Полусезонът показа, че няма вторинство

Преди време един приятел беше казал, че във волейбола с наличието на Хебър имаме не първенство, а вторинство, защото първото място е запазено за пазарджиклии. 

Такива бяха очакванията и за този сезон, но изминаването на полусезона показа нещо коренно различно. 

Смениха се общо четири лидера, а есенният дял от шампионата беше най-вълнуващият от над 2 десетилетия назад. Първите седем отбора са събрани в едва 6 точки, а първите четири – в само 2. Шампионатът бе тотално непредсказуем, а резултатите го показаха на практика.

Хегемонът Хебър загуби цели два пъти, след като през миналата година беше забравил какво означава поражение на домашната сцена. Още по-любопитното е, че шампионът отстъпи и в двата случая като домакин. По някакъв много симпатичен знак на съдбата – точно от Левски и ЦСКА. В същото време пазарджиклии бяха на косъм от поражение от последния Добруджа, който до заключителния кръг нямаше записана нито една победа. А на тима на Камило Плачи се наложи да компенсира изоставане от 0:2 гейма, за да изтръгне успеха в зала „Добротица“. Хебър успя да се завърне на върха чак в последния кръг на есенния полусезон след гросмайсторска победа над Монтана, дошла отново след тайбрек.

И ако при баскетбола стъпването на Лукойл Академик на домашната сцена преди 20 години уби конкуренцията за повече от десетилетие, във волейбола влизането на големите пари в Хебър повлече със себе си и останалите. Ако през 2016 година Добруджа стана шампион с 400 000 лв. бюджет, сега подобно нещо е напълно невъзможно. И това не е заради инфлацията вследствие на пандемията и войната в Украйна. Просто Хебър показа и на другите, че с мижави пари няма как да искаш да си в голямата игра. Няма как с по-ниска заплата от магазинер да правиш спорт за високи постижения. Така явлението Хебър освен че направи условията за волейбол у нас най-добрите от много години насам, повиши конкуренцията. И помогна на състезателите да получават по-справедливи пари за своя труд. Разбира се, не навсякъде, но развитието е повече от видно.

Още по-хубавото през полусезона е, че всеки се опитва да постигне целта по свой начин. Хебър с връщането на плеяда български бивши национали и привличането на качествени чужденци. Монтана – отново със сглобка от доказани бойци на домашната сцена и великолепната работа на Даниел Пеев. ЦСКА – с играчи, получили още един шанс да покажат, че стават за голямата игра. Левски – с привличането на най-талантливите млади волейболисти у нас и щипка чуждестранно участие. Дея спорт – с опит за внасяне на италианско ноу-хау и част от шампионския състав на Нефтохимик от преди няколко години. А техните съграждани – с интересна селекция от България и чужбина. В този сезон има от всичко за всеки. Тук идва мястото на заслужените аплодисменти за Берое, който никой не слагаше в сметките за Топ 6. В Стара Загора удариха джакпота с привличането на Мирослав Живков, който за трети пореден път в мъжкия волейбол прави замък на гола поляна. Изненади поднесоха и по-ниско класираните отбори, достатъчен е примерът с категоричния успех на Черно море над Левски с 3:0.

И понеже стана дума за икономическата страна на нещата, не трябва да пропускаме още един факт. Никак не маловажен. За пръв път в историята на българския шампионат се излъчват по 4 двубоя на кръг благодарение на b1b.box. Доброто начало беше дадено от Диема Спорт, а сега амбициозният канал се опитва да даде още една стъпка напред за волейбола у нас. Моделът е повече от ясен, вече е разработен достатъчно добре в западните страни. Остава само да бъде адаптиран за българските условия и да срещне добра мениджърска мисъл.

29

След интригуващия финал на полусезона пролетта също обещава да бъде вълнуваща, като стартът ще бъде даден с финалите за Купата на България в края на януари. А шоуто е гарантирано.

83

Петър СТОЯНОВ, “Тема Спорт”