Великият Пини Гершон: България е моят втори дом (видео)

Легендарният старши треньор Пини Гершон даде обширно интервю пред bTV, в което говори за различни теми от лична и професионална гледна точка. Бившият селекционер на българския национален отбор и двукратен шампион от Евролигата с отбора на Макаби (Тел Авив) сподели мнението си за ситуацията с коронавируса, какво е да отговаря за националните гарнитури на своята родина Израел, за титлите, за България и още.

За COVID-19 - "Може и да има полза от коронавируса. За този период беше полезно играчите да се научат да работят сами със себе си - без топка, без климатик, без достъп до залата. Баскетболистите научиха как да подобрят кондицията си без да боравят с топка"

"Трябва да извличаме позитивите си от всичко. Да седнем и да плачем няма да ни помогне"

"Започнахме да тренираме безконтактно. Днес имах тренировки от 10:00 часа сутринта до 18:00 часа вечерта. Всяка тренировка беше с около 20 баскетболисти, със спазване на социална дистанция, включително и при треньорите. Никакъв контакт. Без игра един на един, нищо което да изисква контакт. Вярвам, че до 1-2 седмици всичко ще се върне към нормалното."

"Най-важното нещо е, че към този момент не можем да играем за публиката, за феновете. Всички спортове са за феновете. Не за играчите, не за треньорите. Без феновете играта просто не е същата. Надявам се, че отново ще можем да пълним залите. Дори, ако трябва да използваме 1/3 или половината капацитет, пак ще е окей. Ако хората могат да седят в ресторант на един метър един от друг, така могат да седят и в залата. През седалка."

За титлите с Макаби и уроците - "Дори и да не се връщам, хората ме подсещат. Честен съм, не знаех, че преди два дни преди години съм спечелил първата си европейска клубна титла. На 13 май. Не знаех, но някой ми прати репортаж от мача. След това гледах един канал, на който пускат емблематичните мачове."

"Имам 3 титли Първият път, както ви казах, научих много, за да подобря лекциите и знанията си, за да помогна на треньорите. Имам три европейски титли, но имам да уча още, за да науча треньорите как да учат децата..."

"Няма ден, в който да не мога да науча нещо от някого. Всеки ден научавам нещо ново, иначе е пропилян ден.... Това е отговорност да развиваме деца, кадети юноши, Трябват ти знанията да можеш да го правиш. Това не са клипчета в интернет, това е съвсем друг баскетбол. Това е как да играеш баскетбол."

"Всеки ден можеш да научиш нещо ново, всеки ден от всеки треньор. Няма значение дали е 3 нива под теб. Той може да е много добър треньор, защото е наблюдавал още 10 треньора, учил се е от тях, взел е 5% от единия, 10% от другия, 15% от третия, няма значение. Така е станал добър треньор, така че можеш да учиш от всеки. Дори за малките неща"

За работата с България - "Ще опитам да съм честен. През това време изкарвах добри пари в Гърция и се чувствах като президента на България. Федерацията направи страхотен трик. Дойдоха до Гърция с автобус с 15-20 журналисти. Не можех да им кажа: "Върнете се в България без треньор". Може би някой друг може да го направи. Вижте, не знаех нито играчите, нищо не знаех. Не знаех кого ще тренирам."

Имах предизвикателство. Има две неща, които не мога да забравя, и ще ви ги кажа. Първо, че България беше пета в Европа с Голомеев и това беше преди Европа да стане с толкова много страни. Баскетболът в България тогава беше един от по-добрите в Европа."

"Имам сантимент към България. През 1994-а Тошко (Стойков) беше на 18 години и аз го исках в един от отборите, които водих в Израел. Беше млад, не знаеше две думи на английски. Знаеше само "да" и "не", нямаше трета дума. В крайна сметка не се получи."

"Не знаех кого ще водя, но си казах, че да си между 16-е най-добри в Европа ще е трудно, но аз ще го направя лесно. Не знаех с какво разполагам. Знаех Голомеев и Пейчев и, разбира се, Тошко. Това знаех за българския баскетбол и те ми помогнаха, това беше друга причина."

За втория дом - "За щастие аз съм и българин. Български гражданин съм, дядо ми израстна там и прекара по-голямата част от живота си там. Той ме научи на Бар Мицва, нали беше равин. Без съмнение беше огромна част от живота ми. Всеки път, когато пристигна в България, е като да отида във втория си дом"

"Аз харесвам всичко в България. Всичко! Храната, жените, имам много добри приятели, баскетболът. Наистина всичко!"

За отказа му да напусне паркета, след като е изгонен в мач от предсезонна подготовка от НБА между Макаби и Ню Йорк Никс - "Историята в този мач е следната: един от съдиите в мача беше в пробен период в НБА - млад съдия. И той започна по елегантен начин да ни ощетява. Окей, веднъж, два пъти, ние просто играехме мач от НБА. Те така или иначе имаха предимство от нас. В един момент го попитах: "Мислиш ли, че имат нужда от помощта ти?" Той ми отговори, че нямам право да му говоря така. Тогава започнах да ругая всичко живо пред очите си и ми свири техническо. 

Беше правилно решение от негова страна и го приех, защото, когато започна да ругая, не повтарям една ругатня с друга. След 3-4 минути играч от Никс му се ядоса заради отсъждане. Той взе топката и я захвърли в краката му, като го напсува по същия начин. Техническо обаче не последва. И когато този съдия мина покрай мен отново, реших да го попитам: "Извинявай, ти не разбираш английски ли? Моят английски не е добър, но все пак с какво неговата псувня беше по-различна от моята? 

Той отвърна: "Не се занимавай с мен". И в този момент цялата налична кръв в моята марокано-българска глава се събра ето тук (главата). Попитах го: "Кой по дяволите си ти, че да не те закачам? И той изкрещя: "Вън!". Казах му: "Не, аз няма да напусна, ти ако искаш, напускай залата". И започнаха да идват до мен разни хора да ме убеждават да изляза от залата.

В крайна сметка комисарят на НБА Дейвид Стърн звънна по телефона на някой от съдийската маса и той ми даде да говоря с него. "Пини, в момента цяла Америка гледа. Този мач е на живо. Хората чакат да продължи. Не може да продължи, докато не се прибереш в съблекалнята. Това забавяне в Америка струва много пари. Моля те, прибери се в съблекалнята, ще ти пуснат срещата по телевизията и всичко ще бъде наред".

Ако не беше Стърн, аз никога нямаше да напусна залата. Щях да бъда и досега там, на същото място, и да чакам този мач да се поднови."

За отношенията с БФБаскетбол - "В България им липсвах много преди да стана отговорен за израелската федерация. Многократно сме сядали с Георги (Глушков) и сме говорили на тази тема. Аз вярвам, че в България вие имате по-добър потенциал за баскетбол, отколкото ние имаме в Израел. Но имате нужда от някой, който да ви хване за ръка и да ви напътства. Парите са проблем, но не вярвам, че са единствения проблем. Но генетично, българите са с по-добър потенциал от израелците. И това е сигурно! Нацията ви е просто е по-висока и по-подходяща за баскетбол от нашата. И тогава го вярвах, и сега го вярвам."

"Глушков знае, че съм до него, когато пожелае. Той знае, че само трябва да каже. Ние сме добри приятели и винаги съм готов да помогна.", сподели 68-годишният бивш наставник.