Мартин Стоев: Това поколение има потенциал

Националният отбор по волейбол на България за юноши под 17 години спечели титлата на Балканиадата в Истанбул (Турция) . На финала "лъвчетата", водени от Мартин Стоев надиграха Турция с 3:1 гейма и вдигнаха купата още на първата си международна изява. Успехът пък е двоен успех, тъй като нашите момчета се класираха директно и за Европейското първенство 2019 година, след като Балканиадата бе квалификация за еврофорума.

Един от най-щастливите след триумфа, бе треньорът Мартин Стоев, които преживява успеха от две страни - и като треньор, и като баща, след като в състава на националите бе сина му Ерик Стоев. Самият той става световен шампион за юноши през 1991 година, като се надява това поколение да достигне до същите успехи.

Ето какво каза Мартин Стоев в интервю за BGvolleyball.com след спечелване на златните медали на Балканиадата:

Защо реши да станеш треньор на най-малките национали?

Следейки сина ми Ерик в първенството при 15-годишните, през последната година видях, че има доста талантливи деца от това поколение, които заслужават развитие. Вярвах, че може да се постигне нещо и първата крачка в тази насока е направена.

Какво е за теб постигната титла на Балканиадата?

Страхотен старт за това поколение и сладък златен медал. За малкото време на подготовка и работа с тези деца – около двадесет дни, първото място е добър резултат.

Заяви след спечелване на финала: "тези деца ме разплакаха"...

Да, защото е спечелен златен медал от деца, още са с чисто съзнание и радостта им беше неописуема, моята също...

Имаш много отличия в кариерата си досега, но написа също, че това са най-ценните медали за теб?

Да, това е сладък златен медал, детски...

Бил си треньор на мъжете, сега на децата, има ли база на сравнение и къде е по-трудно?

С професионалисти естествено е по-лесно. Но тези деца изпълняваха тактическите задачи много добре, което е учудващо да тяхната възраст. И това е едно от нещата, повлияли за постигнатия успех.

В тази крехка възраст съумя да извадиш най-доброто от уменията на тези малки състезатели. Ти ли си добър треньор, те ли са способни волейболисти за своята възраст, и изобщо кое допринесе за този успех?

Получи се сплав, между щаб и децата. Успехът е не възможен без тази сплав, само играчи без треньор не става, и треньор без играчи също. 

Помогна ли ти това, че имаш тийнейджър и някакъв опит с психологията на подрастващите?

Аз тренирам деца от една година насам, те не са чак толкова малки вече. Според мен възпитанието идва от родителите, а волейболът от треньорите.

Как съумяваш да балансираш между треньор и баща?

Синът ми Ерик е най- ощетен, защото няма право да се отпуска и за секунда. Но аз имам добър учител в лицето на баща ми, на времето беше същата ситуация, той бе треньор и баща, така че и съм преминал през тази ситуация.

Колко талантливи са тези деца?

Доста, надявам се силно да се развиват и за в бъдеще. Тук е мястото да кажа обаче, че за успех на подрастващите, за добрата работа и изграждането им като състезатели, трябват и добри треньори, специалисти с опит и име. Гледах щаба на сърбите - Иван Милкович, Марко Самaрджич, щабът на гърците и турците също... Тоест, големи имена от близкото минало са около децата. Смятам, че това е правилният начин. С анонимници успехи не се получават и не те взимат на сериозно на международни състезания при децата, да не говорим на по-високо ниво.

Какво е бъдещето според теб на това поколение и мислиш ли си вече за Европейското догодина?

Стартът е отличен, бъдещето надявам се да е добро. За европейското нищо не мога да кажа за момента, не сме виждали другите отбори. След квалификациите през януари 2019 година ще имаме повече информация за отборите, състезателите и тяхното ниво.