Ива Монова – от състезател до другата страна на волейбола

От началото на летния сезон едно ново име се появи в щабовете на националните ни отбори, като Ивелина Монова изпълнява различни ръководни длъжности и помага на старши-треньорите в женското направление.

Само до преди няколко месеца Ива Монова бе действаща състезателка на Марица (Пловдив) като играеше на поста либеро. Тя е национална състезателка, волейболистка с много опит, като има и присъствие в чужбина. През изминалия сезон бе в основата на шампионската титла на пловдивчанки и големия пробив в груповата фаза най-престижния европейски турнир – Шампионската лига. Веднага след това обаче настъпи коренна промяна, като тя премина от "другата страна" и стана тийм мениджър на националкитедо 17 години, които завършиха на четвърто място на Европейското първенство в София. След това дейността й продължи в щаба на женския национален отбор на България, където помага организационно на селекционара Иван Петков.

"До тази метаморфоза се стигна съвсем ненадейно", разказва за BGvolleyball.com Ива Монова. "Иван Петков ми се обади и ме попита, бих ли се занимавала с такава длъжност и след като го обсъдих с половинката ми се съгласих. Обичам предизвикателствата и затова се съгласих".

Засега доскорошната волейболистка не иска да коментира бъдещето си в окончателен вариант. Има вероятност да се завърне на терена, но има и възможност да продължи по поетия вече път. Всичко ще се реши в края на лятото, когато приключва поетия ангажимент с женския национален отбор.

"Възможно е да се завърна като състезател. Волейболът страшно ми липсва. Всеки ден съм в залата, но от „другата страна“ и като гледам момичетата много ми се играе", доверява още либерото.

Чувства се добре по новия си път. За нея поста тийм мениджър е отговорна длъжност с много и разнообразна работа. Заявява, че винаги й е харесвало да е в движение, както и да се справя с различни пречки и трудности по време на цялостния тренировъчен и състезателен процес.

Споделя, че е останала изненадана колко много работа има по организацията на един национален отбор за да се чувстват комфортно състезатели и щаб. Изисква се всеотдайност и много тичане, като често всяка минута е разграфена и времето е ангажирано изцяло. Но това изобщо не я плаши, а напротив изпълнена е с желание за усъвършенстване и изява на новото поле.

"Аз самата, дори след толкова години на игрището, не съм си и представяла колко много изисква тази длъжност. Задълженията са страшно много, от това да се осигури вода за тренировките, през екипировка, самолетни билети, хотели, храна и още доста неща", разкрива ежедневието на един тийм мениджър доскорошната състезателка.

След токова години във волейбола за нея комуникацията е много лесна. И с девойките, и с жените тя се разбира чудесно. Особено това се проявява при жените, като с доста от тях е била съотборничка в националния отбор, а до скоро с някои и на игрището с Марица.

Независимо, че е от "другата страна" Ива продължава да се вълнува покрай отбора, с който е в момента, само че вече по съвсем различен начин. Казва, че сега влага доста повее емоции от вълненията като състезател.

"Дали се вълнувам? О, да, много. Има моменти, в които даже не мога да гледам какво става на игрището. Когато си отвън е много по- стресиращо, защото и да искаш, с нищо неможе да помогнеш. Когато съм вътре е лесно, зависи от мен да посрещна добре, да извадя хубава топка и да помогна на отбора", обяснява с усмивка Ива.

А след толкова години опит на волейболното поле задаваме въпроса, влече ли я дейността да бъде треньор  и би ли я направила своя професия в бъдеще? Още не знае. Сега тепърва е започнала по новия път и всичко трябва да осмисли и да се натрупа опит и умения. Всяко начало е емоционално след което настъпва време за равносметка.

"Чак да ме влече да бъда треньор не бих казала, но не е изключено. Не всеки може да бъде треньор, изискват се много търпение и нерви, особенно при работата с жени", допълва волейболистката – ръководител.

Заявява, че все пак вижда своето бъдеще свързано с волейбола, независимо пад каква форма е: "Бъдещето си, да сме живи и здрави, виждам във волейбола под каква форма ще е, само времето ще покаже", завършва Ива Монова.