)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Фернандо Торес сякаш от нищото стовари на футболния свят решението си тази година да е последната в кариерата му на футболист. Преминал през купища отбори и перипетии, спечелил много титли и сърца, Ел Ниньо е отличен събеседник, с когото е удоволствие да се общува. Това интервю е поредното доказателство.
- Как реши да изненадаш така цяла още закусваща Испания миналия петък с новината за окачването на бутонките на пирона?
- Това бе едно много премислено решение. Когато го взеха други бивши съотборници, много ме заболя. Помня как застинах, когато Стивън Джерард се оттегли. Казах си: „Край! Дотук! Вече няма да го гледам, а колко се наслаждавах от това. Колко много още неизказано и ненаправено остана.” Това е решение, на което сякаш никога няма да му дойде редът при теб, докато не му дойде, и когато прецениш множество неща, мислиш, че е най-доброто като ход. Както сторих и в Атлети: исках да потърся знаков момент, хубаво сбогуване. Ценя повече напускането, когато сметна за добър момента, отколкото когато просто ми се е дощяло. Когато взех решението и го казах на клуба, президентът остана в шок и започнаха въпросите „защо?”, „сигурен ли си?”, „искаш ли да останеш обвързан с клуба?”. Това само забави обявлението. Решението ми е премислено и съм 100% сигурен в него.
- Да не те замъчи изведнъж носталгията по Испания?
- Не. Много се наслаждавам на живота в Япония с моето семейство и всичко изживяно тук бе фантастично. Опознахме невероятна страна, с хора с благородни сърца, които ни научиха на толкова много неща. Във футболно отношение обаче усещам, че за изискваното от самия мен ниво на мое представяне скоро ще дойде моментът да не се покрива с реалността, а предпочитам да съм честен и да потърся сбогуване, преди да е дошъл този миг. Имах тази и още една година договор, но не става въпрос за изпълнението му, а да го изпълнявам по възможно най-добрия начин и за двете страни в него.
- Представянето ти в Япония под или над очакванията ти беше?
- То не повлия на решението. Водех се повече от усещанията ми в душевен отколкото във физически план. Естествено, вече всичко ми струва далеч повече усилия. Нямах очаквания какво ще ме чака, когато дойда тук, нито какво ми предстои. Дойдох просто да изживея пълнокръвно едно приключение и точно това ми се случи.
- Хареса ли ти японската лига?
- Тя има огромен потенциал и в нея играят доста на брой големи играчи, като полето за подобрение тепърва е огромно. Културният шок е много голям и трябва да се подобрят в определени неща, ала основата е добра и потенциалът е масивен.
- Оттегляш се на 35 години. Отрази ли ти се толкова ранният дебют и форсирането на контузеното коляно заради участието на Мондиал 2010?
- Казваш го, като че на 35 години още съм младеж. Договорът ми приключва, когато ще съм на почти 37, но искам да сложа точката тук и сега, защото не искам да стигам до момента, в който ще се озорвам да тренирам. Предпочитам да си отида от футбола с ясното съзнание, че съм се наслаждавал до последния си ден. Годинките вече са много: започнах на 17, много мачове, много контузии. Да играеш на топ ниво в трите най-силни първенства на света ти струва много във физическо отношение. Дори и днес обаче бих форсирал участията си с контузии, ако можех да направя този избор.
- Мислил ли си си какво ще правиш в бъдещето?
- Към момента ще си почивам. Ще продължа да сътруднича на Саган Тосу, за да му помогна с опита си да израсне, да получи повече популярност по света, което е желанието на клуба. Извън това нямам никакъв краткосрочен план. Изработих си възможността, не зная точно колко дълго, да си почина, да съм със семейството си, да се насладя на плодовете на труда си толкова дълги години и да се подготвя за онова, което може да дойде при мен в бъдеще.
- Ухапал ли те е вече комарът да те зарази с треньорската болест?
- В последните години наистина съм мислил за това. Преди не ми минаваше през главата, ала накрая виждаш, че това е най-близкият начин да останеш свързан с терена. Имах големия късмет да съм работил с много добри треньори, от които съм научил страшно много. За нещастие футболистът не си дава сметка за наученото и носеното вътре у него, докато на терена не види, че с времето му остават все по-малко дадености и се налага да използва повече опита си. Затова и в последните години се замислих да стана треньор, макар че според мен това си е призвание. Щом приключа курсовете, ще видя дали имам нужните способности и къде ще ме отведе животът. Може пък накрая никой вариант да не ми почука на вратата.
- Смята се за свършен факт, че ще се върнеш в Атлети. Чак Коке и Саул го поискаха публично. При визитата в Япония преди месец на Енрике Сересо и Хил Марин от ръководството отвориха ли ти вратата за завръщане в клуба?
- Нямаше нищо конкретно извън споделените множество неща от кухнята. Те знаят, че винаги могат да ми се доверят. Аз винаги съм им давал съвети според моите разбирания за това кое е по-добре за клуба, но накрая те решават. Смята се за свършен факт бъдещото ми завръщане, ала в края на краищата Атлети е моето семейство, моят живот, така го чувствам. Аз винаги съм се представял най-добре там където е имало чувства, страст отвъд футболното, а колкото по-големи са били тези чувства и усещания, които не може да се обяснят, толкова по-добре ми се е получавало. Най-вече в двата ми етапа в Атлетико.
- Но не каза твърдо – ще се върнеш ли в Атлети?
- Неизбежно отново ще пресечем пътищата си, но за онова, което искам да направя в Атлети, трябва да се изградя. Предвид очакванията на хората за този момент, ще са ми нужни време, подготовка и образование, защото няма да се връщам, за да съм говорител или свръзка между играчите и ръководителите. Ако го сторя, ще е на длъжност, която да ми позволи да направя клуба по-голям отколкото в момента, да постигне непостигани досега в историята му неща, да си възвърне стари поизгубени ценности и да подсили изкованите в последните години, да се чувстват ражданите в момента дечица след време горди като мен да са от Атлети. Аз изживях по-различна ера, а родените преди няколко години деца гледаха Атлети да печели трофеи почти всяка година – това трябва да го обединим.
- След 15 години в елита и спечелени всички големи купи на клубно и международно ниво, липсва ли ти нещо в биографията?
- Винаги съм се местил с мисълта за титлите, които да останат след време във визитката ми. Липсват ми победи в изгубените финали, защото съм бил на крачка от тях. Онзи в Милано е несравнима болка, която никога няма да си отиде, а имам и още една такава рана в Шампионската лига. Загубих с Челси финали на световното клубно първенство срещу Коринтианс, на суперкупата на Англия срещу Манчестър Сити, на Суперкупата на Европа срещу Байерн (Мюнхен), а и никога не съм печелил шампионска титла. Разбира се, че може да се иска и още…
- Забравяш за изгубената Суперкупа на Европа срещу Атлети…
- А да! Тази я спечели Атлети… Отвъд титлите обаче, когато решиш да се оттеглиш, си даваш сметка, че те са следствие от играенето за големите клубове и плод на общия труд, тъй че не са най-важното. В дните след обявяването на оттеглянето си видях, че най-голямото ми постижение е спечелването на уважението на всички във футбола: получаването на съобщения от съперници, от федерации, от бивши съотборници… Ето това ме кара да се чувствам горд, че съм направил нещо различно, че съм допринесъл с нещо за футбола в замяна на всичко, което той ми подари.
- Да минем към няколко хипотези. Ако беше приел офертите на Реал Мадрид, какво би станало?
- Не обичам да говоря за хипотези, но това нямаше как да се случи никога. Всички казват, че няма невъзможни неща, ала точно това бе такова. Никога не би ми минало през главата.
- Ако не беше отишъл в Ливърпул, а беше останал в Атлети…
- Много е трудно да си спомни човек какво представляваше Атлети в онези времена. Беше много сложна ситуация. На изживелите го привърженици им е трудно да се върнат назад във времето и да осмислят каква беше действителността.
- Ако не беше отишъл от Ливърпул в Челси…
- Тръгнах си от своя дом – Атлети, за да печеля титли и по много други причини. Когато си тръгнах от Ливърпул заради Челси, преследвах същите цели, тъй че не съжалявам.
- А ако беше отишъл в МЛС в САЩ вместо в Япония…
- И за това не съжалявам. Ако мога да се върна назад, пак бих сторил същото, защото в онзи момент бях сигурен, че това е най-правилното и доброто решение за мен и семейството ми. Когато нещата са ти се стекли добре, винаги казваш, че би постъпил по същия начин. Ако обаче би постъпил другояче, е нямало да ти се случи последвалото. Ако не бях отишъл в Ливърпул, нямаше да изкарам този невероятен етап там. Ако не бях отишъл в Челси, нямаше да спечеля трофеи. Ако не бях отишъл в Милан, може би нямаше да мога да се върна в Атлети. А ако ми се каже да избера само един етап от кариерата си, веднага бих посочил втория ми в Атлети. В него в индивидуален план изстрадах най-много в определен смисъл, но и най-много бях изпълнен от емоции, а за мен футболът е емоция. Чувството от спечелената световна купа е равносилно на онова от последния ми мач на „Метрополитано”, че дори бих казал и по-хубаво. Както и онзи следобед на площад „Нептуно” с трофея от Лига Европа или последния ден на „Висенте Калдерон”. Това е повече от спечелването на световна купа заради онова, което нося отвътре, което не мога да избирам. Това е много по-голямо.
ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II
Хавиер Матайянас, „АС”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)