"Американската мечта" на Кристиян Ставрев

Баскетболът е традиция в семейството на Спас и Иванка Ставреви. Двамата са добре познати имена като бивши състезатели, а след това продължават и по пътя на треньорството. Обичаят с оранжевата топка е продължен и от синовете им Богдан и Кристиян. По-големият от двамата Богдан вече не играе активно, но остава да е близо до играта, поддържайки малкия си брат.

Кристиян е един от българските представители в най-високото ниво на колежанския баскетбол - Дивизия I, където защитава цветовете на Уибър Стейт. 20-годишният младок е герой в рубриката ни "Американската мечта" и разказва за живота си в страната на неограничените възможности, запознанството си с НБА звезда от ранга на Деймиън Лилърд, тренировките, мачовете и въобще всичко интересно, свързано с ежедневието му.

Баскетболният път на Кико започва в Португалия, където родителите му са треньори, а след завръщането у нас играе за Академик (София), Овергаз, както и Чардафон-Орловец (Габрово). В един момент поема към Англия, за да заиграе в баскетболната академия на Майърскоф Колидж, където се представя на добро ниво и си осигурява спортна стипендия от Уибър Стейт.

Късметът обаче не е на страната на българското момче и Кико получава тежка травма през декември, с което сезонът за него приключва. Въпреки това той отчита тази година като голям прогрес и разказва с голямо въодушевление за новото си приключение.

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО?

Караме Кико да върне лентата назад във времето. И по-конкретно - 12 години. Тогава нашият герой е едва осемгодишен и не е съвсем убеден, че точно сега иска да се занимава с баскетбол

“Трябваше да се допитам до най-верния източник за това, кога точно съм започнал да играя баскетбол, а именно майка ми, която е мой първи треньор. Първата ми тренировка е била, когато съм бил на 8 години и няколко месеца. Спомням си, че беше на един летен камп в Португалия, където родителите ми бяха треньори в баскетболна школа в град Сантарем. Сега майка ми разказа, че още на загрявката съм казал, че няма да продължа, защото не мога да дриблирам с лява ръка. След това трябваше да играем 1 на 1 на цяло игрище и аз бях двойка с най-добрия играч в цялата школа, който беше се една година по-голям. След като ме размина 3-4 пъти се разплаках и не исках да тренирам повече. След това мисля, че ме беше страх да тренирам няколко месеца, но всъщност след този период не съм се спирал. Може би родителите ми са ме накарали да започна да тренирам, но не мисля, че съм го приел като задължение. Сам взех решението”, разказва крилото.

УИБЪР СТЕЙТ И ЩАТИТЕ: ЕДНА РАЗЛИЧНА ВСЕЛЕНА

Ставрев се озовава в Щатите след добри изяви в Англия. Там той дори записва мачове с представителния мъжки отбор на Манчестър Джайънтс, а с връстниците си от Майърскоф Колидж печели титлата на Албиона. Във финалната среща 201-сантиметровият Кико завършва с “дабъл-дабъл” от 16 точки и 10 борби.

“Към края на престоя ми в Англия треньорът ми започна да намира училища, които ми предлагат пълни стипендии и се бях спрял на един университет във Флорида - Нова Саутийстърн Юнивърсити. Техният отбор бе от втора дивизия, а точно тогава дойде и офертата от Уибър Стейт. Беше доста трудно да избера, но в края на краищата реших да рискувам и да заложа. Казах си, че ако ще поемам по този път, ще го направя както трябва и избрах първа дивизия”, не крие амбициите си преди заминаването си за САЩ Ставрев.

“Смятам, че каквато и да e съпоставка трябва да започне със самата отдаденост към спорта и цялостния му мащаб. Когато казват, че тук играта е религия, определено не лъжат! Мисля, че цялата разликата идва от този фактор. А ако говорим конкретно за стиловете на игра и прилики и разлики, тук всичко е доста по-бързо и се залага изключително много на физиката. Фитнес залата ни е като втори дом”, добавя българинът.

УЧИЛИЩЕТО НА ДЕЙМИЪН ЛИЛЪРД

Уибър Стейт се намира в Огдън, щата Юта. Откакто Деймиън Лилърд бе избран под №6 в Драфта през 2012 година от Портлънд Трейл Блейзърс, то името на училището се свързва именно с него. Двукратният участник в Мача на звездите и “Новобранец на годината” през 2013 година прекарва четири години в редиците на Уайлдкетс и често се завръща в университета. Именно при един от тези случаи Кико се запознава с настоящата суперзвезда.

“Където и да отида, неизменно свързват Уибър Стейт с Деймиън Лилърд. Лично аз имах честта да се запозная с него само няколко седмици след пристигането ми. Той беше дошъл да тренира, а също така и да играе в един демонстративен мач между възпитаниците на университета, който се провежда през август. Запознахме се преди една от нашите тренировки, които той на няколко пъти гледа”, разказва Ставрев за срещата си с втория най-добър реализатор в историята на Уибър Стейт.

ЕЖЕДНЕВИЕТО ОТВЪД ОКЕАНА

Времето на баскетболистите-колежани съвсем очаквано е разпределено между тренировки и уроци. През тази година Ставрев и съотборниците му спечелиха своята конференция Биг Скай, а един от съиграчите му в лицето на Джоел Боломбой е сочен като сигурен избор в предстоящия през юни Драфт на НБА.

“Дните ни минават различно, по време на сезона пътуваме по няколко пъти седмично и почти не ходим на училище. Пишем всичките си домашните от хотелите. Но точно в този момент един мой ден е наистина дълъг. Продължавам да тренирам, въпреки че сезонът приключи. Сутрин най-често се разбирам с един от треньорите ни и работим индивидуално, а след това отивам на лекции. Те са по 50 минути, а след като свърша с тях си купувам нещо за хапване и ям по пътя към залата, където ме чака нова тренировка.  В момента играем 5 на 5, разделят ни по постове и правим най-различни неща. След това завършваме във фитнеса, където в продължение на един час се работи доста интензивно. С това приключват и баскетболните ни задължения за деня, но понеже идва края на семестъра, доста често ми се налага да се върна до кампуса, за да направя тест по даден предмет, или просто защото имам домашни”, описва всекидневните си задачи Кристиян.

БЪЛГАРИЯ? ТАМ ИМА ЛИ КАМИЛИ?

“Бях приет доста добре, беше забавно да слушам представите на хората за страна, за която дори не са чували. Често се е случвало да се смея с глас на въпроси, които съм получавал, като например - “Там яздите ли камили?” и подобни безумия”, е краткият коментар на Ставрев относно запитванията за това откъде точно идва.

РАВНОСМЕТКАТА

Ставрев изигра само четири мача за новия си отбор, след което бе принуден да гледа съотборниците си безучастно отстрани, а причината бе тежка контузия на крака. Въпреки това софиянецът определя този дебютен сезон като ползотворен и не съжалява за нищо.

“Този дебютен сезон бе доста ползотворен, поне според мен. Беше интересно да видя за какво точно става въпрос, да свикна с бързината на играта и пълните зали. Имах време да напредна от физическа гледна точка и да се адаптирам към тукашния стил на игра. Контузията не ми позволи да участвам в голяма част от мачовете, но за сметка на това точно поради травмата получих статут на medical redshirt (б.а. - сезонът на Ставрев не се брои за цял заради малкото му участия) и догодина отново ще бъда първокурсник, поне от баскетболна гледна точка”, са думите му за отминалия сезон.

ПЪРВА ДИВИЗИЯ Е ДРУГ СВЯТ

В първата си година в Щатите Ставрев и неговия тим достигат до финалния турнир на колежанския баскетбол, който тази година имаше изненадващ шампион в лицето на Виланова. Ето и какво споделя българското крило относно конкуренцията и нивото на игра в елита при колежаните.

“Нивото на първа дивизия със сигурност е едно от най-високите в света. Най-добрият отбор, срещу който се изправяхме трябва да е Зейвиър. Играхме с тях в първия кръг на Мартенската лудост тази година. Най-добрият играч, срещу когото съм се изправял до момента пък със сигурност е Джoел Боломбой, когото трябваше да пазя всяка тренировка. Спокойно мога да заявя, че е най-атлетичния човек, който съм виждал. В началото ми бе доста трудно да му се противопоставям, но след като качих няколко килограма започнах да не се давам никак лесно. Миналата седмица той замина за Чикаго, за да се срещне с агента си и да стартира тренировките, които ще го подготвят за Драфта след няколко месеца”, казва Кико.

ЗА БЪДЕЩЕТО

“Човек е толкова голям, колкото са големи амбициите и мечтите му, това не стои под съмнение. В момента се стремя да напредвам с всеки следващ ден и да давам най-доброто от себе си. Амбициите мисля да ги запазя в тайна, поне на този етап”, заявява Ставрев.

ЗА МЕЧТИТЕ

“Какво бих казал на всеки млад баскетболист? Ами най-вече бъдете постоянни в това, което правите. Както казах, опитвам се да бъда възможно най-добрия Кико Ставрев всеки ден, опитвайте се и вие да бъдете най-добрата версия на себе си. И също да споделя, че аз лично съм пратил писма на около 600-700 училища заедно с баща ми. Търсили сме адресите на треньорите по сайтовете на училищата и не получих нито едно предложение за пълна стипендия, та че последното нещо, което бих го посъветвал е да не променят целта, а начините за достигане до нея”, завършва той.

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА МАРИО КАРАИЛИЕВ

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА РАЙКО ДУНДАЛОВ

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА ГЕОРГИ ФУНТАРОВ

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА ВАСИЛ МИХАЙЛОВ

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА БИСЕРА ПЕШКОВА

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА САМУЕЛ ФРАНСИС