Новият ред на Бразилия

Юбилейното 20-о издание на Световната волейболна лига донесе на феновете един от най-атрактивните финали в историята на турнира.
За втори пореден път след 2005 г. зала "Белградска арена" остана със затворени врати за българските национали

Случайно или не, и преди 4 сезона групата ни беше спечелена от Куба. И тогава, и сега отборът ни беше в началото на олимпийския цикъл, с нов треньор и стаени надежди за успех. И докато Мартин Стоев дойде като нов в професията, на когото вяра възлагаха основно ръководителите на федерацията, настоящият селекционер Силвано Пранди дойде при високо вдигната летва, с внушителна визитка и очаквания за бърз пробив.

Първата кампания на италианеца начело на тима ни в Световната лига може да се определи по всякакъв друг начин, но не и като успешна. Какви са изводите от нея в момента знае треньорското ръководство. Поне би трябвало.

И докато част от щаба на Пранди получи почивката си за лятото, на 400 км от София бяха раздадени 20-ите медали в Световната лига. Сърбия и Бразилия изнесоха поредния си епичен финал, Русия взе 12-ия си медал в комерсиалния турнир, САЩ сдаде короната, а Аржентина записа най-доброто си класиране (5-о място).

В Белград "Селесао" отново стъпи на върха. Но златото не беше единственото, което южноамериканците си върнаха. В най-посетения финал в историята на Лигата селекцията на Бернардо Резенде придоби отново самочувствието, разклатено след неуспешната (поне за бразилските волейболни стандарти) 2008 година. А затвърди и традицията да печели Лигата навсякъде другаде, но не и у дома.

Бразилия даде да се разбере, че ще продължи да налага модата в тази игра и в новия олимпийски цикъл. Показа, че смяна на поколението може да е проблем за който и да е друг отбор, но не и за нея. Определено в Белград не излезе тази Бразилия, която играеше онзи магически волейбол от последните години. Но беше Бразилия - балансирана, отлично тактически и физически подготвена.

Самият Резенде не спести критиката си към своите независимо от златните медали. "Това не е нашият стил на игра. Направихме прекалено много грешки, което е недопустимо. Имаме 2 седмици до Панамериканските игри, за да поправим пропуските", категоричен бе Бернардиньо след финала със Сърбия.

Четиримата нови в титулярните 6 на "Селесао" бяха повече от убедителни. Сякаш бяха играли заедно години наред. Центровете Сааткамп и Сидао заместиха достойно двойката Густаво-Родригао, а Леандро Висото повиши класата на тима на поста на диагонала. Въпреки че няма въображението и рутината на Рикардо Гарсия, разпределителят Бруно Резенде изнесе много силен турнир. И не на последно място, доказа, че има място в отбора заради играта си, а не само защото е син на баща си.

А над всички в отлично съградения отбор на Бразилия, бяха посрещачите. Мурило Ендрес, капитанът Жиба и избраният за MVP на турнира либеро Серджо Сантос създаваха максимален комфорт за плеймейкъра си, който почти винаги имаше свободата да избира поне 2 варианта за атака.

Домакинът Сърбия остана шампионът без злато. Възпитаниците на Игор Колакович изнесоха страхотен турнир, победиха категорично олимпийския шампион САЩ, традиционно силната Русия и завърналия се в елита тим на Куба. "Плавите" бяха на път да триумфират и във финала, но за съжаление им липсваше един краен нападател. Поне един, който да можеше да свали от плещите цялата отговорност на безспорната звезда Иван Милкович в атака. Защото именно диагоналът на Олимпиакос и другото голямо ялвение в сръбския и световния волейбол Никола Гръбич изведоха тима си до почти до върха в Лигата. Но почти.

Неприятната изненада за почти всички специалисти, изгледали отблизо финалите в Белград, беше представянето на Русия. Въпреки огромния си потенциал, отличните си изпълнители и един от най-добрите треньори в света Даниеле Баньоли, Сборная пак остана в подножието на върха. И в двата си възлови мача на първенството Русия изглеждаше като студент с много знания, но без достатъчна самоувереност преди изпита при авторитетен професор. Първо не издържа психически срещу Сърбия в груповата фаза, а след това бе пометена от кошмара Бразилия, при това губейки в двата си най-силни елемента - сервис и блок.

Куба загатна за огромния си потенциал в груповата фаза на турнира, но също не успя да изкара битките на нерви във финалите. Добрата новина за световния волейбол е, че момчетата на Острова на свободата отново са в елита. И ще играят важна роля в него, стига част от играчите да не се захласнат по живота в Европа.

Шампионът от Игрите в Пекин САЩ постигна своята първа важна цел - класира се категорично до финалите на Световната лига. Те ясно заявиха, че мястото им в крайното класиране не е от такава важност. Главното за тях е постоянството и постепенното изкачване на изпитанията. С нов треньор, Алън Найп, без голямата си звезда Лой Бол, но с група амбицирани млади волейболисти янките отново ще търсят големия си успех в края на олимпийския цикъл.

Да развие потенциала на момчетата си ще има за задача и селекционерът на Аржентина Хавиер Вебер. От непретенциозен отбор през миналата година, „гаучосите" станаха другата приятна изненада в Лигата и също ще обогатяват палитрата на добрите отбори в световния волейбол.

Финалните мачове от Световната лига дадоха отговор на въпроса как ще изглеждат част от отборите в следващите няколко години. Поне на заинтересованите селекционери. Или най-малкото поставиха контури на новата ера в този спорт. Едни от отборите в Лигата, като Сърбия, показаха какво ни чака на европейското (нашите са в една група с "плавите" на еврошампионата в Турция б.а.). В Белград съгледвачи от щаба на националния ни отбор нямаше. Дали изминалите мачове са дали яснота на Силвано Пранди какъв облик ще има българският отбор в този олимпийски цикъл и как ще го постигне, ще видим на квалификациите във Варна през август и на европейското през септември.

Петър Стоянов, ДелтаНюз