Гледай на живо

Контролна среща: България (U16) - Вестфалия (U16) 0:1 /почивка/

Байерн се върна към шампионския си критерий в Дер Класикер

Байерн се върна към шампионския си критерий в Дер Класикер

Това беше вечер, която трепетно очаквахме, за да открием точно колко много са се променили нещата. Накрая това се оказа вечер, в която сякаш нищо не се е променило. Борусия (Дортмунд), след три тежки крушения в предходните си три визити в Бундеслигата на „Алианц Арена” (6:0, 4:1 и 5:1), бе пометен от Байерн (Мюнхен) за нула време, точно колкото е нужно на тигър да вдигне лапа и да премаже муха.

Над 200 страни излъчваха събитието по телевизията и билетите променяха притежателите си за над 400 евро по пътеките към стадиона, ала накрая пред очите ни се представи спектакъл на нивото на трибют гиг. Байерн издебна Борусия търпеливо и целеустремено, преди да подчини набързо съперника, както са правели толкова много пъти великите отбори на баварския колос в модерното си леговище.

Поне отчасти възвърнал доверието към себе си след два мача на изгубено лидерство в класирането и оставане на ръба от унизително отпадане за Купата на Германия от втородивизионния Хайденхайм, Нико Ковач заяви, че това трябва да е „критерият за нас”.

За Дортмунд пък сякаш Люсиен Фавр – с неговото изпипано до последния детайл планиране и неговия глад за постоянно подобрение – никога не се бе случвал. В мач, който имаше потенциала да бъде крайъгълният камък на този отличен сезон за „жълто-черните”, те показаха нагледно всичките недостатъци на всички скорошни версии на BVB в годините. В защита бяха разпусната команда, физически не бяха достатъчно силни и им липсваше характер, за да наложат своята воля в двубой от подобна величина.

Фавр – кукловодът зад забележителния напредък след пълния с разриви минал сезон, така и не успя да намери точните отговори в най-важния момент. Изкусително е на първо място да кажем, че треньорът трябваше да пусне Юлиан Вайгъл като централен защитник вместо Дан-Аксел Загаду. Френският тийнейджър изживя възможно най-тежкото първо полувреме, подарявайки на Роберт Левандовски ключовия втори гол (и №200 за поляка в Бундеслигата), преди да бъде пощаден и заменен от Вайгъл на почивката при напълно убита интрига с резултат 4:0.

Човек може да спори и че включването на Махмуд Дахуд, уцелил гредата при чудесно положение при още 0:0, отстъпи диктовката в полузащитата на Байерн, след като Марио Гьотце остана на пейката, а Марко Ройс бе изолиран сам на върха на атаката. Именно Ройс призна след мача пред репортерите и изнизващите се тихо и с мрачно изражение футболисти от съблекалнята на гостите, че не желае да играе на този пост и че отборът е играл „катастрофално”.

Фавр, разбира се, се защити с думите, че е лесно след края на двубоя да се коментира колко лоши са били идеите му, ала си няма и представа дали картинката би била по-добра и с друг тактически план. Това, естествено, е истина. Може би онова пропуснато чисто положение на Дахуд само щеше да накара Байерн още повече да покаже мускули. То обаче бе началото на края за приноса на Дортмунд към спектакъла за вечерта. Баварците бяха толкова настъпателни, колкото техните гости – отстъпчиви. На крилете на надъхващата ги публика, играчите на Нико Ковач от самото начало на двубоя дадоха да се разбере, че няма начин да бъдат спрени.

В доста случаи този сезон се спореше, че силните страни на Ковач от периода му като старши треньор на Айнтрахт (Франкфурт) са точно слабите му на пейката на Байерн – суровостта, която затъмнява шампионския финес. Тук обаче шаблонът на треньора бе предимство: Хамес Родригес бе оставен на пейката, изумителният Хави Мартинес доминираше на терена от първия до последния съдийски сигнал, Матс Хумелс направи най-доброто си представяне в един непостоянен сезон, а Левандовски напомни на публиката от целия свят за своя глад за битки, който понякога бива засенчен от голмайсторските му качества.

Апетитът на централния нападател го доведе до прегоряване през второто полувреме и на крачка от нелеп червен картон, когато отборът му вече бе затворил мача. Всичко това обаче показа ясно, че Байерн, макар и да не е никак близо до върховата си форма, все още е достатъчно добър да взема своето на домашната сцена. Забележително е, че Дортмунд все още е в борбата за титлата, назад само с една точка 6 кръга преди края на първенството. Мнозина биха мрънкали (и доста вече го сториха), че „жълто-черните” са се сринали, изпускайки преднина от цели 9 точки, ала си остава факт наличието все още на надпревара за шампионския трофей. Още повече че баварците имат и по-тежката програма.

На тях им предстоят гостувания срещу надскачащия ръста си Фортуна (Дюселдорф) и бурно напредващия РБ (Лайпциг) плюс сблъсък в последния кръг с бившия тим на Ковач – Айнтрахт, който израсна толкова много след напускането му. Головата разлика вече не е проблем след 10-головата промяна на посоката на махалото от Дер Класикер, което дава напълно позицията на фаворит на Байерн. Най-важното дадено нещо на шампионите в събота обаче бе друго: усещането, че този отбор (някои от футболистите в него играят последните си мачове с червения екип) все още може да постига големи резултати, ако всички запретнат дружно ръкави, вместо да разчитат инерцията да им донесе всичко наготово.

„Изнесен ни бе урок през първото полувреме”, съжали Томас Дилейни пред камерите на „Фокс Сокър” малко след последния съдийски сигнал. При все това отговорът на въпроса дали Байерн си е научил урока, а не само Дортмунд, вероятно ще реши съдбата на надпреварата за шампионската титла в Бундеслигата.

Анди Брасел, „Гардиън”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти