Герасим Гергов от "Под прикритие": Гущера е жив, няма труп

Герасим Гергов от "Под прикритие": Гущера е жив, няма труп

Това e той: Роден е на 18 февруари 1977 г. Активно се занимава със спортно гребане. Познат е в ролята на Гущера от сериала „Под прикритие”.

- Г-н Гергов, вашият герой Гущера от „Под прикритие” миналата неделя бе покосен от инфаркт. Какво всъщност се случи?

- Няма ненаказано зло. В крайна сметка Гущера не прави нищо градивно. За него няма ценности. Интересува се само от власт и пари. Готов е да постигне своето с цената на всичко. Ако мислим логично, рано или късно, такъв човек като него ще го застигне най-лошото. В епизода обаче не се видя как той умира.

- Възможно ли е след време Гущера да „възкръсне”?

Ако разсъждаваме в сферата на хипотезите, има и вариант Гущера да не е умрял. Много често в киното, като няма труп, няма умрял и героят в някакъв момент се завръща. Но Гущера е кръвожаден, той иска всичко. И ако остане като герой в сериала, ще иска да завземе целия бизнес, за който се борят Джаро и Иво. Гущера иска само да печели, както пари, така и територия. Но щом е трябвало да бъде убит, нека е убит. Ако по някакъв начин зрителският интерес повлияе, всичко е възможно... Има продуценти и сценаристи, те ще решат какво ще стане занапред. Това, което се изисква от мен за ролята, аз го правя, да бъда перфектен на снимачната площадка. Аз съм щастлив, че ролята ми е такава. Отива ми като визия. Хората, които ме познават, знаят, че аз съм доста темпераментен.

- Според вас кой би надделял – Джаро или Иво?

Ако гледам отстрани, като нормален зрител, трябва да надделее Джаро. Първо, той е по-интелигентен. Второ, той е много по-умерен от Иво, не се поддава на първичното. Не е въпрос да си само комбинативен. В тази игра трябва да можеш да мислиш няколко хода напред. Ако съумееш да си изиграеш добре картите, може и да оцелееш.

- Откъде идва този прякор на Гущера?

От това, че героят ми е студенокръвен като манталитет и няма чувства, той е бил лекоатлет, републикански шампион. В тези среди като цяло имаш ли враг, трябва да го зачеркнеш. Не може да го елиминираш на части ­ или го убиваш, или той теб. В случая Иво Андонов успя първи и уби Гущера. Трябваше аз да го убия, но не се получи, така е по сценарий. В реалния живот нещата се случват по съвсем различен начин. Но името на героя ми – Гущера, започва да се превръща в нещо като мой прякор и в живота. Дори приятелите ми започнаха понякога да ме наричат така. Няма актьор, който да не е изиграл по една роля в живота си, която да се е превърнала в нарицателна за него. Ето, като кажем Силвестър Сталоун и веднага се сещаме за Рамбо или за Роки. Гущера ми харесва, пък и ми отива.

- Как попадна сред актьорския състав на „Под прикритие”?

Първоначално се явих на кастинг за филма „300: Възходът на една империя”. Покрай това са ме забелязали и са ме препоръчали на продуцентите на сериала. Впоследствие ми се обадиха от екипа. Оказа се, че са търсели точно такъв типаж като мен. Поканиха ме за пробни снимки. Така започна всичко. Много се радвам, че ми се случи такова нещо. В този живот много често хубавите неща се случват съвсем неочаквано. Колкото и да планираш нещо, изведнъж може да стане нещо друго, което да те изненада.

- Какво не ви харесва в образа на Гущера?

Абсолютно всичко ми допада в Гущера. Той е професионалист в това, което прави, темпераментен по характер. Като емоции той е много близък до мен. Беше страхотно предизвикателство да играя именно него. Не беше лесно хем да вляза в неговата кожа, но в същото време и да не прекалявам. Хубаво е характерите на актьора и на героя да си приличат. Но все пак единият от двамата трябва да е умерен в някаква насока. Гущера е безпардонен. Интересуват го само бизнесът, парите и властта. Той носи манталитета на мутрите от началото на 90-те години и си живее по този начин. Не го интересува това, че колегите му от подземния свят са станали вече интелигентни, променили са визията си. Той си е останал първичен. От една страна, по никакъв начин не е еволюирал, но от друга пък ­ не е затънал. Ходи си с анцуга, с маратонките, не се интересува какво мислят другите. Това за него е имиджът на мутра. На мен като човек това не ми харесва. Но в случая самият му начин на обличане издава характера му.

- Какво е да работиш заедно с актьори като Захари Бахаров, Мариан Вълев, Михаил Билалов?

Щастлив съм, че се докоснах до тях. Те са изключително добри актьори. Много успях да науча от тях. Всеки един от тях страшно много ми е помагал на снимачната площадка. Искам да спомена и Пламен Манасиев, защото и от него много научих. Те са като една хубава книга, когато и да я отвориш, научаваш нещо от нея. Всеки от тях съвсем спокойно ми е обяснявал, издавали са ми тънкости от актьорския занаят. С тях успяхме и да станем приятели. Когато един човек гледа отстрани, ще си каже, че те играят, без въобще да се напъват. На хората може да им се вижда, че е много лесно да си пред камерата. Няма трудна работа, има работа, която се върши професионално.

- Станахте ли и приятели?

Да, разбира се. С всички от сериала. Актьорите в „Под прикритие” са не само големи професионалисти, но и големи бохеми. Може да снимаме по 12 часа и после, без да му мислим, да отидем някъде и се забавляваме по цяла нощ. Тази комбинация е прекрасна. Има много хора, които, когато са на работа, са перфектни, но когато трябва да се забавляват, не им се получава. При нас обаче не е така.

- Имате ли други предложения за роли?

Разбира се. Дай боже да има още. Предстоят ми някои неща, но все още преговарям.

- Какъв е Гущера в реалния живот?

Аз съм един щастлив, спокоен баща и мъж, глава на семейство. Имам прекрасна дъщеря, която е в първи клас. Тя е страшно умна, благородна, страхотно дете. Като всеки един родител и аз мечтая всичко най-добро за нея. Когато човек има възможността да направи друг човек щастлив, няма по-хубаво нещо. Малко съм обран откъм емоции, но това е нормално, все пак съм мъж.

- С какво се занимавате?

Продължавам да тренирам. Не го правя професионално, поддържам си формата. Всеки един човек трябва да има елементарна физическа култура. Като дойде лятото, ако имам време, ще участвам на републиканското по гребане.

- Как се запалихте по спорта?

Съвсем случайно. Кандидатствах в спортното училище в Плевен с футбол. Впоследствие започнах да тренирам гребане. Спортът ми помогна много в киното, защото ме е научил на дисциплина. Както за физиката, така и за психиката. Благодарение на него имам много сила. Спортът помага на човек да се развива както в семейството си, така и в работата. В живота обаче е много важно кой седи срещу тебе. Когато пред теб са актьори като тези в „Под прикритие”, всичко се случва много лесно и спокойно. Никога не сме водили просто диалог. Лично аз гледам да се забавлявам с всичко, което правя ­ както с приятели, така и по работа. Според мен, ако нещо ти доставя удоволствие, ти го правиш много лесно и не се мъчиш.

- Какво мислите за нецензурните думи в „Под прикритие”, от които пропищяха някои зрители?

Нито мога да кажа, че съм „против”, нито че съм „за”. Няма отрова на този свят, има доза. С всяко нещо, с което се прекали, не е на добре. Без вода не можем, но с много вода се давим. Така е и с много други неща.

Лора Ризова, "Телеграф"

Последвайте каналите ни в:

Още от Булевард

Виж всички