Нася Димитрова: Марица направи страшно много за мен

Една от основните състезателки на Марица – Нася Димитрова даде специално интервю за предаването „Златният гейм“ по Диема Спорт. За четвъртата поредна титла, която е вече само на една ръка разстояние, за националния отбор и по още много теми говори високата 187 см волейболистка, която играе на поста централен блокировач.

Къде мислиш, че може да се окаже ключа в тези мачове и може ли да бъде силната страна на Марица - играта в центъра, игра на която ти си представител?

Силната страна и като цяло комбинация на отбора е когато играем много сплотено като колектив и когато не се поддадем на емоциите.. Ние си знаем какво ни предстои, емоции, които предполагаме, че могат да ни окажат лошо влияние и ние да ги игнорираме по всякакъв начин и да успеем да се съсредоточим до края на мача, и да дадем най-доброто от себе си.

Къде са слабите и силните страни на Левски?

Ние си ги знаем най-добре кои са им слабите и силните страни. Ще се възползваме максимално от всяка ситуация, от всяко тяхно слабо място и ще гледаме да направим така, че всяка тяхна, силна страна да бъде преодоляна.

 Със сигурност срещу Левски ще бъдеш допълнително мотивирана за изява. Пристигна в Марица именно от Левски, след като от Марица ти подадоха ръка в един много труден момент. Какви са сантиментите?

Относно това дали има някаква злоба, запазена в мен, спрямо Левски... първо, аз съм професионалист и всяко нещо остава зад моя гръб. Това за мен е опит, който ще ми служи много добре за напред. Не гледам с лоши чувства на Левски, понеже това е отбор, който на мен ми е дал много големи основи. И въпреки ситуацията, която беше станала преди две години, пак казвам, това е нещо, което на мен ще ми остане като обеца на ухото, за да знам как да предприемам такива ситуации за напред.

Успя ли вече да се отблагодариш на Марица за тази подадена ръка или тепърва благодарностите ще продължават?

На Марица едва ли някога ще мога да се отблагодаря, защото това е отбор и клуб, който направи страшно много за мен. И естествено, аз ще дам много за мен, така както и те много за мен. Като цяло, цяло това е отбор, който страшно много се държи за своите момичета - да се чувстват добре и да се чувстват комфортно, да приемат факта, че волейбола не е само работа и нещо, което трябва да свършат или просто ангажимент. А като цяло, че това е една игра, която трябва да играем с много любов и обич. 

След две години на тотална доминация на Марица, може ли и трябва ли Марица да бъде добрият пример, който останалите клубове да следват, за да се развива женски клубен волейбол у нас?

Не подценявам другите отбори, за кой може да бъде пример как да се гради отбор и клуб. Всеки отбор си има своите традиции и всеки отбор си отстоява на тях. Марица е клуб, който държи много на своите подрастващи и залагат много на тях. Въпреки че женският ни отбор е събран от момичета, които не са израстнали в Марица, или повечето не са израстнали в Марица. Но това е само, защото Марица цели да играе в Шампионската лига, да покаже най-доброто като цяло в чужбина, свързано с България и затова се привличат кадри, които не са от самия отбор.

Кой знае, може би след време деца от школата на Марица ще бъдат основна част от женския тим?

Надявам се, дай Боже! И не само Марица, а всеки друг като Левски и ЦСКА, които наистина са водещи фигури. Ето, сега Берое и Казанлък, всички да покажат едно добро лице, не само в България, а и в чужбина. 

Със сигурност може би Марица може да бъде пример от гледна точка на организацията и на атмосферата в клуба?

Факт е , че Марица прави много за самите момичета и за треньорския щаб. Много влагат и го правят със страхотна страст. И това си личи! Личи си, че отборът върви напред и нагоре. Фактът, че влезнахме в ШЛ е.. как да го кажа, още по-голям пример за това, което Марица прави и се надявам догодина, живот и здраве, Марица да е още по напред.

Какво не достигна за първа победа в ШЛ? Опит ли?

Може би опит, да, в определени моменти може би всички видяха, че Марица може да се противопостави на най-големите отбори. Макар, че интересното беше, че срещу сръбкините играхме - как да кажа, не плахо, а изнервено. И ние сами не знаехме защо се получи този факт.. Искахме всичко да се получава на всяка цена. Това може би ни изигра лоша шега, но в Пловдив, когато играхме срещу Полице, полския отбор.. направихме едиин страхотен мач и имахме голям малшанс, за да не го затворим мача в четири или пет гейма. Просто опит.. 

И ако имахте възможност да преиграете някой мач от ШЛ, този с Хемик ли щеше да бъде?

Аз бих преиграла всичките мачове наново, защото личното ми мнение е, че през този сезон аз направих много лошо представяне, ако мога да направя оценка за себе си. Не показах това лице, което принципно е Нася Димитрова, но пак казвам, това, го приемам като опит, който ще ми послужи за изграждане на моята личност, характер и игра за напред.

Преди година след домакинския мач с Бусто Арсицио в Колодрума, когато се събраха 4000 зрители, спомена, че е много приятно да се играе и на клубно ниво пред пълни трибуни у нас. Сега, какви са впечатленията след достигането на така жадуваната групова фаза на ШЛ?

Това е единствената мотивация на един състезател, да дава всичко от себе си и да работи много здраво. Защото да излезнеш в залата и да видиш колко много хора са дошли да викат за теб и да те подкрепят, и буквално да си оставят гласа в залата, това е просто уникално чувство и голяма отговорност за всяка една от нас в игрището - да правим всичко възможно, да се борим за всяка точка, за всеки гейм и мачът да бъде в наша полза. 

Клубният сезон съвсем скоро приключва, но предстои този с националния отбор. И пред България предстои трудно лято, което ще завърши със Световното първенство в Япония, кулминацията на сезона. Отборът ще бъде воден от нов селекционер, човекът, с когото имаш възможност да работиш в клубния си тим - Иван Петков. Какви са ти очакванията?

Определено, ще е трудна година, като всяка за националния отбор. Надявам се всички момичета, които дойдат в националния отбор, да са здрави. Това е най-важното, за да можем да успеем за напред през лятото и за да покажем най-доброто от себе си. Ще бъде много тежко лято и много отговорно, особено отговорно в края на лятото, когато имаме световно първенство, на което трябва да се представим по най-добрия начин и трябва да гоним максималното във всеки мач, за да може да победим. Дай Боже да стане!

Като цяло, с Иван Петков, относно неговата работа, той е много мотивиран треньор. Той е треньор, който залага на много-много здрава работа и вярвам, че националният отбор ще се справи много добре с .... неговия начин на работа. Целият щаб, който ще подбере определено мисля, че ще бъде страхотен и ще бъде полезен за всяка една от нас, в различни елементи или като цяло, психологически

До колко ще ви помогне и това, че в клубния тим играете заедно с разпределителката Лора Китипова, която е основна разпределителка и в националния отбор? Очаква се синхронът ви в Марица да се пренесе и на национално ниво..

С Лора и около нашата игра има много какво да се желае все още, защото все още се сработваме и се нагаждаме. Мисля, че се видя в някои мачове не ни се получават, а други се получаваха. Правим интересно краче с две ръце отдолу, което много се надяваме да усъвършенстваме и да стане някаква изненада в нашата игра. Надявам се да покажем едно добро, хубаво лице на българския национален отбор.

Тоест едно от предизвикателствата през лятото е синхронът "Димитрова - Китипова" да бъде на още по-добро ниво?

И не само! Като цяло, с всички състезателки, защото всяка една в отбора вътре е плюс. Всяка една в отбора трябва да даде всичко от себе си и всяка една трябва да помогне с каквото може, за да покажем най-доброто.

В първото си интервю като национален селекционер за "Златния гейм" Иван Петков заяви, че България трябва да се класира за турнира Гран При от следващия сезон. Твоите очаквания и цели? Къде е мястото на България на картата на световния волейбол?

Мястото на България със сигурност е сред най-добрите, защото имаме много добри кадри. Повечето кадри са извън чужбина. Надявам се да покажем това и да влезнем там, където е нашето място. И тези, които идват след нас, да дадат още повече, за да бъдат още по-напред в класиранията и различните турнири. През тази година задължително трябва да се класираме за Гран При, защото през миналата година бе страхотен малшанс. Особено в БЪлгария, когато загубихме срещу германките. Ще дадем всичко от себе си, за да се класираме и да продължим по напред.

Доста си привързана към всичко българско и родно, доста си привързана към традициите и семейството. Разкажи ни малко повече за тази твоя хубава, патриотична черта.

Всичко започва от майка ми и баща ми, неведнъж съм го казвала пред журналисти, че ние сме закърмени с народните традиции от баба и дядо и от предците ни. Просто, това няма как да не го носиш със себе си, защото за да си един истински българин, това трябва да го чувстваш изцяло. И това, че майка ми ми е давала възможност да се докосна до народното пеене е голяма чест и привилегия за мен - да съм била част от това прекрасно изкуство. И фактът, че баща ми също е бил музикант, ме прави горда от моите родители. 

Къде са допирните точки между народното творчество и волейбола?

Да речем, че народното творчество ми напомня много за историята на България и това още повече ме мотивира, като знам България през какви страдания е преминала. И може би, когато играя в националния отбор, това е една от причините моята мотивация да бъде толкова голяма, просто защото България трябва винаги да бъде на върха и ние трябва да я представяме по най-добрия начин.  Фактът, че играя сега волейбол е заради баща ми, който също е играл преди. И той реши, че трябва да се занимавам с нещо различно от това, което са правили с майка ми.

За какво мечтае днес Нася Димитрова?

Може би за един по-добър свят. В смисъл, всеки мечтае за нещо за себе си, а аз като цяло мечтая за една спокойна България, в която да можем да гледаме децата си в страната, а не в чужбина. Просто, една мирна и спокойна държава, която - как да кажа, да подбера точните думи, да дава нужния уют на хората, да се чувстват в собствената си кожа и в собствения си дом, приятно.