)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Баща и син да играят в един отбор, не е някакъв прецедент. Случва се, но най-вече по долните дивизии на първенствата. В окръжните футболни групи често може да видиш някой застаряващ таран да подтичва до наследника си с едва набола брада.
Да видиш обаче волейболен играч от ранга на Владимир Николов отново по екип рамо до рамо с 15-годишния си син, е направо събитие. Малко преди да се наложи легендата отново да обува маратонките, Александър бе картотекиран в мъжкия тим на “Левски София” и взе номер 11, който бе емблематичен за баща му. Впоследствие, когато и 41-годишният Владимир реши да се пусне, трябваше да избере 1. Иначе Александър вече има богат опит във волейбола и миналия сезон като капитан взе шампионската титла с отбора на “сините” за момчета до 15 г. По-малкият му брат Симеон (12 г.) пък е лидер на тима за прекадети на “Левски София”, който също се представя силно в държавното първенство.
- Александър, какво е усещането да играеш в един отбор с баща си - приятно или по-скоро леко досадно?
- Разбира се, че е приятно, защото по принцип не трябваше да се случва. Той спря с волейбола преди близо три години и сега за мен е голяма чест да играем заедно.
- Не те ли дразни на моменти, че постоянно ти дава акъл?
- Ами, аз по принцип не обичам много-много да ми дават акъл, но от него приемам.
- Как го възприемаш на полето - като съотборник, треньор, шеф или баща?
- Като треньор. У дома сме баща и син, но на полето категорично го приемам като треньор.
- Хващал ли си го на блокада по време на тренировка?
- Да, един път - вчера (преди десетина дни - б.а.)
- Владимир, а за теб какво е усещането да играеш в един отбор със сина си - приятно или по-скоро малко неудобно се чувстваш?
- Определено е много приятно, въпреки че не успях да се насладя на усещането на мача с ЦСКА. По простата причина, че нито аз трябваше да играя, нито Алекс. Аз се бях отказал отдавна и всичко си беше наред.
Даже си бях
заформил
бирено коремче
Но съдбата ни постави в ситуация, в която трябваше да се вземат някакви решения. Моето връщане бе най-правилното в момента с оглед на проекта, който имаме. За Алекс пък идеята бе да влиза за изпълнение на сервис и да помогне в посрещането, понеже е силен на тези елементи. Той още е далече от физиката, която трябва да има, за да играе мъжки волейбол. Така се случи, че в третия гейм се контузи Гордан Люцканов и единствената опция бе да играем с Алекс. Надявам се в един по-добър момент от следващия месец да имаме възможност да поиграем заедно, но без да сме притиснати от обстоятелствата.
- По време на мача с ЦСКА надъхваше постоянно Алекс. Какво искаш да виждаш у него?
- Един човек, който се забавлява на игрището, давайки всичко от себе си за отбора. Искам да се раздава на максимум във всяка тренировка и мач.
Само така ще
разберем дали става
за професионален
волейбол,
или просто трябва да се насочи към нещо друго.
- Това, че играеш до сина си и други млади момчета в “Левски София”, мотивира ли те допълнително да покажеш нещо близо до онзи Владо Николов от мачовете по телевизията?
- Мотивацията при мен никога не е била проблем - независимо с какво се занимавам. Колкото до онзи Владо, той няма да се върне и за мен не е проблем това.
&format=webp)
Онзи състезател
няма нищо общо
с новия позастарял
диагонал
на “Левски София”, който закърпва положението. Опитвам се да бъда максимално полезен в рамките на своето доста изморено тяло, което непрекъснато ми напомня за себе си.
- Александър, как се запали по волейбола?
- Ами от съвсем малък все бях по залите, пипах топката, играех си с нея и то си дойде от само себе си.
- От колко време тренираш?
- По-сериозно може би от 6 години.
Владимир: От 7. Не помниш ли, че като бяхме в Турция, майка ти постоянно те караше на тренировки?
Александър: Всъщност, да, така беше. Значи вече седем години. Но като се преместихме във Франция, започнах и да играя.
- Помниш ли някои от шампионските мачове на баща си?
- Бях малък и по време на срещите му ходих да си играя с другите деца. Сега обаче му търся мачове или клипове в Youtube.
- И какво виждаш на записите?
- Едно много мъжко поведение от него, постоянно надъхва отбора. Винаги е бил лидер.
&format=webp)
- Виждаш ли и у себе си подобно нещо, вече си шампион на България като капитан на “Левски София”?
- Да, но не до такава степен. Той е изключително запален по волейбола.
Владимир: А ти не си ли?
- И аз, де, но не като теб. Не знам как да го обясня.
- Владимир бе един от най-добрите играчи в света на поста диагонал. Ти обаче се изявяваш в друго амплоа - като посрещач. Сам ли си го избра?
- Може би така ми беше писано. Имам по-комплексни качества - да посрещам топката, да подавам, да атакувам. Това е идеалната позиция за мен.
- Брат ти Симеон обаче е разпределител...
- На него и характерът му е по-различен от моя. Аз предпочитам да правя повече точки, Мони пък иска да твори и да създава възможности за другите.
- Всъщност вие двамата и баща ви правите половин отбор - диагонал, посрещач и разпределител. Владимир, ако се позадържиш още някоя годинка на игрището, може да се засечеш и със Симеон на полето...
Владимир: (избухва в смях). Не знам докога точно ще се задържа, надявам се да не е толкова дълго. Като гледам как върви възстановяването на контузените ни състезатели, ще се мъча до средата на януари. Но категорично няма да стигна до положение да се самозабравя в някакво опиянение, че отново забивам точки и хората скандират името ми. Всяко нещо с времето си, моето отдавна изтече.
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)