Димитър Златанов: Промяната в българския волейбол е закъсняла, но абсолютно необходима

Легендата на световния волейбол Димитър Златанов е в онази група от хора, които са най-уязвими на пандемията от коронавирус. На 71 години членът на Залата на славата и новоизбран в Управителния съвет на родната федерация трябва да ходи на пазар между 8:30 и 10:30 часа, както и да избягва всякакви социални контакти. По тази тема и по волейболни въпроси той говори специално за „Тема Спорт”.

Здравейте, г-н Златанов, как сте, как се справяте в това извънредно положение?

- Справяме се идеално. Ние спортистите сме дисциплинирани хора и когато трябва да се спазва дисциплина, това е закон. У дома, приятно е, четем книги, гледаме новини, домашна работа си довършваме, слушаме музика. Търсим начин да разведрим настроението в тази сложна обстановка. Да се надяваме, че по-бързо ще отшуми.

 

 

Успявате ли да се абстрахирате от случващото се около вас?

- Не може да бъдем изключени от случващото се, защото сме част от това общество. Интересуваме се какво става и желанието ни е всичко да завърши по най-добрия начин в тази борба с изненадващата и жестока пандемия. Според мен засега много добре се справят хората от кризисния щаб и нещата, които се правят от медицинска гледна точка, които според мен са на световно ниво. Една малка част от нашето общество обаче все още не разбира какво ни е сполетяло и не иска да спазва разпоредбите, които се създават. За съжаление 

това подронва имиджа на нашия народ 

като дисциплиниран.

В тях предполагам включвате не само по-младите, но и онази група от по-възрастни, които не се съобразяват с предвидения за тях период за излизане по магазините?

- Абсолютно. Аз съм в последната група, но все още не съм ходил по магазините. Когато трябва, ще го направя и ще се възползвам от това предимство. Да се надяваме, че и останалите ще го правят. Трябва да има ред и дисциплина. Според мен голяма част от сънародниците ни подценяват жестокостта, която ни предложи този вирус. Не го осъзнаваме, защото не ни е дошло до главата и дано и да не дойде. Виждате Италия, където е нещо невероятно. Там близките не могат да изпратят родители и баби в последния им път. Такава е жестокостта, отиват някъде в неизвестното.

 

Разкажете за случващото се там, синът ви също е там.

- Не мога да разкажа конкретно, защото не съм в Италия, но по информацията, която получавам, това наистина е жестоко. В съзнанието ни трябва да се подготвим за това, което става там, за да сме готови да го посрещнем. Христо ми казва да си стоим у дома и да не излизаме, защото това е нещото, което трябва да сторим, и да няма никакви контакти. Всички знаете какво става в Ломбардия. Нещата са много сложни – хиляда души на ден почиват, военните идват да изнасят роднините на хората, за да ги закарат някъде да ги погребат…

 

Смятате ли, че го неглижираме, защото съперникът не е срещу нас и не може да оценим, колко е опасен?

- Именно. Тази неизвестност, понеже го няма човека отсреща, който ще ни зарази, и не знаем нищо. Заради това подценяваме нещата и подхождаме лекомислено. Не може да сме безотговорни към нас самите, съседите, близките и всичките ни сънародници. Затова и апелът ми е всички да са дисциплинирани, от най-малкия, до най-големия. Иначе сами си усложняваме нещата.

С вашия огромен опит можете ли да сравните този бич с нещо?

- Не, категорично. Това е нещо, което

не съм виждал в съзнателния си живот. 

Няма база за сравнение.

Ако трябва да говорим за спорт, в тази ситуация какво бихте казали на спортистите, които се чудят по цял ден какво да правят?

- Нека, както всички правят по цял свят, да намерят начин да поддържат форма в домашни условия. Трябва да мислят как това ще отмине и те ще бъдат готови да се върнат на терена.

Да поговорим за българския волейбол. Избраха ви за член на Управителния съвет на последното събрание. Как вие виждате бъдещето на спорта?

- Тази промяна, макар и закъсняла, бе необходимата промяна, за да се поеме нов път за развитието на волейбола ни. Доста изпуснахме позициите и сега трябва да се проведат серия дискусии, да се чуят различни мнения, за да се вземе най-правилното за управлението на спорта ни. Не говорим само за топка, игрище и 12 състезатели, много други неща са, за да стигнем до крайния продукт. Администрация, финанси, организация, технически елементи, много неща са. Ако искаме машината да заработи, трябва да направим промени. Федерацията се развиваше едностранчиво, а сега това ще се промени.

Така е, федерацията се управляваше от един човек, докато сега УС изглежда доста пъстър. Ще успеете ли да постигате консенсус в този му вид?

- Вижте, този Управителен съвет може и да добие промени в бъдеще. Не вярвам да се запази в този си вариант. Така че тепърва ще видим как ще работим.

Какво бихте казали за развитието на първенството? Как според вас ще завърши сезонът?

- Аз моето мнение съм го изпратил вече. Има много неизвестни относно евентуалното доиграване на сезона. Никой не може да каже кога би могло да се случи това, защото не зависи от нас. Не е въпрос на желание на кризисния щаб, а на обстановката в страната и света. Да, ние сме по-малък народ и се надявам, че по-бързо ще приключи тази криза, но нещата зависят и от международната федерация, европейските календари и техните решения. Това, което трябва да направим, е

да мислим за следващите сезони 

да изградим нов модел, който да се знае, че ще бъде като еталон. Кога ще започне, кога ще приключи и така. Да използваме това мъртво време, за да организираме бъдещите турнири. А дали ще се доиграе сезонът или не, това не е толкова важно.

Има дискусия обаче дали първенството да е с нулева година или с шампион, ако приключи сега.

- Има три предложения пред УС. Нулевата година някак не ми допада. Хубаво е на база сегашното класиране да се определят медалистите и те да знаят, че когато започнат европейските турнири, те ще участват в тях. Така ще могат да си направят сметката и ще бъдат готови със селекция и подготовка. Но по-важното е това, което вече ви казах – какво правим със следващата година и новия сезон. Иначе има шампионати, където се надяват да подновят сезона, защото очакват по 5-8 хиляди души и плащат по 50-70 евро на билет. Това са приходи, на които те разчитат, а ние на това не разчитаме, защото играем пред 200 човека. Така че – дали ще доиграеш или не, няма значение. Важното е какво правим с новия сезон, под каква форма, с колко отбора ще бъде, кога ще започне… Защото това са неща, които всеки клуб трябва да ги вземе под въпрос.

Стигаме и до неизвестното – дали изобщо клубовете ще имат парите, за да участват някъде, предвид икономическата криза, която ще ни сполети.

- Естествено, това също не може да се подценява, ни най-малко. Тук говорим за бюджети, определяне на състави, треньори, лекари и какво ли не. В трудната ситуация ние трябва да се съсредоточим върху организационния процес, без значение дали става въпрос за национали, Суперлига или подрастващи. Да направим работеща структура и да я следваме.

Знаете ли как ще реагират в Италия?

- Не мога да ви кажа. Досега няма никаква информация. Там е сложно, защото очакват приходи от билети, но в същото време в момента на никой не му е до игра. При тях обстановката е много тежка и едва ли някой в момента мисли как ще доиграва първенството.

Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"