Тотнъм има да убеждава Почетино да остане

„Да останем или да си тръгнем?”, написа Маурисио Почетино в спомените си за края на сезон 2013/14 в Саутхамптън, когато клубът бързо се променяше зад кулисите и Даниел Леви полагаше огромни усилия да го убеди да се премести в Тотнъм Хотспър.

„Нашето напускане на Саутхамптън си беше истинска сага. Куп сълзи се проляха”, написа аржентинецът в публикуваната си миналата година наистина откровена автобиография „Прекрасният нов свят”.

Той обаче тогава си имаше причините за смелото решение. Президентът на „светците” и негов близък приятел Никола Кортезе бе пропъден от собственика Катарина Либхер, доста от най-добрите му играчи бяха на прага да бъдат продадени а, въпреки ефекта от завършването на 8-мо място в Премиър Лийг, той бе там от едва 18 месеца.

На Леви няма да му се наложи да прелиства страниците на книгата на Почетино, за да си припомни колко е трудно да се привлече мениджър, за когото емоционалната обвързаност е почти толкова важна, колкото и финансовото възнаграждение. Дори и на Саутхамптън бе трудно да доведе аржентинеца през януари 2013 г., въпреки че тогава той бе безработен. В крайна сметка убеждението дошло с помощта на съпругата му Карина и верния му помощник Хесус Перес. На борда на изпратения от Кортезе специално за треньора частен самолет Почетино казал на асистентите си да не пипат шампанското и храната, за да не решат ръководителите на лондонския клуб, че те идват само да си поживеят.

Човекът, когото днес Манчестър Юнайтед иска за свой мениджър, талантливият млад треньор в центъра на най-голямата сага „оставам-или-тръгвам” за сезона, е различен характер. Логиката да напусне е убедителна и я изложи на нашите страници Джейми Карагър: Юнайтед просто е по-голям клуб от Тотнъм, може би и от всеки друг на света предвид приходите си. Контрапунктът е, че на „Олд Трафърд” от години нямат ясна спортно-техническа стратегия и посока под управлението на семейство Глейзър и Ед Уудуърд, както и че е нужен огромен ремонт на състава в кадрово и психологическо отношение, за да се върне в елита в лигата. И за капак въобще няма яснота дали бордът би проявил достатъчно търпение към мениджър, който не сътвори чудо бързо да направи Юнайтед сила не само в Англия, а и в Шампионската лига.

Леви знае, че ако убеди Почетино да остане, това би бил върховният ход за слагане на прът в колелата на естественото статукво в английския футбол. Най-вече президентът ще знае това, че има една част в характера на мениджъра му, която би посрещнала и най-изкусителните обещания от „Олд Трафърд” със стоическа лоялност, с желание да се постъпи правилно в името на колегите си.

Както винаги в тези игри на надмощие, когато най-големите клубове опитат да отмъкнат играчи или понякога мениджъри от по-малките, може да останете с усещането за неизбежност, за това, че вече всичко е решено зад кулисите, въпреки че миналото на аржентинеца силно подсказва, че той може да бъде убеден да избере наглед неочаквания ход. В Саутхамптън помнят един разкъсван от емоции мениджър, агонизиращ при мисълта как трябва да изостави своите играчи и колеги.

И ако е било така след само 18 месеца при „светците”, какво ли би било след четири години и половина при „шпорите”?

Той няма проблем да си променя решението. Изслушва съветите на своите трима помощници, макар че най-много се вслушва у Перес. В началото на етапа им в Саутхамптън другите двама – Мики Д’Агостино и Тони Хименес, напускали кабинета, за да могат старите приятели да разговарят насаме.

Юнайтед ще трябва да убеди и целия щаб на Почетино, за да привлече своя човек, а Леви ще да вижда доста начини да контрира. За президента на „шпорите” това е поредният критичен период, в който стратегията му за следващите три години се крепи на това как ще реши този проблем и кого евентуално ще назначи за наследник на аржентинеца. Най-очевидният кандидат от Премиър Лийг е Еди Хау, който е по-млад, ала и който не бърза да напусне уютния свят, който си построи сред приятели в Борнемут. Преди това обаче Леви трябва да спечели битката за Почетино, което ще стане само ако го убеди, че може да осъществи всяка своя амбиция за успехи в Тотнъм – сиреч с достатъчно пари за повишаване на качеството на състава.

Трудно е да се сетим за друга подобна „любовна” афера между президент и мениджър – спомнете си например за пътешествието им в Аржентина през 2016 г., когато се пускаха на рафтинг сред бързеите и прегръщаха дървета. Всичко това е разкрито в „Прекрасният нов свят”, както е разкрит и фатализмът на Почетино, споделян и от жена му Карина. Той нарича това „вселенска енергия”, „съпътстваща хората аура”. Вярва, че нищо не става по случайност и че е усъвършенствал изкуството да разпознава тази аура. Характеризира я като „нещо могъщо, което не можеш видя, но което съществува” – нещо звучащо като Пол Погба в дните, когато решава да е невидим в полузащитата на „червените дяволи”.

При всяко положение това не са обичайните неща, които опитен мениджър от Премиър Лийг излага пред публиката, и те го показват като част от една нова порода треньори, чувстващи се уютно при искрени отношения със своите шефове, играчи и фенове. Книгата изглежда и като наръчник за всеки кандидат за подписа на Почетино и ако изпълнителният вицепрезидент на манчестърския клуб Ед Уудуърд още не я е прочел, е по-добре да се забърза да си я купи за празниците.

Почетино ще да е наясно с това, че Юнайтед е по-висока летва от Тотнъм. Ще да знае може би и че Алекс Фъргюсън е отказал на „шпорите” в началото на 1980-те години, когато двата клуба стояха доста по-наравно в йерархията, отколкото са в последвалите десетилетия, защото е усещал, че го чака далеч по-важна роля на „Олд Трафърд”.

Въпросът е от колко голямо значение е това сега за Почетино. Предимството на Леви е, че познава своя служител и приятел по-добре от всекиго другиго във футбола. Връзката между двамата е далеч по-дълбока, отколкото показва преподписаният през лятото договор – връзка, изградена усърдно и старателно от един шеф, който знае отлично значението на най-големия си актив. А в Тотнъм това не е нито новият стадион, нито дори Хари Кейн – това е човекът в кабинета с табелка с надпис „мениджър” на вратата.

Сам Уолъс, „Дейли Телеграф”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe