Интервюто с Варан: Опитът от падението е ценен за растежа

Рафаел Варан вече е изживявал и печелил почти всичко възможно във футбола, а е още само на 26 години. Тази пролет обаче се замисли за своето бъдеще след вече осем прекарани години в Реал Мадрид. Централният защитник смята себе си за постоянно учещ се и развиващ се футболист и се изкушаваше от мисълта за промяна на обстановката и нови изпитания, ала клубът и завърналият се старши треньор Зинедин Зидан промениха вижданията му.

-         Може ли да се изведе някакъв позитив от този сезон?

-         Сезонът беше много труден, особено на психическо ниво, но винаги има и по нещо положително. В подобни моменти се виждат истинските мъже, защото никой не може да се скрие, и се опознаваме по-добре. Съблекалнята не се взриви, а имаше всички предспоставки за това, което е позитив. Също и завръщането на Зидан.

-         Да не би отборът да се е поотпуснал след златната ера?

-         Не вярвам да е това, има много други причини за спада. Не можем да сме винаги на върха на света, да печелим десет Шампионски лиги. Въпрос на цикли. Всички си мислеха, че и три поредни Европейски купи са нещо невъзможно, а ние го постигнахме. Няма как обаче непрестанно да се побеждава, защото винаги изникват трудни моменти. Освен това доста години играем повече мачове от останалите, всички искат да ни вземат скалпа, всички се затварят срещу нас, а тези неща оказват и психическо, и физическо влияние. Истината е обаче, че в никой момент не се влезли в този сезон с настройката, че сме най-големите. Винаги сме били скромни и готови за битка. Все някога хвърлянето на толкова усилия те лишава от енергията да се пребориш в трудните мигове – човешко е. Можеше да ни се случи и миналия сезон, няма как да си винаги в топ форма.

-         Вярвате ли обаче наистина, че без Кристиано Роналдо имахте нужния отбор за продължаване на печелене на трофеи?

-         Да, твърдо. Дори започнахме много добре сезона, понякога с по-добра игра и от миналия, ала резултатите не придружаваха представянето ни. Животът е равновесие и понякога нещата просто се обръщат срещу теб. Негативното докарва още негативно и се получава спирала, по която се и стече целият ни сезон.

-         Какви спомени имате от Лопетеги и Солари?

-         Добри и от двамата на човешко ниво. Сантиаго Солари дойде в труден момент, а Юлен Лопетеги нямаше късмет с резултатите, въпреки че работихме много добре с него. Научих доста и от двамата. В лошите сезони трябва да се бориш дори повече от нормалното и ние го сторихме, ала не ни се получаваха нещата. В злополучната седмица – срещу Барселона за купата и срещу Аякс – дадохме всичко от себе си и според мен можем да вървим с високо вдигнати глави и да не чувстваме срам, когато поздравяваме публиката ни. Формата ни не бе идеалната, ала поне се борихме.

-         Как видяхте себе си в индивидуален план?

-         Трудно ми бе да набера старт. До контузията ми срещу Барса в първия полусезон не бях себе си, защото нямах време да си почина и да се подготвя за сезона. Световните шампиони от 1998 г. ни предупредиха за това. Зизу ми каза, че специално на мен не ми е отнело много време да се върна в оптималното си състояние, но когато отборът страда, страдаме и в защитата. В подобен лош за отбора сезон е трудно да се оцениш индивидуално. Зная, че не съм изиграл най-добрия си сезон.

-         След като сте спечелил всичко, и то на толкова крехка възраст, имате ли все още цели в Мадрид?

-         Да, разбира се. Още съм много млад. Според мен съм на границата между младостта и опита, та се надявам този сезон да видим най-добрия Варан в цялата му кариера, и то с екипа на Мадрид. Ще имам почивка за първи път от доста време насам и ще направя цяла предсезонна подготовка. Смятам, че Зизу е треньор, който може да ме направи още по-добър футболист.

-         Казвам го, защото във Франция се писа наскоро, че обмисляте да потърсите друго приключение далеч от Мадрид…

-         Такъв е животът на елитния футболист, че винаги обмисля разни неща – как да се подобрява, как да се чувства щастлив. Аз никога не свалям гарда и мисля какво мога да подобря и каква допълнителна мотивация да намирам на терена. Защо да не го правиш?!

-         Значи сте обмислил и мястото Ви е в Мадрид…

-         Аз искам да продължа в Мадрид и догодина. Сигурен съм, че пак ще изживеем силни емоции и че сезонът ще е много добър.

-         Пък и едно напускане след такава разочароваща година би било леко грозно, нали?

-         И тъжно. Всичко все някога си има своя край, ала след такъв сезон не желаех да си тръгна, особено при историята ми с този клуб, с тази публика, с всички.

-         Продължавате ли да усещате уважението на публиката?

-         Мисля, че да. Винаги се старая да си върша добре работата и съотборниците ми да могат да разчитат на мен, защото хвърлям много пот. Феновете знаят, че с мен може да се спечели Шампионската лига или световната купа, както и че в сезони като този няма да се скрия.

-         Къде и кога умря самочувствието на този отбор? Може би след загубата от Барса след толкова хвърлени усилия…

-         Не мисля, че е самочувствието, но наистина този сезон дойде един момент, в който хвърляхме повече усилия от нормално, дори и в сравнение с печеленето на Шампионската лига, а нищо не се получаваше. Това бе много тежък удар за нас, тъй като дадохме огромен разход на физически и психически сили. Говорихме си за това в съблекалнята – че е била най-тежката седмица в нашите кариери. На всички ни. В живота и във футбола понякога късметът те докарва до върха, както ни се случваше в предишните години, но не и в тази. Когато преглеждаш някои от мачовете ни този сезон, си казваш: „Невероятно е, че паднахме!”. Но трябва да го надмогнеш.

-         Зидан първо изненадващо си тръгна, а после изненадващо се завърна. Как го приехте Вие?

-         След толкова успешен цикъл е трудно за всички ни да започнем наново. Изненада ни, когато си тръгна. Разбираме причините му за това, но според мен връщането му бе най-добрият вариант за клуба, а и говори много за характера на тренера, за целите му. Когато си спечелил три поредни Шампионски лиги и се връщаш с ясното съзнание, че няма как да подобриш това постижение, значи си силен.

-         Ще се промени ли много Мадрид при Зидан?

-         Разбира се. Всички се нуждаем от това да се обновим и той се върна, за да го стори. Вярваме в неговия проект. Идеите му са много ясни и дойде много решен да ги наложи. Това усещам аз „от кухнята”.

-         Смятате ли, че не бе отдадено нужното уважение на този тим?

-         Е, в Мадрид е така. На идващите младоци им казвам: подгответе се за това, че един ден ще бъдете най-добрите, а на следващия – най-лошите играчи на света. Слушаме толкова далеч от реалността неща, че чак ти идва да се засмееш, например как един спечелил три поредни Шампионски лиги отбор е от слаб по-слаб. Ние си правим индивидуална и колективна самокритика, но в един сезон, в който си стигнал дъното, трябва да направиш усилие да скочиш до небето. Душевната сила да играеш за Мадрид се вижда и в сезони като този, а натрупаният опит от падението е ценен. За да не потъне корабът при загуби, ти трябва опит. Сега знаем кои грешки не бива да повтаряме. Това ни направи по-силни.

-         А лично Вашата роля в Мадрид ще се промени ли?

-         Вече нося определени отговорности след осем години тук, четвърти капитан съм. Това е естествена стъпка и не трябва да се променям по характер. Давам съвети на младите и не се плаша от отговорността, дадена ми от треньора или клуба – да съм важна фигура в една толкова значима организация. Винаги съм правил крачката напред и сега ще продължа да го правя.

-         Познавате добре Пол Погба. Виждате ли го в Мадрид?

-         Не мога да ви споделям онова, което си говорим с него, но всеки един голям играч има място в Мадрид, а той е такъв. Тук има голяма конкуренция. Много се шуми наоколо и ще видим къде ще е Пол през август.

-         А Еден Азар?

-         Познавам го, откакто започнах в Ланс. Както казах и за Погба, и той може да играе в Мадрид, тъй като е топ играч. Намира се в най-добрия момент от своята кариера откъм възраст, качество и форма. Когато се срещнахме на полуфиналите на Мондиала, знаехме, че ни трябва специален план, за да го спрем.

-         Изненада ли Ви, че Карим Бензема направи крачка напред?

-         За да играеш десет години в Мадрид, и то като „деветка”, трябва да си много добър и да имаш огромна психическа сила. Много е талантлив и достигна футболната си зрялост. Познава се отлично, знае какво трябва да прави, за да е в оптималното си състояние, и направи чудесен сезон, може би най-добрия в цялата му кариера. Видя ми се напълно в свои води в ролята на лидер на атаката. Много се радвам за него.

-         Разбирате ли решението на Антоан Гризман да си тръгне от Атлетико Мадрид само година след като избра да остане?

-         Трябва да се уважава това, всички обмисляме и вземаме решения. Не съм говорил с него, за да ти кажа какво смята да прави сега, но разбирам нуждата му от нов опит, нови цели. Пък и не съм онзи, който да решава дали това е най-доброто за него, или не.

-         И за Вас ли титлата в Ла Лига ще е водещата цел?

-         Неслучайно го каза и Зидан – трябва ни повече постоянство. В Шампионската лига е въпрос повече на върхове откъм усилие и емоция, ала в Ла Лига трябва да си по-постоянен и искаме натам да насочим фокуса си, макар да знаем, че Шампионската лига най-много въодушевява клуба и публиката. Не че досега сме оставяли първенството на заден план, но сега трябва да ни е приоритет всяка седмица, за да го спечелим.

-         Не попаднахте във финалната тройка на „Златната топка”, при все че спечелихте Шампионската лига и Мондиала. Това разочарова ли Ви?

-         Истината е, че нямах очаквания, но за мен наградата бяха изказванията на хора, които знаят и разбират много футбола, пък и като спечелиш „Златната топка”, после всички те критикуват (бел.инт. – разсмива се). Много се радвам за Лука (Модрич), който я заслужаваше. Доста хора ми казаха, че е трябвало да се показвам повече по медиите, да съм се продавал повече на пресата… Аз обаче не съм такъв и няма да се променям само за да спечеля тази награда. Ако смятат, че я заслужавам и я спечеля, ще се радвам, но няма да се напъвам, защото за мен така взет приз няма никаква стойност. През 2018 г. спечелих всичко и това няма кой да ми го отнеме. Триумфът ни с Франция бе колективен и може би това е разделило вота за „Златната топка”. Силата на отбора ни е задружността, а това е хубаво да може да се каже във футбола днес. Виждал съм много малко отбори като нашия на Мондиала в Русия.

-         Може би трябва да добавите нещичко от този колективен дух и в следващия Мадрид…

-         Не тая укор към никого в Мадрид. Казах, че положихме усилия, но не уцелихме момента да го сторим всички заедно и в една посока, както беше с Франция и тук при печеленето на четири Шампионски лиги за пет години. Именно това трябва да преоткрием идния сезон – да пеем в една и съща тоналност. Не че всеки е дърпал в своята посока, защото ако бе така, щяхме да избухнем в съблекалнята при целия този стрес. Затова и досега не исках да говоря за сезона ни.

-         Завършекът му също не беше лесен. Не можехте ли по-добре да го приключите?

-         В душевно отношение този сезон достигнахме дъното, а при това положение е трудно да се вадят изводи. Мачовете нямаха същата стойност, както когато играехме за всичко. Така е много трудно. Искаме да затворим страницата, да се завърнем силно и да подкараме един нов път.

Пабло Поло, „Марка”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe