)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
- Най-първо - здрав ли си?
- Да, напълно. Особено след толкова продължителна спортна кариера - да, достатъчно добре съм.
- Как беше за теб сезонът в Италия?
- Труден. Доста по-труден от това, което очаквах, но пък изпълнихме задачите, поставени пред отбора, така че беше успешен.
- Не играхте полуфинал?
- Не играхме полуфинал, защото загубихме от отбора на Кунео, който беше по-добър от нас. Ако бяхме играли на полуфинал, това щеше да бъде изненада.
- Не ви е мястото там?
- Не. Отборът не беше направен, за да играе на полуфинал. Изхабихме страхотно много нерви в първата част на сезона, която започнахме много трудно. Не играехме добре. Стана най-странното, което може да се случи в спорта. Имахме изключителен треньор - Анджело Лоринцети и с него записахме 3 победи от 13 мача. Във втория полусезон имахме друг треньор - Лука Монти, един нормален треньор, и с него постигнахме 11 победи от 13 мача. Същите хора и първия сезон, същите хора и втория сезон.
- Това е уникалността и очарованието на спорта, това е неговата невероятност.
- Ти като журналист го възприемаш така, но ако знаеш на мен колко нерви ми костваше...
- Всяко нещо си има цена и трябва да си платиш за постигнатите цели. Плащаш с нерви. Тази година отиде в нов отбор, какво завари там?
- Много различни неща. На първо място слабата организация. Изключително слаба организация. Като се започне от настаняване, битови проблеми, мине се през тренировка и се свърши до организация на пътуванията - ниско ниво. За мен беше много чудно как този отбор е постигнал задоволителни резултати, плюс спечелване на първенство, с тази организация.
- Ти в какво живееш?
- В апартамент с проблеми. В кухнята имаше аспиратор, което е съвсем нормално. Това, което не беше нормално, е, че аспираторът не излиза никъде, няма комин и връща миризмата в кухнята.
Имахме баня, в която аз не мога да се изкъпя, защото душът беше с дръжка, която ми стигаше до рамото
Дребни неща, които в един сериозен отбор не се случват. Това е въпрос на организация, проблеми, които са дребни.
- Но когато те стяга обувката, не можеш да ходиш.
- Зависи от това, което е отпред - целта.
Ако целта е достатъчно важна, белегът от обувката не се забелязва
- Оставаш ли в този отбор?
- Не знам. До края на седмицата трябва да обявят бюджета и ако са доволни от представянето ми, би трябвало да ми направят някакво предложение, но до момента такова няма.
- Как се отразяват икономическите трудности на Италия върху волейбола?
- Проблемът не е толкова в икономическата криза. Проблемът беше предизвикан от промените в правилника на федерацията, защото приеха, че няма да има изпадащи отбори от догодина. И много от отборите, които бяхме на средно ниво и които се бореха да не изпаднат, тази година нямат това притеснение, т. е. ще спестят много пари. Не им трябват други играчи, не им трябват силни играчи. Защото така или иначе няма да изпаднат и нивото на италианското първенство ще спадне драстично. Другата година ще има два силни отбора в италианското първенство. Това ще бъдат Тренто и Мачерата и един отбор под въпрос. Това е отборът на Пиаченца. Всички останали отбори се връщат чувствително назад, тъй като играчите, които имат пазар в чужбина, няма да останат в Италия по простата причина, че с това намаляване на бюджетите намаляват и заплатите.
- Към коя чужбина ще изтекат най-много играчи?
- Зависи. В Русия играят стойностни състезатели. В Полша и Турция се дават пари.
- Създаде се впечатление, че италианските волейболисти към края на сезона са в много добра форма. Така ли е наистина?
- Спортната форма е нещо, което много трудно се постига и издържа много кратко време. Така че, ако те са в оптимална спортна форма в момента, това дава шанс, че те няма да бъдат така след 20 дни.
- Вярваш ли?
- Аз го знам. Максималната спортна форма може да бъде постигната два до три пъти в годината за един кратък период от време. Ако приемем, че те са в идеална спортна форма в момента, след 20 дни няма как да бъдат в такава. С тях ще играем на 13-и.
Те са най-силният отбор
- Страх ли те е?
- Не. В крайна сметка от какво има да ме е страх? Ние играем на топка. Може да звучи несериозно, но ние си играем. Хората отиват на война и се бият за някакви неясни цели и решения, тях не ги ли е страх?
- Във всички случаи ги е страх.
- Мен от игра на топка не ме е страх.
- За войника целта е да не го убият, за теб - да отбележиш точка. Как определяш шансовете на България и Италия? 50/50?
- Трудно ми е да кажа 50/50, тъй като още не съм видял нашия отбор в какво състояние е.
- Ние нямаме отбор.
- Ние имаме отбор. Имаме национален отбор на България, който защитава цветовете на България.
- Ти колко дни си в България?
- Аз съм от няколко дни в България.
- Срещнал ли си го този отбор някъде?
- Ще го срещна днес (б.а. - в края на миналата седмица).
- Отбора ли ще срещнеш или част от отбора?
- Предполагам, че целия отбор. Разговаряхме със старши треньора след класирането за олимпиадата да имаме една седмица почивка.
- След кое? Това кога ще се случи?
- Надявам се да се случи на 13-и. Ако тогава не се случи, имаме още един шанс...
- Който не се знае кога е и къде е.
- Който 90 процента ще бъде в Италия. Ако не се класираме ние, най-вероятно ще се класира Италия. Следващите квалификации ще бъдат в Германия, Италия и Япония. Ако се класира Италия, най-вероятно Сърбия ще отиде в Япония, ние в Италия. Там ще срещнем или Куба, или Щатите.
- Ти срещу кого предпочиташ да играем?
- Куба. Защото американците са добри състезатели. Винаги в олимпийска година са много силни и са добър отбор. Докато кубинците са добри състезатели...
- И лабилни.
- ... и лабилни психически и недобре подготвени тактически. Силни отбори са, да. Според мен и двата отбора са добри, но ако трябва да избирам аз, бих предпочел да играем с Куба, а не с Щатите
- В какво състояние са другите?
- Не съм сигурен. Този въпрос трябва да бъде зададен на старши треньора. Той трябва да е информиран за състоянието на състезателите и спортната им форма.
- Със сигурност сърбите ще бъдат по-слаби с отсъствието на Милкович. Но колко по-слаби могат да бъдат?
- Зависи от моментното състояние на Старович. Старович претърпя изключително сериозна контузия в началото на сезона и не се знае доколко е възстановен. Ако Старович е възстановен, сърбите ще бъдат по-слаби, но не толкова много. Ако Старович не е възстановен, сърбите ще бъдат доста слаби.
- Защо руският треньор Алекно пуска Максим Михайлов да посреща?
- Той не може да си позволи да играе без Максим Михайлов на игрището. Максим Михайлов в момента е най-добрият диагонал в света, така че няма никакъв шанс да играе посрещач. Това, че от време на време той помага в посрещането, в определени ротации, срещу определени сервиращи, това е едно. Няма нищо лошо да помогнеш на отбора си в трудни моменти.
- Аз не приемам думата "помага". На игрището човек не помага - работи, върши си работата. Това е един тежък труд.
- Така или иначе на нас ни плащат за извършването на този труд. Колкото по-добре си вършим работата, толкова по-добре ни плащат. Помощта е друго. Аз, който не съм посрещач и ми плащат, за да забивам, да бия сервис здраво и да правя блок, ако отида да посрещна една топка, правя нещо, което не ми е работа. Това вече е помощ.
- Един от най-добрите волейболисти в света - Османи Хуанторена напуска Тренто. Това свързано ли е с личността на треньора Радостин Стойчев?
- Не е моя работа да отговарям на този въпрос. Преди години отидохме в Италия заедно - аз, Матей и Стойчев. Спечелихме първенството, което беше супергеройство.
- Чакай, ти се махна, Гърбич се махна, сега Хуанторена...
- Има хора, които ти не знаеш, но и те се махнаха. Много неща могат да се кажат.
- В България нивото на треньорите е ужасяващо ниско. В едно интервю Карл Луис - един от най-великите атлети в историята, казва: "Аз не мога да разбера в последните години какво е това безумие, което се случва. Миналата година е бил на пистата, тази година идва и вика: Аз съм треньор. Какъв треньор си ти, какво научи, къде научи, как се квалифицира? Как се подготви, че сега идваш и - аз съм треньор? Ами ти не си никакъв треньор."
- Бяхме в Миланело, в най-добрия спортен център, изследване, възстановяване. Малка болница с уникална апаратура. Не повече от 1000 кв.м. Имаше писта, басейн, зала за тренировки, вана, имаше всичко. У нас това го няма. Най-интересното е, че имаме единични специалисти, които са кадърни, работливи и талантливи. Но когато се получи един такъв, той какво прави - отива да работи в България. Аз в момента, без да звучи нескромно, бих работил с удоволствие в България, за да науча младежите, бих работил с юноши, деца. Но какво става? Цанейки се за треньор на един отбор Х, например Пирин, имам за президент един овчар, който не разбира нищо от волейбол
И си подготвям цяла година отбора, стигаме до последния мач и да се види резултатът от моя труд и той казва няма да играете. Това не мога да приема, а в България е масово явление. Аз не искам да съм зависим от такива хора. Аз не мога да позволя никой да се подиграва с моя труд и затова не мога да си позволя да работя в България.
- Какво обичаш да ядеш?
- Хубава храна. Като цяло нивото на храната в Италия на средно ниво е най-добрата в света. Защото успяват простите работи да ги направят да са вкусни и да са добре. Простите работи - една паста, една салата, едно предястие, съвсем прости неща, но са много вкусни и здравословни, което в другите държави не е така. В Италия, ако искаш да влезеш в селската кръчма, за 10 евро можеш да се наядеш добре, вкусно. Това е нещо, което е типично за Италия. Във Франция трябва да си приготвиш по 150-200 евро на човек, за да имаш добро обслужване, вкусна храна. Във Франция простите неща са отвратителни. Безвкусни и некачествени.
- Българските треньори са слаби треньори. Защо?
- Българските треньори не са имали възможност да се докоснат до най-високото ниво. Българските треньори не са в крак с тенденциите поради организационни и финансови причини. Ще ти кажа нещо, което ми направи фрапиращо впечатление. Силвано Пранди беше треньор на българския национален отбор по волейбол и имаше един семинар, на който българските треньори можеха да се докоснат, да зададат въпроси и да разговарят със Силвано Пранди на темата волейбол, тъй като Силвано Пранди е една енциклопедия, която се осъвременява ежедневно
Какво се получи? Прочете си доклада Силвано Пранди, въпроси нямаше. Присъстващите бяха една много скромна група. По едно време един треньор зададе въпрос, при което четири човека от аудиторията се надпреварваха да му кажат колко е прост, как може да задава такъв въпрос. След като му преведоха, Пранди каза - да, въпросът е много добър, и отговори доста подробно. Същият семинар, направен миналата година. Силвано Пранди не е вече треньор на българския национален отбор, в залата е пълно.
- Как си обясняваш това?
- Нямам обяснение.
- Кой беше проблемът на Силвано Прадни като треньор на българския национален отбор? Неговият проблем не беше ли в това да слезе на ниското нивото на някои от играчите в отбора?
- Аз не бих използвал точно тези думи, но смисълът е подобен. Той има различно мнение за професионализма. За него професионализмът е: Аз давам задачите, вие ги изпълнявате максимално добре. Ако не ги изпълнявате максимално добре, следващата година ви сменям.
- Нашата представа за професионализма е да си взимаме заплатите.
- Нашата представа за професионализма е малко като руската. С остена. Знаеш ли каква е разликата между руската и западната менталност за уважението? В западната култура се уважава човекът, в руската - длъжността.
- Още колко години ще играеш?
- Докато мога.
- Това инат ли е или страст?
- Прагматизъм. Това е единственото, което мога да правя, и докато ми плащат, за да го правя, не виждам поради каква причина трябва да спра.
- А след това?
- Хубав въпрос. От 3-4 години търся отговора ежедневно. Труден въпрос. Доста труден, на който все още не съм намерил отговор.
- Колко време си даваш да намериш отговор?
- Тези неща обикновено се случват. Ти може да си мислиш, мислиш, а накрая се случва нещо различно. Това, от което разбирам, темата, по която съм подготвен аз, е спорт, в частност волейбол. Ако трябва да се занимавам с волейбол, мога да започна от нулата. Познавайки себе си, ще ми е по-лесно да се занимавам с волейбол.
- Значи нещата могат да станат по два начина - единият като се случват, а другият - като се подготвят, като се изработят. Ти предпочиташ да чакаш да се случват.
- Категорично не. Аз съм човек, който прави нещата да се случват. Нещата, които пряко ме засягат, и това, което ме е водило винаги, е, че аз трябва да направя каквото трябва да се направи, а резултатите не винаги кореспондират на усилията. Защото в спорта и в живота като цяло няма гаранция за постигане на резултат. Когато ние създадем максимален брой предпоставки, има голяма вероятност нещата да се случат, но и всичко да направим правилно, може да не се случат. Единственото сигурно е, че ако ние не ги направим правилно, няма да се случат.
- Какво му е лошото на Владо Николов, какво не харесваш в него?
- Аз обичам да побеждавам, ако става въпрос за спорта, и това, което не харесвам, да кажем в себе си, е, че има определени моменти, в които трябва да се примирявам с посредствеността. Това е нещо, което убива. Изключително трудно ми е. Изключително трудно ми е да се държа добре с посредствени хора, когато ми се е налагало да работя с тях. Сун Дзъ го е казал в "Изкуството на войната": Добрият генерал е този, който може да вземе всичко от талантливия, от глупавия, от мързеливия и от идиота. Аз за момента не съм генерал.
- Много си емоционален или много честолюбив?
- Нито едното, нито другото. Поне не в превъзходната степен много. По отношение на работата не търпя посредствеността. Това е нещо, което ме изкарва извън кожата.
- Лесно ли се доверяваш на други хора?
- Доверие - не. Мога да споделям някакви неща, които да изглеждат като доверие, но то е премерено споделяне на информация.
- Емоция ли е или прагматизъм?
- Прагматизъм.
- Често ли те разочароват хората?
- Разочарованието идва, когато имам очаквания. Опитвам се да нямам очаквания.
- Изпитваш ли чувство за вина от нещо?
- Мога да кажа, че никога в съзнателния си живот не съм направил на някой човек лошо нарочно.
- Защо?
- Защото смятам, че така е правилно. Със сигурност моите действия са наранявали нечие честолюбие, но никога не съм правил нещо с идеята да направя лошо. По тази причина не изпитвам вина.
- Но на теб са ти правили лошо.
- Да, случвало се е.
- За какво съжалява Владо Николов?
- За неща, които съм могъл да направя по-добре. Главно в спорта, защото моето ежедневие е спортът. Съжаление има. Ако трябва да говорим за конкретни епизоди, сега се сещам, че имах възможност да рискувам последната топка на мача със Словакия. Тоест имах възможност да направя така, че да спечелим мача. Не го направих, защото направих това, за което бях тренирал. В трудна ситуация - да не я сбъркам. И аз не сбърках. Но сега си мисля, че в такъв момент човек с моя опит може би трябваше да вземе повече отговорност. И ако бях я взел тази отговорност, може би нещата щяха да се случат по друг начин. Но това не е чувство за вина, защото аз направих това, за което бях трениран да направя. Ние тренирахме цяло лято да не бъркаме и аз в ситуацията, в която се намирах, прецених, че моят шанс да постигна резултат е по-малък от шанса да сбъркам, и не пробвах. А ако бях пробвал, можеше и да успея. Можеше и да не успея, но резултатът щеше да е същият. Ние така или иначе загубихме. Това е нещо, за което си задавам въпроса какво щеше да е, ако...
- Още ли го задаваш този въпрос?
- От време на време. Аз помня положенията. Опитвам се да извличам поуките от тях.
- Да ти пожелая да нямаш такива поводи след квалификацията.
- Горещо се надявам.
- Да, напълно. Особено след толкова продължителна спортна кариера - да, достатъчно добре съм.
- Как беше за теб сезонът в Италия?
- Труден. Доста по-труден от това, което очаквах, но пък изпълнихме задачите, поставени пред отбора, така че беше успешен.
- Не играхте полуфинал?
- Не играхме полуфинал, защото загубихме от отбора на Кунео, който беше по-добър от нас. Ако бяхме играли на полуфинал, това щеше да бъде изненада.
- Не ви е мястото там?
- Не. Отборът не беше направен, за да играе на полуфинал. Изхабихме страхотно много нерви в първата част на сезона, която започнахме много трудно. Не играехме добре. Стана най-странното, което може да се случи в спорта. Имахме изключителен треньор - Анджело Лоринцети и с него записахме 3 победи от 13 мача. Във втория полусезон имахме друг треньор - Лука Монти, един нормален треньор, и с него постигнахме 11 победи от 13 мача. Същите хора и първия сезон, същите хора и втория сезон.
- Това е уникалността и очарованието на спорта, това е неговата невероятност.
- Ти като журналист го възприемаш така, но ако знаеш на мен колко нерви ми костваше...
- Всяко нещо си има цена и трябва да си платиш за постигнатите цели. Плащаш с нерви. Тази година отиде в нов отбор, какво завари там?
- Много различни неща. На първо място слабата организация. Изключително слаба организация. Като се започне от настаняване, битови проблеми, мине се през тренировка и се свърши до организация на пътуванията - ниско ниво. За мен беше много чудно как този отбор е постигнал задоволителни резултати, плюс спечелване на първенство, с тази организация.
- Ти в какво живееш?
- В апартамент с проблеми. В кухнята имаше аспиратор, което е съвсем нормално. Това, което не беше нормално, е, че аспираторът не излиза никъде, няма комин и връща миризмата в кухнята.
Имахме баня, в която аз не мога да се изкъпя, защото душът беше с дръжка, която ми стигаше до рамото
Дребни неща, които в един сериозен отбор не се случват. Това е въпрос на организация, проблеми, които са дребни.
- Но когато те стяга обувката, не можеш да ходиш.
- Зависи от това, което е отпред - целта.
Ако целта е достатъчно важна, белегът от обувката не се забелязва
- Оставаш ли в този отбор?
- Не знам. До края на седмицата трябва да обявят бюджета и ако са доволни от представянето ми, би трябвало да ми направят някакво предложение, но до момента такова няма.
- Как се отразяват икономическите трудности на Италия върху волейбола?
- Проблемът не е толкова в икономическата криза. Проблемът беше предизвикан от промените в правилника на федерацията, защото приеха, че няма да има изпадащи отбори от догодина. И много от отборите, които бяхме на средно ниво и които се бореха да не изпаднат, тази година нямат това притеснение, т. е. ще спестят много пари. Не им трябват други играчи, не им трябват силни играчи. Защото така или иначе няма да изпаднат и нивото на италианското първенство ще спадне драстично. Другата година ще има два силни отбора в италианското първенство. Това ще бъдат Тренто и Мачерата и един отбор под въпрос. Това е отборът на Пиаченца. Всички останали отбори се връщат чувствително назад, тъй като играчите, които имат пазар в чужбина, няма да останат в Италия по простата причина, че с това намаляване на бюджетите намаляват и заплатите.
- Към коя чужбина ще изтекат най-много играчи?
- Зависи. В Русия играят стойностни състезатели. В Полша и Турция се дават пари.
- Създаде се впечатление, че италианските волейболисти към края на сезона са в много добра форма. Така ли е наистина?
- Спортната форма е нещо, което много трудно се постига и издържа много кратко време. Така че, ако те са в оптимална спортна форма в момента, това дава шанс, че те няма да бъдат така след 20 дни.
- Вярваш ли?
- Аз го знам. Максималната спортна форма може да бъде постигната два до три пъти в годината за един кратък период от време. Ако приемем, че те са в идеална спортна форма в момента, след 20 дни няма как да бъдат в такава. С тях ще играем на 13-и.
Те са най-силният отбор
- Страх ли те е?
- Не. В крайна сметка от какво има да ме е страх? Ние играем на топка. Може да звучи несериозно, но ние си играем. Хората отиват на война и се бият за някакви неясни цели и решения, тях не ги ли е страх?
- Във всички случаи ги е страх.
- Мен от игра на топка не ме е страх.
- За войника целта е да не го убият, за теб - да отбележиш точка. Как определяш шансовете на България и Италия? 50/50?
- Трудно ми е да кажа 50/50, тъй като още не съм видял нашия отбор в какво състояние е.
- Ние нямаме отбор.
- Ние имаме отбор. Имаме национален отбор на България, който защитава цветовете на България.
- Ти колко дни си в България?
- Аз съм от няколко дни в България.
- Срещнал ли си го този отбор някъде?
- Ще го срещна днес (б.а. - в края на миналата седмица).
- Отбора ли ще срещнеш или част от отбора?
- Предполагам, че целия отбор. Разговаряхме със старши треньора след класирането за олимпиадата да имаме една седмица почивка.
- След кое? Това кога ще се случи?
- Надявам се да се случи на 13-и. Ако тогава не се случи, имаме още един шанс...
- Който не се знае кога е и къде е.
- Който 90 процента ще бъде в Италия. Ако не се класираме ние, най-вероятно ще се класира Италия. Следващите квалификации ще бъдат в Германия, Италия и Япония. Ако се класира Италия, най-вероятно Сърбия ще отиде в Япония, ние в Италия. Там ще срещнем или Куба, или Щатите.
- Ти срещу кого предпочиташ да играем?
- Куба. Защото американците са добри състезатели. Винаги в олимпийска година са много силни и са добър отбор. Докато кубинците са добри състезатели...
- И лабилни.
- ... и лабилни психически и недобре подготвени тактически. Силни отбори са, да. Според мен и двата отбора са добри, но ако трябва да избирам аз, бих предпочел да играем с Куба, а не с Щатите
- В какво състояние са другите?
- Не съм сигурен. Този въпрос трябва да бъде зададен на старши треньора. Той трябва да е информиран за състоянието на състезателите и спортната им форма.
- Със сигурност сърбите ще бъдат по-слаби с отсъствието на Милкович. Но колко по-слаби могат да бъдат?
- Зависи от моментното състояние на Старович. Старович претърпя изключително сериозна контузия в началото на сезона и не се знае доколко е възстановен. Ако Старович е възстановен, сърбите ще бъдат по-слаби, но не толкова много. Ако Старович не е възстановен, сърбите ще бъдат доста слаби.
- Защо руският треньор Алекно пуска Максим Михайлов да посреща?
- Той не може да си позволи да играе без Максим Михайлов на игрището. Максим Михайлов в момента е най-добрият диагонал в света, така че няма никакъв шанс да играе посрещач. Това, че от време на време той помага в посрещането, в определени ротации, срещу определени сервиращи, това е едно. Няма нищо лошо да помогнеш на отбора си в трудни моменти.
- Аз не приемам думата "помага". На игрището човек не помага - работи, върши си работата. Това е един тежък труд.
- Така или иначе на нас ни плащат за извършването на този труд. Колкото по-добре си вършим работата, толкова по-добре ни плащат. Помощта е друго. Аз, който не съм посрещач и ми плащат, за да забивам, да бия сервис здраво и да правя блок, ако отида да посрещна една топка, правя нещо, което не ми е работа. Това вече е помощ.
- Един от най-добрите волейболисти в света - Османи Хуанторена напуска Тренто. Това свързано ли е с личността на треньора Радостин Стойчев?
- Не е моя работа да отговарям на този въпрос. Преди години отидохме в Италия заедно - аз, Матей и Стойчев. Спечелихме първенството, което беше супергеройство.
- Чакай, ти се махна, Гърбич се махна, сега Хуанторена...
- Има хора, които ти не знаеш, но и те се махнаха. Много неща могат да се кажат.
- В България нивото на треньорите е ужасяващо ниско. В едно интервю Карл Луис - един от най-великите атлети в историята, казва: "Аз не мога да разбера в последните години какво е това безумие, което се случва. Миналата година е бил на пистата, тази година идва и вика: Аз съм треньор. Какъв треньор си ти, какво научи, къде научи, как се квалифицира? Как се подготви, че сега идваш и - аз съм треньор? Ами ти не си никакъв треньор."
- Бяхме в Миланело, в най-добрия спортен център, изследване, възстановяване. Малка болница с уникална апаратура. Не повече от 1000 кв.м. Имаше писта, басейн, зала за тренировки, вана, имаше всичко. У нас това го няма. Най-интересното е, че имаме единични специалисти, които са кадърни, работливи и талантливи. Но когато се получи един такъв, той какво прави - отива да работи в България. Аз в момента, без да звучи нескромно, бих работил с удоволствие в България, за да науча младежите, бих работил с юноши, деца. Но какво става? Цанейки се за треньор на един отбор Х, например Пирин, имам за президент един овчар, който не разбира нищо от волейбол
И си подготвям цяла година отбора, стигаме до последния мач и да се види резултатът от моя труд и той казва няма да играете. Това не мога да приема, а в България е масово явление. Аз не искам да съм зависим от такива хора. Аз не мога да позволя никой да се подиграва с моя труд и затова не мога да си позволя да работя в България.
- Какво обичаш да ядеш?
- Хубава храна. Като цяло нивото на храната в Италия на средно ниво е най-добрата в света. Защото успяват простите работи да ги направят да са вкусни и да са добре. Простите работи - една паста, една салата, едно предястие, съвсем прости неща, но са много вкусни и здравословни, което в другите държави не е така. В Италия, ако искаш да влезеш в селската кръчма, за 10 евро можеш да се наядеш добре, вкусно. Това е нещо, което е типично за Италия. Във Франция трябва да си приготвиш по 150-200 евро на човек, за да имаш добро обслужване, вкусна храна. Във Франция простите неща са отвратителни. Безвкусни и некачествени.
- Българските треньори са слаби треньори. Защо?
- Българските треньори не са имали възможност да се докоснат до най-високото ниво. Българските треньори не са в крак с тенденциите поради организационни и финансови причини. Ще ти кажа нещо, което ми направи фрапиращо впечатление. Силвано Пранди беше треньор на българския национален отбор по волейбол и имаше един семинар, на който българските треньори можеха да се докоснат, да зададат въпроси и да разговарят със Силвано Пранди на темата волейбол, тъй като Силвано Пранди е една енциклопедия, която се осъвременява ежедневно
Какво се получи? Прочете си доклада Силвано Пранди, въпроси нямаше. Присъстващите бяха една много скромна група. По едно време един треньор зададе въпрос, при което четири човека от аудиторията се надпреварваха да му кажат колко е прост, как може да задава такъв въпрос. След като му преведоха, Пранди каза - да, въпросът е много добър, и отговори доста подробно. Същият семинар, направен миналата година. Силвано Пранди не е вече треньор на българския национален отбор, в залата е пълно.
- Как си обясняваш това?
- Нямам обяснение.
- Кой беше проблемът на Силвано Прадни като треньор на българския национален отбор? Неговият проблем не беше ли в това да слезе на ниското нивото на някои от играчите в отбора?
- Аз не бих използвал точно тези думи, но смисълът е подобен. Той има различно мнение за професионализма. За него професионализмът е: Аз давам задачите, вие ги изпълнявате максимално добре. Ако не ги изпълнявате максимално добре, следващата година ви сменям.
- Нашата представа за професионализма е да си взимаме заплатите.
- Нашата представа за професионализма е малко като руската. С остена. Знаеш ли каква е разликата между руската и западната менталност за уважението? В западната култура се уважава човекът, в руската - длъжността.
- Още колко години ще играеш?
- Докато мога.
- Това инат ли е или страст?
- Прагматизъм. Това е единственото, което мога да правя, и докато ми плащат, за да го правя, не виждам поради каква причина трябва да спра.
- А след това?
- Хубав въпрос. От 3-4 години търся отговора ежедневно. Труден въпрос. Доста труден, на който все още не съм намерил отговор.
- Колко време си даваш да намериш отговор?
- Тези неща обикновено се случват. Ти може да си мислиш, мислиш, а накрая се случва нещо различно. Това, от което разбирам, темата, по която съм подготвен аз, е спорт, в частност волейбол. Ако трябва да се занимавам с волейбол, мога да започна от нулата. Познавайки себе си, ще ми е по-лесно да се занимавам с волейбол.
- Значи нещата могат да станат по два начина - единият като се случват, а другият - като се подготвят, като се изработят. Ти предпочиташ да чакаш да се случват.
- Категорично не. Аз съм човек, който прави нещата да се случват. Нещата, които пряко ме засягат, и това, което ме е водило винаги, е, че аз трябва да направя каквото трябва да се направи, а резултатите не винаги кореспондират на усилията. Защото в спорта и в живота като цяло няма гаранция за постигане на резултат. Когато ние създадем максимален брой предпоставки, има голяма вероятност нещата да се случат, но и всичко да направим правилно, може да не се случат. Единственото сигурно е, че ако ние не ги направим правилно, няма да се случат.
- Какво му е лошото на Владо Николов, какво не харесваш в него?
- Аз обичам да побеждавам, ако става въпрос за спорта, и това, което не харесвам, да кажем в себе си, е, че има определени моменти, в които трябва да се примирявам с посредствеността. Това е нещо, което убива. Изключително трудно ми е. Изключително трудно ми е да се държа добре с посредствени хора, когато ми се е налагало да работя с тях. Сун Дзъ го е казал в "Изкуството на войната": Добрият генерал е този, който може да вземе всичко от талантливия, от глупавия, от мързеливия и от идиота. Аз за момента не съм генерал.
- Много си емоционален или много честолюбив?
- Нито едното, нито другото. Поне не в превъзходната степен много. По отношение на работата не търпя посредствеността. Това е нещо, което ме изкарва извън кожата.
- Лесно ли се доверяваш на други хора?
- Доверие - не. Мога да споделям някакви неща, които да изглеждат като доверие, но то е премерено споделяне на информация.
- Емоция ли е или прагматизъм?
- Прагматизъм.
- Често ли те разочароват хората?
- Разочарованието идва, когато имам очаквания. Опитвам се да нямам очаквания.
- Изпитваш ли чувство за вина от нещо?
- Мога да кажа, че никога в съзнателния си живот не съм направил на някой човек лошо нарочно.
- Защо?
- Защото смятам, че така е правилно. Със сигурност моите действия са наранявали нечие честолюбие, но никога не съм правил нещо с идеята да направя лошо. По тази причина не изпитвам вина.
- Но на теб са ти правили лошо.
- Да, случвало се е.
- За какво съжалява Владо Николов?
- За неща, които съм могъл да направя по-добре. Главно в спорта, защото моето ежедневие е спортът. Съжаление има. Ако трябва да говорим за конкретни епизоди, сега се сещам, че имах възможност да рискувам последната топка на мача със Словакия. Тоест имах възможност да направя така, че да спечелим мача. Не го направих, защото направих това, за което бях тренирал. В трудна ситуация - да не я сбъркам. И аз не сбърках. Но сега си мисля, че в такъв момент човек с моя опит може би трябваше да вземе повече отговорност. И ако бях я взел тази отговорност, може би нещата щяха да се случат по друг начин. Но това не е чувство за вина, защото аз направих това, за което бях трениран да направя. Ние тренирахме цяло лято да не бъркаме и аз в ситуацията, в която се намирах, прецених, че моят шанс да постигна резултат е по-малък от шанса да сбъркам, и не пробвах. А ако бях пробвал, можеше и да успея. Можеше и да не успея, но резултатът щеше да е същият. Ние така или иначе загубихме. Това е нещо, за което си задавам въпроса какво щеше да е, ако...
- Още ли го задаваш този въпрос?
- От време на време. Аз помня положенията. Опитвам се да извличам поуките от тях.
- Да ти пожелая да нямаш такива поводи след квалификацията.
- Горещо се надявам.
Снимка: ИВАН БЪЧВАРОВ, SPORTAL.BG
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)