Панаир на суетата

ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ Е УМИШЛЕНА!!!


Катар, 2022 година

Оставаха по-малко от десет дни до началото на Световния форум. Представителите на водещи страни тръпнеха в очакване, а огранизаторите се бяха побъркали от притеснение и ужас. Обичайното горещо време от около месец беше отстъпило мястото си на снежните виелици и ледените капани. Шейхът си блъскаше главата, защото Форумът беше пред провал. Това означаваше, ще той няма да може да добави към харема си най-добрия отбор от манекени в света за следващите четири години. Не му се чакаше до следващото първенство. Традиция беше след всеки световен форум победителят да влиза в харема на Шейха и да се радва на всевъзможни привилегии и задоволяване и на най-малкия и шантав каприз.

-Давам 100 милиона, за да оправите шибаното време до петък – тросна се Шейхът на втрещените синоптици и организатори.
-Но, господине, това са много пари, а и както знаете, за съжаление, не можем да направим нищо – смотолевиха набързо организаторите.
-Изобщо не ме интересува! След два дни пристигат манекените. Всичко трябва да е прерфектно – те са изнежени човечета, свикнали са да тънат в лукс, а тук е толкова студено, че прическите им ще станат на ледени висулки! – Шейхът се фръцна и си тръгна. Последваха го цяла плеяда придворни, единият държеше позлатената му възглавничка (ако му се прииска да поседне), вторият – червено кашмирено килимче, третият носеше малко кученце ( порода ритни-топковец, която вече беше на изчезване и струваше цяло състояние).

Португалия, Лисабон (в деня на заминаването)

-Ако времето е така ужасно, няма да тръгна! – каза Кранта Разтропана и оправи прическата си.
-Целият отбор чака да се качите на совалката, за да може да излетите! – чу се глас от екипажа.
-Не тръгвам без да са ми дали гаранции, че всичко ще е наред и няма да умра от студ или заледяване! – отново се сопна примадоната.
-Организаторите работят по въпроса! – уверено казаха от щаба, въпреки че си нямаха идея как за толкова кратко време от -32 градуса ще стане ПОНЕ +25?! АБСУРД!!!
-Ами, да работят по-бързо! – изписка Крантата



* * *
Момчето беше световно известно – неколкократен носител на наградата Златния гребен. Беше нарцистичен, обичаше да го ласкаят, приемаше се за най – добрия. Усещаше, че и на този форум всичко ще припадат по него. С много уговорки се качи в совалката и вече всички спокойно можеха да тръгнат.

Доха, Катар

-Малоумници! Некадърници! Не може да се разчита на вас! Ще ви изтрепя всичките! Бързо оправете времето или си казвайте последната молитва! – Шейхът не спираше да хока организаторите.
-Всичко е под контрол, господарю, времето постепенно се подобрява – вече е -20 градуса. До утре нещата ще се оправят – каза ръководителят на екипа, но дори и той не вярваше на думите си. Трябваше да стане някакво чудо!

Пътуването

По време на полета Крантата не спираше да капризничи. Искаше да прекара в солариума поне 30 минути, после кокошките трябваше да му направят масаж с прашец от крилете на благородни пчелици, а накрая да си вземе дълга и релаксираща вана, пълна с гъста и кафеникава смес. Миришеше отвратително! Бог знае от какво е направена!
Изведнъж совалката така се раздруса, че Крантата падна от мястото си. Нещо ставаше, а пилотите не можеха да овладеят ситуацията. На такова бучене и клатене не бяха ставали свидетели през целия си тристагодишен стаж!
-Ааааа, нещо ме налази... лепкаво е... слузесто... хладно... – пищеше Кранта Разтропана – Помогнете ми, идиоти такива! – никой обаче нито го чуваше, нито го виждаше. Манекенът се бореше с животното (или каквото там беше), но нямаше неговата сила. Пипалата на извънземното го обхванаха и го понесоха към непозната галактика.
Бученето и тресенето премина, на борда всички се успокоиха и пътуването продължи. Никой не обърна внимание, че звездана на тима липсва. Оставаха около три часа от полета. Всички бяха развълнувани. Треньорът на манекените дръпна прочувствена реч за това колко е горд, че неговите момчета ще имат шанса да се борят за златните медали по красота. Започна да им обяснява тактиката, която момчетата трябваше да приложат, за да могат да стигнат до мечтаните медали. Писък прекъсна кулминационния момент от речта:
-Boss, Кранта го няма, изчезнал е! – с ужас каза Лудата Нинджа.
-Може да се е изплашил от раздрусването... Или просто си оправя прическата. Спокойно, ще се появи – със спокоен тон каза Стратегът.
-Не, шефе, дори във фризьорския салон го няма! Нещо става – след раздрусването никой не го е виждал... – продължаваше да трепери от страх Нинджата.

Щабът на португалците кацна със совалката. приличаща на таралеж. Те бяха десетия отбор, който пристигна днес. Очакваха ги с нетърпение, защото Кранта Разтропана беше любимец на Шейха. Лично негово Кралско превъзходителство уважи безпроблемното кацане. Беше ухилен до уши, въпреки че навън беше -5 градуса и видимо умираше от студ. Още по-студено му стана, когато треньорът Пони Бонбони съобщи неприятната новина, че най-ценният им манекен е мистериозно изчезнал.
-Мътните да ви вземат, Бонбони, къде е момчето?! Шарлатани такива! – Шейхът плюеше като лама по целия щаб на гостите си.
-Съобщихме, че момчето липсва, въпрос на време е да го намерят. Но знам, че няма да остане доволен от минусувите температури – опита се да замаже положението г-н Бонбони.
-В момента времето е най-малкият ми проблем. Отсъствието на Кранта Разтропана ще се окаже неблагоприятно за целия Форум. Загубите ще са катастрофални. Хората са дошли да гледат него... – не спираше да се тюхка Щейхът.

Някъде в Нищото

Слузестото същество пусна Крантата на повърхността.
-КАКВО си ти и КЪДЕ се намирам? – не спираше да хленчи Кранта – Искам да се махна. ВЕДНАГА!!!
-Оооо, не, не може, ти си Избраният! Кой съм аз няма значение. Намираш се на планетата Каприз, този път на теб се пада удоволствието да ни забавляваш с всевъзможни трикове с прическата си. Мммм, чуден си, много ще се харесаш на всички – не спираше да дърдори съществото – Преди четири години доведохме двама испанци. Инфанта Карибска се държеше горе – долу прилично, но Фуста Троха не спираше да хленчи, също като теб! – сочеше го с едното си пипалце.
-Няма да седя и секунда, трябва да отида на Световния форум по красота. Вие знаете ли кой съм аз? Работя за най-добрите манекени в света – редеше плеяда след плеяда Крантата.
-А, знам ви вас, кралските балеринки. Инфантата беше техен представител. Еййй, напаст сте! Веднага ще ти дам едни палци, за да започнеш да припкаш и да се фрънцкаш щом искам.
-Нищо не разбираш, трябва да ида в Катар, да участ...
-Млъкни, бе! – скастри го животното – Заболя ме главата! Няма да те изядем, не се коси! Ще ти направим една бърза фотосесийка и ще те пуснем. Какво толкова? – опитваше се да го успокои – След малко ще те приготвим за процедурата.

Новината, че Кранта Разтропана я няма, се разнесе бързо из лагерите на останалите участници. Всички се тревожеха, Шейхът припадаше на няколко пъти. Стигна се до неприятното решение Форумът да не се проведе, а причините бяха две – първата, защото беше студено и почти никой не беше способен да издържи студа. Втората причина беше отсъствието на манекена – фаворит. В знак на подкрепа играчите дружно заявиха, че няма да се състезават помежду си.
Бизнесът щеше да претърпи огромни загуби, но така беше най-разумно. Шейхът се тръшкаше – беше съсипан, защото в харема му нямаше да има свежи попълнения.

-Tree… two… one… ACTION* - каза фотографът на фотосесията, лилаво пипаловидно същество с добре гелосана прическа – Bellissimo*, каква фигура, какви обноски – не спираше да се пренася фотографът.
Кранта, отначало протестиращ, вече дори не криеше колко му е приятно. Винаги му харесваше, когато някой го хвалеше. Днес комплиментите валяха един след друг.
-Сега се завърти леееко, точно така! Красавец... – продължаваше да бръщолеви лилавото мекотело.


08:43 ч., Великобритания, Манчестър

Уейн Руни в просъница чуваше алармата си. Трябваше да става, за да отиде навреме на тренировка. Събуди се, облян в студена пот, ръцете му трепереха. Минута-две стоеше като препариран. После скочи, отиде до най-близкото огледало. Огледа се. Всичко му беше наред. Изкъпа се, облече се и излезе.
-What the Fuck*?!... – усмихна се, ритайки кошчето за боклук.

След половин час беше забравил за кошмара от последната нощ...



В случай, че не сте ги разпознали:
Кранта Разтропана – Кристиано Роналдо
Инфанта Карибска – Икер Касийас
Лудата Нинджа – Луиш Нани
Фуста Троха – Фернандо Торес
Пони Бонбони – Пауло Бенто


Източник:

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe