Играем мач за мач и фаул за фаул, пък напред - каквото стане

Двете нули стояха на електронното табло, на терена и до тъчлинията. Но в самия край, типично по николаймитовски, този Левски грабна това, което му трябваше. Стана буквално в последните секунди. Едната нула се превърна в единица, точката в три, синята мечта в реалност. Левски шампион, пардон – Митов шампион! Батков е на седмото небе, където си лафи с Господ Бог, който има сезонна карта за „Герена“. Ей Богу!

Николай Митов и Ивайло Петев убиха мача. Убиха и заглавието „Двете нули“, но „това е положението, животът продължава“ (цитат – произволен български футболист/треньор/шеф). Иво Тонев пък може да се радва на титлата, която – отново цитат – искаше да спечели на всяка цена, с всички средства. Най-после малко футболна радост и за бившия шеф на Локомотив София!

От понеделник можем да очакваме вълна от декларации на сайта на Лудогорец и цунами от интервюта на Кирил Домусчиев. Това е положението, Левски има точица в повече.

Редно е също така да знаем дали от следващия сезон до тъчлинията на Левски ще седи нула или единица, а защо не и по-голяма цифра, но „нищо не е ясно, има два мача до края“. Едно обаче е ясно – Левски ще изиграе два мача и зад граница, не се знае само къде и срещу кого.

Ясно е и че Лудогорец тази година няма да отпадне от Шампионската лига, а от Лига Европа. ЦСКА може да „подобри“ рекорда си срещу Мура, който, между другото, изпада от словенската А група. Това е положението, играем сезон за сезон, днес е Мура, а утре Морени.

Нека спрем кранчето със смехотворния газ. Това е може би най-слабият шампион на България в историята, след онзи Левски през 2009-а с Гонзо на терена, Емил Велев до тъчлинията и Даниел Боримиров до него. Впрочем много паралели могат да се направят между тези два състава, но футболът, който (се опитват да) играят е от категорията „неправилен“. Настоящият Левски обаче е по-слаб от онзи от пролетта на 2009 година. Сините с всяка година пропадат все повече и повече, а подобни „успехи“ само вредят на клуба.

Все пак не можем да не отдадем заслуженото на Николай Митов, който има основен принос за триумфа на Левски. Той надъха играчите максимално, те започнаха да взимат мачовете с характер, защото футбол просто липсва. Левски си е Левски, когато не става с футбол, става с дух, дано Илиан Илиев е бил на стадиона и си е записвал.

Ако варненецът бе все още начело на Левски, едва ли отборът щеше да спори за титлата в 28 кръг, а вероятно щеше да се боричка за второто място с ЦСКА. Това е то.

Няма смисъл да влизаме в подробности колко точно слаб е българският футбол в момента, а и от много години насам. Просто погледнете статистиката от вчерашния мач – само за първото полувреме жълтите картони бяха седем. Имаше и червен през втората част за играч на Лудогорец. Твърде многото нарушения накъсват играта до безобразие, ако на запад футболът е филм, то тук е комикс. Играем мач за мач и фаул за фаул, пък напред – каквото стане.

Всъщност ние не се опитваме да открием топлата вода, а само да и сложим ново име. Англичаните практикуваха ритай и бягай, ние използваме ритай, пък напред – каквото стане. Засега нищо не става. Така е то.

Още веднъж честита победа на изстрадалите сини привърженици. Поздравяваме и Ботев Пловдив, Литекс и Берое за стойностния футбол, който показват през пролетта. Титлата се завръща в София след три години странстване на север от Стара планина. Чакаме и футболът да се завърне някой ден след шест години лутане…

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe