Живко от Сливен учи циганчета на волейбол

Треньорът, който е и президент на клуба, вижда в едно от момчетата бъдещия Матей Казийски

Когато преди почти 4 месеца в Сливен показаха документалния филм за волейболната Скаут лига "Острови на нормалността", стана ясно, че сред главните действащи лица в него са и малките волейболисти на местния треньор Живко Желязков, който работи предимно с деца от ромски произход. Сега те са близо 40, предимно момчета на възраст между 9 и 15 години.

"Живко е направил нещо уникално. Той е и президент на клуб "Сливен", и треньор. Справя се почти сам. Работи с отхвърлените от обществото слоеве, подобно участие на деца от малцинството няма никъде другаде. Чрез спорта те стават като другите - позитивни, играят, слушат, учат, а това е много ценно. Всяко приобщаване на този етнос е ценно. Затова казвам, че в Сливен сме в най-интересния град, самият Живко е интересен случай. А те дори нямат зала, играят в дворовете на разни училища". Това сподели пред "24 часа" след прожекцията на филма тогава основният спонсор на волейболната Скаут лига Александър Александров, главен мениджър на корпорация "Развитие". Но тактично премълча, че самият той помага на клуба, като плаща месечния наем за физкултурния салон в Десето училище, където децата тренират, тъй като волейболната зала на Сливен "Асеновец" е затворена като опасна и предстои основен ремонт.

Живко Желязков ще навърши 40 години през юли. От 17 години е треньор по волейбол след изкаран курс за работа с деца във Федерацията по волейбол, в момента е второкурсник-задочник в НСА по същата специалност.

"От 3 години 90 процента от възпитаниците ми при момчетата са циганчета. В това няма нищо необичайно, тези деца преобладават в града. В други градове правят същото с бокса и борбата, но във волейбола в Сливен сме единствените. Сред тях има и калпазани, разбира се, но надявам се, че успявам да ги променя. Децата от клуба говорят правилно български език, учат се с много добри оценки, движат се сред хората, вместо да стоят затворени в общността си... А и имат всякви спортни успехи - дори преди 2 години станахме републикански шампиони при момчетата до 12 години, в последните 10 години постоянно сме сред 8-те най-добри в България за всяка възраст до 15 години и винаги сме на финали.

Набирам желаещи да тренират в нашия клуб, като обикалям по училищата. Работим в близко сътрудничество с учителя по физическо възпитание в Седмо училище "Панайот Хитов" Драгомир Димитров, той запалва децата по този спорт и ги праща при мен, но идват и момчета от други училища", разказва Живко Желязков.

Всички в клуба тренират безплатно. Няма заплата и треньорът Желязков - работи в шивашкото ателие на съпругата си. "Може обаче да ме изхвърли, ако се занимавам само с волейбол", шегува се мъжът. Изчислил е, че за да функцинират нормално всички отбори в клуб "Сливен" и да получават заплати двамата треньори в него, на година са необходими 24 хиляди лева. Няма кой да му ги даде, макар постояно да обикалял из Сливен, "за да проси". Не искат от общината, тъй като и тя има сериозни финансови проблеми. Не било никак малко, че поне се е заела да ремонтира залата, където ще се върнат да тренират един ден.

Не крие, че бил на път да се откаже заради финансовите проблеми. Сред хората, които го разубедили, бил и Александър Александров, с който вече са добри приятели. От тази година дори при него има нещо ново - от 2 месеца работи като треньор по волейбол и в Икономическата гимназия в Сливен. Там този спорт се изучава като свободно избирем предмет веднъж седмично. Тази година го избрали 20 момчета, догодина се надява децата да се 50, включително и момичета.

"Това е начин децата от клуба да продължат средното си образование и да получат солидна подготовка, като се запишат в тази гимназия, а едновременно с това да продължат да тренират волейбол. Благодарен съм на директора Димитър Добрев заради това", казва още Живко. Той се надява един ден оттук да се оформи гръбнакът на бъдещ сливенски отбор при юношите - старша възраст, после - и при мъжете.

Вече има и добър пример - Георги Росенов, който преди 2 години бе обявен за най-добър либеро в Скаут лигата, сега завършва осми клас в Икономическата гимназия. Записал се в нея тъкмо заради волейбола.

Живко Желязков се надява по стъпките му да тръгне и Ганчо Михайлов. В това момче, което през следващата учебна година ще бъде в седми клас, треньорът вижда бъдещия Матей Казийски заради спортните качества, които притежава. "Ганчо е на 13 години, но вече е висок 186 сантиметра и макар досега да беше в шести клас, играеше със седмокласниците. Иначе е обикновено момче от циганската махала - родителите му са на гурбет в Германия, живее при баба си. Спортът крепи и него, и по-големия му брат, който вече е ученик в Икономическата гимназия и е отличник по математика. Самият Ганчо е добър, не отличен, но добър ученик", разказва Желязков.

Той може да говори с часове за любимия си спорт. Казва, че волейболът е най-колективният от колективните спортове. Определя го и като интелигентна и технична игра, в която няма нелепи контузии и удари с други състезатели, защото няма пряк контакт между съперниците от двете страни на мрежата. "Развива ловкост, гъвкавост, отскокливост, бърза предвижване по полето, а в същото време умът трябва да е настроен постоянно на работна вълна - при нас нещата се решават за половин секунда. При това волейболът е единственият колективен спорт, в който топката не може да се тупне на земята и не може да се държи, тя трябва да се изстреля веднага. И както във всеки един колективен спорт - създава у децата чувството за работа в екип", изброява треньорът.

Освен това негови възпитаници от махалата са му споделяли, че спортът ги учи да не се отчайват, защото знаят, че щом наведат глава, ще получат подкрепа от треньорите си, учи ги да не се отказват и винаги да продължават напред, да се борят, но и да слушат повече учителите и родителите си.

Това той обяснява и на малките си възпитаници. Знае, че най-напред те идват при него притеснени. И той самият бил притеснен, макар и по-голям - вече на 15 години, когато решил да замени баскетбола, който играел доста добре за възрастта си, с волейбола. Сменил играта по причините, които вече изброи. И не съжалява.

Най-добре е децата да започнат с волейбол в 3-4 клас, смята Живко Желязков. За него първата тренировка, първият урок, са особено важни, защото още на тях треньорът чрез запознанството си с децата трябва да ги спечели за спорта като свои бъдещи възпитаници, да ги плени за волейбола.

"Още в началото трябва да ги науча да не се плашат от топката, ние го наричаме "да имат усет към топката". Не зная защо, но малките изпитват панически страх, щом започнем да тренираме с топка. При мен са идвали боксьорчета, които преди това са тренирали бокс и са отнесли доста удари - и те се плашат. Затова имам специални упражнения, които да избият този страх. Чрез тях детето приема топката като сестра, усеща самата кожа, усеща колко тежи кълбото... В България тези упражнения масово не се правят, затова ги вкарвам от Западна Европа. Те на пръв поглед дори нямат нищо общо с волейбола, но чрез тях децата постепенно стават едно цяло с топката", разкрива част от методите си на работа Желязков.

"Докато не навършат 15 години, с децата не се прави физическа подготовка. Който я прави, той убива децата. Те са деца, анатомично не са пригодени за големи натоварвания. Трябва детето да е добре технически, тогава и тактически може да се подготвя, двете са свързани. Затова нашата подготовка е само в техника", добавя той.

С децата са приятели. Но те не обичали да му се оплакват, макар често да живеят в лишения. "Виждам го, че идва със скъсаната си фланелка на тренировката, усещам го, че е гладен и коремът му стърже, защото се уморява още на половиния час. Но кагота го попитам какво става, казва, че е не е ял, защото... забравил. А детето просто е нямало какво да яде, зная го. Но не хленчи, предпочита да дойде да тренира, отколкото да се оплаква... И слава богу, че поне нямат контузии. Мисля, че тренираме правилно, макар че никой не е застрахован", споделя още от впечатленията си с работата си с циганчетата Живко Желязков.

Последното им, засега, участие беше на клубното първенство в Перник в началото на юни. "Завършихме трети в групата си и не се класирахме напред, но съдията се подигра с нас в мача ни срещу Омуртаг. Направо се чудя дали да продължавам, убиват труда на малките волейболисти", не скри разочарованието си треньорът. Затова пък като представители на Седмо училище, където учат, възпитаниците му са върнаха в Сливен от училищните игри в Търговище с бронзовите медали.

"24 часа"