да са пирати, понеже са се насочили към нас и са ни от двете страни. Обикновено на картографа се виждат имената на корабите, но тези два кораба нямаха имената, а само номерата им бяха изписали. Тогава бях почти сигурен, че са пирати.

Да призная, не ме беше страх. Веднага се мобилизирах и не исках да губя време в притеснение. Отворих люка и казах: "Тате, мисля, че има кораби, които идват към нас, и мисля, че са пирати. Мога ли и аз да изключа нашата система", понеже те не виждат къде сме искали да изключи нашата система, за да можем да избягаме. Той каза, че е малко рисковано, но се съгласи да изключим системата.

Тогава се сетих, че те знаят горе-долу нашата локация. В морето, когато наближиш на 3-4 морски мили, започваш да виждаш лампата на другия кораб. Тогава казах на баща ми, че трябва да изключим и лампата. През това време всъщност вятърът беше доста силен с вълни до пет метра и е доста опасно да се изключи лампата. Баща ми ми каза, че не би искал да гребе без лампа, но предложи, докато той гребе, ще гребе с лампа, но когато му свърши реда, аз мога да я изключа. Това беше перфектно, защото те сигурно щяха да наближат след час и половина или два.

Съгласих се и си легнах да спя. Като станах, изключихме лампата и гребах два часа без лампа. Беше напълно тъмно и аз едвам виждах на един метър от мен, но го направих, за да сме спокойни. Когато изключих лампата, въобще не се притеснявах. Сметнах, че нашата лодка е толкова мъничка и сме сред толкова огромни вълни в този мрак, че шансът да ни открият е много малък, че няма смисъл да се притеснявам. Гледах техните топови лампи и виждах как наближават, обаче бяха надалеч.

Лодката е на пристанището в Лансароте в очакване да потегли.

Какви незабравими мигове ви се случиха досега?

Стефан Иванов: Имаше красиви моменти, в които звездите на небето бяха безброй, тъй като нямаше луна, а едновременно с това във водата имаше фосфоресциращ планктон. Изглеждаше сякаш милиони светулки са плъзнали във водата. Чувството беше сякаш се намираш във космоса и отвсякъде има звезди. Гледката беше приказно красива.

Как ще повлияе непредвиденото спиране на плановете ви?

Стефан Иванов: Имаме храна за около 70 дни и може би за тези 12 дни да сме изяли храна за седем или осем. Може би ще ни стигне и храната не би трябвало да е проблем.

По отношение на придвижването сме по план. Общото време във водата сигурно ще бъде някъде между 60 и 90 дни. Дотук сме изминали около 1000 км от общо 6000 км. Изминали сме малко повече от една шеста за 12 дни гребане. Дотук условията не бяха най-благоприятните, тъй като две нощи и половин ден бяхме на плаваща котва, а в доста голяма част от времето се движихме при страничен вятър. За да достигнем този остров, трябваше да гребем почти на 90 градуса спрямо вятъра, което беше безкрайно уморително. Тогава лодката е безкрайно тежка и се движи с много бавна скорост към целта. Средната ни скоро до момента е по-слаба, отколкото би била оттук до Кабо Верде. Вече оттам към Южна Америка ще видим.

Сигурен съм, че ще има нови предизвикателства. Почти всеки ден има нещо ново, което ни изненадва и нещо, с което не сме свикнали.