Почетино и Тотнъм са изправени пред истинска криза

Маурисио Почетино се превърна в експерт по смесените послания в последните няколко месеца, но нямаше никакъв прикрит смисъл в унижението, поднесено от Байерн (Мюнхен) на него и неговия Тотнъм.

Това беше най-позорният резултат, откакто аржентинецът дойде при „шпорите“ през май 2014 г. Един жесток човек би казал, че това е най-позорният резултат в последните му седем дни, след като лондончани бяха изхвърлени от турнира за Купата на лигата от представителя на четвъртия ешелон Колчестър Юнайтед.

Думата „криза“ често бива използвана за щяло и нещяло, ала в настоящия контекст именно в такова положение е Тотнъм след крушението 2:7 насред своя нов бляскав дом. Почетино със сигурност е изправен пред най-дълбоките въпроси в своята кариера в клуба и на тях трябва много бързо да бъде намерен точният отговор.

Разликата, отразена на таблото, сама по себе си е достатъчно лош атестат (за първи път в историята си „шпорите“ допускат седем гола на собствен терен в голямо състезание), ала жалката капитулация направи изживяването още по-кошмарно за мениджъра и неговите футболисти. Освен това липсата на отговор срещу връхлитащата опасност и оставящата Байерн в широко отворени пространства тактическа наивност значат, че с пръст трябва да бъде сочен и Почетино, а не само играчите му.

Аржентинецът е обичан от феновете на „шпорите“ и това е напълно заслужено, след като ги изведе в забележителен поход до първия им финал в историята за Европейската купа, загубен от Ливърпул в Мадрид през юни т.г. Проблемът обаче е, че дори и такава обич си има етикет със срок на годност и хорът от освирквания от останалите накрая на мача с Байерн привърженици навлезе в заплашителна тоналност.

Иронията е, че Тотнъм беше отличен в първите 35 минути и много неща се решиха от удивителния гол на Роберт Левандовски на прага на почивката между полувремената. Тревогата за Почетино и президента Даниел Леви произтича не от играта, а от липсата на сърце, дух и вдъхновение. Тепърва предстои да видим какво значи това отчайващо представление за дългосрочното бъдеще на аржентинеца, ала не си правете илюзии – това са клуб и мениджър в беда. Няма какъв друг реалистичен извод да се направи от това бедствие.

Изглеждаше, че облаците са се вдигнали след трудно извоюваната победа с 10 души срещу Саутхамптън в събота, но гръмовете и светкавиците, скупчили се около стадиона преди началото на мача с Байерн, бяха символични за приближаващата се черна нощ за Почетино и Тотнъм.

Към края на двубоя, когато баварците бяха нанизали седем гола и всъщност заплашваха да добавят и още на сметката си, стадионът бе опразнен в голяма степен, играчите на домакините гонеха топката като на извратен пиян морков, а мениджърът им изглеждаше като обладан от духове.

Те се провалиха в опита да отвърнат на нанесените им удари от Байерн и ги приеха върху себе си с пълна липса на съпротива. Това говори за отбор в голяма нужда от обновяване и освежаване, както и за мениджър в най-трудния си етап, откакто е в Северен Лондон.

„Шпорите“ с право ще посочат факта, че миналия сезон изгубиха първите си два мача в групата в Шампионската лига и после все пак стигнаха финала, ала тогава не показваха подобен безсилен вид. Крушението във вторник вечерта бе такъв шок, че свръхмощно разтресе целия клуб от играчите до борда на директорите.

Това бе загубата у дома с най-голямата разлика за всички английски отбори в историята на европейските турнири. Няма как тук да се извади добра новина. А не трябваше да е така. Тотнъм седеше на масата на най-големите през юни в Мадрид, а сега беше пометен и дори не показа сърце да прекрати унижаващото поведение на съперника.

Клубът и Почетино днес са изправени пред кръстопът и следващите дни ще бъдат решаващи за определянето на посоката им оттук насетне. Нещо не се усещаше съвсем наред около мениджъра и Тотнъм след финала на ШЛ и всеки най-малък недостатък бе хирургически точно и хладнокръвно наказван от Байерн на същата сцена, която донесе на „шпорите“ толкова много слава през миналия сезон.

Почетино е в клуба от вече над пет години и отборът очевидно е в застой, а Кристиан Ериксен изглежда като да се насилва да играе с екипа на лондончани, след като пропадна летният му трансфер. Отколешните партньори в центъра на защитата Тоби Алдервейрелд и Ян Вертонген също са с изтичащи договори.

Мениджърът все още се ползва с доверие. Не бива да бъде забравяно какво успя да постигне миналия сезон без нито един входящ трансфер, пък и той може с известно право да защитава тезата, че настоящият спад е резултат на задържането твърде дълго време в отбора на някои играчи и на невъзможността за освежаване на състава с нови лица, след като парите отиваха за строежа на иначе великолепния нов стадион.

Ако трябва да се стоварва вина, не цялата следва да бъде изсипвана върху аржентинеца.

При все това обаче, когато той говори за играчи с „различни приоритети“ след срамното поражение от Колчестър, неминуемо изникват въпросите за липсата на единност в състава, а към това се прибавя и липсата на характер и твърдост при започването на шамаросването от страна на Байерн. Да, първите 35 минути бяха отлични, ала това не се брои, когато си допуснал седем гола у дома си в елитното клубно състезание в Европа.

Почетино е един от най-високо ценените треньори на Стария континент и редовно свързват името му с Реал Мадрид, а личната и професионалната му гордост ще да са били люто ранени от преживяното във вторник. При цялото доверие и добра воля към него обаче аржентинецът знае правилата. А според тях днес той е под най-голямо напрежение откогато и да било след встъпването си на стария „Уайт Харт Лейн“.

Фил МакНълти, „Би Би Си“

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe